Petja Heinrich

19 часà

Фигура с отвесно вдигната ръка, кракът изпънат встрани сякаш спира такси
в концертните зали се уталожва първата кашлица, инструментите са топли и готови, музиката наедрява в яйцето, сложено на ръба на нещо
кино, театър, вечеря, бар, кареоки
краят на работния ден, скоро краят на късната смяна, край на топлия хляб в магазините, край на отровата на върха на иглата от системата и край на желанието за закуска и за садене на луковици
край на слънцето, което се търкаля над няколко средновисоки дървета, например кестени с барокови корони
край на множеството любовни истории, предвидени да се счупят точно сега с тънко пукване
множеството им съдържа и подмножеството на счупените любовни истории, които утре ще се счупят отново, сигурно в същия час, и нататък, в дълбочина без напредък до пълната неизчерпаемост на обектите, подлежащи на трошене
начала
на начала, срещи под навеси, арки, градини
в човки на птици и върху гребена на вълната
на стола у дома, на креслото в хотела, на дъното на аквариум, в охлюва на
слуха
19 часà и се затваря с решетки, рола, звънки ключове, цифрови кодове, пиукане и пароли с имена на пудели
а винаги някой ще закъснее, през процеп ще се провре плъх, през неуплътненото ще свисти въздух
ръката трепти в своето отвесно положение и обещава да среже
пръстите, изпънати по посока на точното време
върху дъната на кристалите
се утаява късното ни като скъп дефект, все още навреме
и щом вечерта е толкова млада, то смъртта още ще дреме в един опашен прешлен на всяко деветнайсто семе
и какви са тези сирени и настоятелни повиквания? –
корабите са отплавали сутринта, влаковете са потеглили по обед, самолетите излитат утре
в парализираното движение
се случва най-същественото между нас
а именно – нищо

Петя Х.
02.03.24