… Освен че надниннах в блога си и видях как съм го занемарила. Имам извинение – пиша във фб, свила съм достъпността на изказванията си там до група от двайсетина най-близки хора и на доказани почтени познати. По две основни причини:

– Завист. Да, завист! Усещам я, отправена към мен. Бяха ми обърнали внимание преди време, не можех да повярвам… Едно, че завистливите подхвърляния нараняват, второ, че неизказаната зависит избива след време в агресия, желание да ме поучат, да ме сложат на място. Приятелски.

– Кражба на идеи. Хайде да не ставам параноична. Имам основания за повишено внимание.

И все пак, може да се намери и разумен начин фейсбук да не изяжда блога ми.