На мястото на чешмичката
срещу Шипка 6, в градинката зад Библиотеката
стърчи бетонен паралелепипед

около който деца с жълти жилетки
хрупат пясък и си губят винаги само единия чорап

около вира в дъното на градината
е кацнала летящата чиния на
най-ненужното заведение на земята –
„Имало едно време“ с унилите кранчета

и неговата приказка някога ще свърши

пожелаваме си торнадо като в Канзас
и един мрънкащ вълшебник
който се оказва най-обикновен шарлатанин
или продавач на талони за паркиране

знам си границите на движение
до живия плет и обратно
на чешмата, която кой знае как
вече достигам, си мокря косата
а от къдрите ми падат смарагди

ясно
и страната на Оз разградихме

Петя Х.
10.11.22