Сън от тази нощ: зашивам си третото око, онова – между веждите. Досега съм го крила под очилата, но те не го скриват изцяло. Зашито и замаскирано, третото око вече не е видимо на лицето ми. Сега имам две очи, като всички наоколо. Само един проблем се появява, който не съм предвидила – лицевата мускулатурата е така изградена, че ако затвориш третото си око, и другите две остават затворени освен ако не полагаш извънредни усилия да ги отваряш. Да гледаш става изключително напрегнато. Непрестанно трябва да държиш с нечовешко усилие очите си отворени; не е като преди – няма я вече лекотата да гледаш. Прекарваш голяма част от времето със затворени очи, а когато са отворени, учиш се на поглед, който да е естествен. Погледът ти на човек със зашито трето око е остър, дълбок и плашещ. Толкова изразителен, че по-добре да свеждаш очи.