14 | Фридерике Майрьокер, oще

Коледният календар на Петя Х.

Език под пара

Хвърли се в собствения си
речеви поток
след като преди това с часове се навърташе около целта:

неподвижни гледахме от брега

(„хайде да се разбием в скалите…“)

Дъжд, през слънце, среща
странично зеления ми
прозорец, лицето. Следвам
без съпротива мамещия
рог, прозвучал из дълбините
на една гора. Лабиринтът
любов.
Сляпо, ранена от ехо, вървя в кръг,
удивена, загубена за света.
Желанието ми е неутолена
жажда – сякаш става по-дълбока
колкото по-дълбоко пия.
С две ръце вдигаш
островърхия покрив, 
под чието прикритие –

(действащата химия на 
помислите)

бързаме към колата.
На раздяла странично
уцелва твоята целувка.

(„royal mail“)

ти!
палмово сърце!
мълчаливо!
щом си
сърцевината
на онова омайно поклащащото се 
растение, колко ли дълбоко
живееш вътре
в себе си
колко недостижимо
за любовта ми


Земни движения

на едно непознато 
място. Гъвкавостта на орнаментите
картинки въздух от
перките под хрилете. Южният ти твой 
Север.
Когато отиде при Тьони, толкова
показателно, най-скорошният
изглед към гората, тихото
небе над нас, и когато аз
поклащайки се. Когато ме 
изостави, всичко така
заменимо. Ти
толкова силно ме притискаш към себе си
все едно посрещането и раздялата
искат да се съединят, плетена
ракита, гръдният ми кош,
и се задъхва
(вътре червеното
птиче вилнее сякаш иска
да изскочи).
В банята, върху кукичките на вратата,
висят, почти кръстосани,
тъмносинята ти хавлиена кърпа и
нощницата ми иска
с дългите си ръкави да те погълне –
по скърцащите
стъпала се изкачвам високо до
черупката ти, в търсене на
фетиши,
целувки с хвойна.
Искаш ли скоро
да отидем в Сиена, Местре, Неапол? В немското
тресавище?
Зимната зима казваш 42,
фетиши, вейки, фалангата
на флокса, папрати, червена мухоморка.
Стройните
алеи, Япония, езикът
на морето, младите
жени, рошавите
сливи край пътя,
дърво сред полето.
На горния етаж нощем
твоите стъпки, щракването
на лампата ти, лежа
будна, бледа гръд на актиния,
и проблясваща
от дълбините, спим
под един покрив, вратата ми
е открехната.
На другата сутрин
говориш за времето:
засяда ми в гърлото ще ми се от теб
не толкова общи неща.
Когато след раздялата
покривам завивката ти с моите
целувки и сълзи,
се е загнездила там
още дълго
топлината на твоите
пера.

звездното небе през август

светкавиците наоколо
ме отпращат в къщата.
Виждам те да идеш през дъжда.

Замаяна, към гърдите ти
сведена, усещам нежните 
целувки на езика ти и 
как ръцете ти ме обгръщат
и държат.

Анархия е избухнала измежду сетивата ми.
Всяко от тях иска да владее преди другото. 
Окото преди ухото, а то преди
окото, око и ухо преди
нос, уста преди ръката:

берейки бледите цветя
по възглавничките на пръстите ти
обитавайки
вдлъбнатото на бялата ти стъпка.

Новите звезди настъпват.

==

Стихотворенията са от края на 60-те, началото на 70-те години на миналия век.

Превод от немски: Петя Хайнрих

Още от Фридерике Майрьокер

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.