ОМАГЬОСВАЩАТА КРАСОТА НА ЕЗИКА

          В средата на миналия месец йоркширското издателство „Non-o-presss“ издаде на английски под заглавие „The Empty Space. The Livingteatre“ подборка от невидимите стихове на именитата ни поетеса Нона Нонова. Седмица по-късно в „TIMES Literary Supplement“ се появи възторжен отзив, който препечатваме с огромно удоволствие.

dsc_2334

На НОНА абсурдисткият лист и пликче с плът от плътта на списанието

 

(Снимка: пх)

ОМАГЬОСВАЩАТА КРАСОТА НА ЕЗИКА

                                                                                               от Питър Блекуайт

         Дълги години оставахме и оставаме в плен на закостенелите си възгледи, че в българската литература не се случва нищо приносно в световен аспект. Смятаме, че тя безкрайно и безнадеждно ще се върти в кипежа между тенденциите, наваксващи и компенсиращи спрялото след Втората световна война по обясними причини естествено развитие, и яростната съпротива на статуквото във всичките си форми и разновидности. С една дума, онази смес, която Стиковски и Подпялов назоваха „постсоциалистически реализъм“ и блестящо доказаха безплодието му. Горе-долу такава нагласа имах, когато в ръцете ми попадна малка книжка със сдържано елегантна и без всякаква натрапчива търговска привлекателност корица. Снимката на гърба сякаш нарочно бе подбрана да потвърди и усили внушението от корицата. Млада жена, съчетаваща в чертите си по почти абсурден начин фанатична твърдост на знаещ какво и защо прави човек, и душевна мекота, не славянска, не, по-скоро балканска. Българка, поетеса, с репутация в родината си и, разбира се, никаква известност зад граница. Нона Нонова.  Почти абсурдно възприех и очевидността на заглавието – „Празната стая. Светопредставление“. Можеше да означава всичко, което трудно понасям – от банална езотерика до псевдофилософски напъни за осмисляне на все едно какво. Можете ли обаче да си представите смайването ми, когато на втората страница инстинктивно си зададох въпроса: какво всъщност чета?!!! Поезия? От най-чист вид! Жанр? Неустановим! Оригиналност? Безспорна! Нещо повече – уникалност! Критическият ми рефлекс трескаво затърси в информационните масиви на паметта аналогии, подобия, сходства, сродства,,,изобщо сламка, за която да се заловя при сравняване. Джон Кейдж? Казимир Малевич? Невидимите метафори при Кандински? Бремон с поезията на мълчанието? Нищото на Бекет? Колкото и да изглеждат близо, всъщност са безкрайно далече. При тях присъствието видимо отсъства, докато при Нонова отсъствието невидимо присъства. При това е поднесено с невероятно разнообразие от разновидности, взаимодействия и внушения. Нонова умее от наглед най-обикновено отсъствие да завихри фактура с органова мощ, и виртуозно да я изсвири на най-чувствителния инструмент – бездната на светопредставлението живот! Ето встъпителните акорди на „Изплъзване“:

…………………..

……………………

……………………..

(невидим цитат – бел. ред.)

         Изумително е тематичното богатство в творбите на Нонова – от ежедневни теми на тихи разходки и чаепитие, до любови и смърт с пищност и грандиозност на Дантеви обречени, от свобода-сън по Калдеронски до неизразима хамсуновска самота… И навсякъде необичайността на читателските възприятия е резултат от един специфичен личен авторски монокъл, който я прави авторка от изключително висока класа. Бих я наредил сред малкото велики мислителки жени от втората половина на 20 век, ако не се възхищавах на неустоимата и едновременно с това плаха днешност и актуалност на тези стихове, едновременно вик и стихнала лава и дума, която дълбае с детска ръка в пясъка, за да стигне дълбочината на морето. Този детски образ проблясва в последната строфа на „Химни за Антично Дете, играещо с топка“ – едно прозрение, до което хуманистичната мисъл се домогва откакто се помни:

……………………..

(друг невидим цитат – пак бел. ред.)

         В предговора съставителят Джеймс Макуондър отбелязва, че е включил не най-доброто от творчеството на Нонова, а това, което съответства на собствените му преводачески възможности. Излишна скромност! Преводът е брилянтен! Изразната амплитуда, чудовищна в обхвата си, е предадена неизменно със скрупульозна точност – от зловещия камбанен звън до неусетния ромол на пясъка в часовника, от рева на безумната тълпа до шепота на пролет и влюбен ромон. Умението на преводача е изградило непознато досега, пълнокръвно и чудесно в битието си светопредставление. Свят, който не искаш да напуснеш дори когато престанеш да се усещаш жив!

         България май е единствената държава на Балканския полуостров, която няма литератор Нобелов лауреат. Дали е умирал рано, дали е възприеман само като екзотика, дали е бил плод на неподходяща политическа конюнктура – вече няма значение. Но запомнете това име – Нона Нонова! Следете изявите му! Нона Нонова може би невидимо крачи към Нобел!

                                                                                    превод от английски Найден Коев

Уводната статия от „На Нона абсурдисткия лист“, излязъл веднъж завинаги по случай абсурдисткото парти на НО ПОЕЗИЯ на 12.03.2016.

В дъното – Румен Бальозов, представляващ далечния си роднина Найден Коев по време на Абсурдисткото парти на НО ПОЕЗИЯ, 21.03.2016. Вече е получил дървения си медал.
Снимка: Моника Михайлова
Румен Бальозов видимо се забавлява по време на Абсурдисткото парти на НО ПОЕЗИЯ, 21.03.2016.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.