Това е едно съкровища. Още по-ценно става то поради факта, че е останало досега незабелязано на родната литературна сцена. Даже ми се ще да я премълча тази книга, толкова ми е скъпа.

Йосефине Клоугарт (Josefine Klougart) е чудото на съвременната датска литература. Нещо като Вирджиния Улф, казват. Склонна съм да се съглася отчасти. И като Ан Карсън. Още по-точно сравнение. Клоуграт е поетична стихия. „За мрака“ (2019 на български, изд. Персей, пр. от датски: Росица Цветанова) формално е наречен роман. Трикът е следният и тя ни го издава в интервю за швейцарско издание – в жанра роман просто може да се побере всичко. „За мрака“ е преминаване през всякакви жанрови граници – чиста поезия, поезия в проза, сафически фрагменти, драматични диалози.  А иначе това е любовна история, разказана през мрака и смъртта, чиста красота! Висока поезия. И понеже не е фиксирана в конкретни фигури и сюжет, читателят я съотнася със собствения си опит и живот; удря право в сърцето.

И друго, заради което обичаме завинаги Йосефине Клоугарт – тя отказва да разказва истории, нищо не е по-отегчителни от един сюжет, споделя тя. Сюжетите избягва. Историята израства от поетическите натрупвания от мигове и състояния, съновидения.         

За онези, които не четат на датски, препоръчвам английското издание. Преведено на великолепен поетически език. Ритмично, изискано, със стил. А оформлението и корицата носят допълнителна радост. Външният вид на българското издание… озадачава; но пак е нещо.