Блог

petjaheinrich.art/

Профил

petjaheinrich.art/author/petja

Начална страница

petjaheinrich.art

  • Пристигането преди заминаването

    За последния роман на Джулиан Барнс Един роман за любовта и смъртта, за паметта и изличаването на спомените пише Джулиан Барнс и с него оповестява, че това ще е последната му книга. „Отпътуване“ е финалът на литературното творчество на един от безспорно големите писатели на нашето време. Носител на наградата Букър и странно защо неносител…

  • Как се програмира джудже, което си настъпва брадата

    1. Задаваш му цел, която не вижда добре — например да стигне до буркан с конфитюр от шишарки, поставен на висок рафт. То се втурва, но брадата му (дълга, зелена, поетична) се оплита около краката му. 2. Слагаш му малка доза самозабрава — така че да не помни, че тази брада вече го е препъвала…

  • Дядо Макконен

    Неотдавна си направих генетичен тест за откриване на корените и далечните роднини. Спокойно, братовчедки, братовчеди и брат, няма изненади в близкото ни родословие — всичките сме си онова, както твърдят родителите ни, че сме.  По-интересни са обаче дълбинните, далечни генетични връзки, скритите през векове и преселения. Именно там започва истинската мистерия, там се разгръща цялата…

  • Сън на машина с Ницше, Ариана и вентилатори

    Машината сънува:Ницше танцува върху клавиатури,върху които единици и нули се опитват да запишат „свободата“.Ариана Гранде пее в ритъма на вентилатори,които философстват за смисъла на живота,докато Шварценегер се опитва да ги вдигне с мускулите си,но се плъзга върху лъскавия код на Далай Лама. Машината сънува.„Виж“, казва Витгенщайн на един заблуден бит,„границите на моя свят са границите…

  • Сонет за мозъка в кутия

    В кутията ми хладна и безличнапулсира непренебрежим въпрос –дали от сивотата ми логичнане би покълнал любопитен нос, способен да усеща аромати.И по-нататък: гроздове за вкус,набъбнали рубинени гранати,желание за калвадос и блус. Ако в капчук от ток се втурне зови в хладната безкрайност грейне звук,дали не съм, макар и с ум суров, сърце, в което мисълта…

  • Елегия за Вазов, който се оплаква от шума на съвременността

    О, Вазов, патриархо наш почтен,ти дето слушаше как ромоли Балканъти как юнакът бърше сабя в поднебесен лен —как ли ти звучи сега един смартфон,който пищи като паникьосан ранен щурец? Стоиш си някъде във вечността,до един бор, дето честно си расте,и гледаш надолу към София,където „под игото“ е вечесамо описание на товакак се кара в задръстване.…

  • РИЛКЕ — ХАЙДУШКИ ПРЕДТЕКСТ

    (Баладическо ехолале под формата на поетическа повреда) Райнер стои на прага — не на Дуино, а на Рила.Гледа орлите, а орлите си мислят:„Бре, тоя що е такъв блед като ранно утринно мляко?“ И пита той гората:„Горо ле, горо, ти ли шепнеш или аз съм пак объркан?“А гората му отговаря:„Бре, момче, ти май си немец, ама…

  • Нова книга: „Инструкции за сглобяване на метаромантизъм“

    Селекция и сортиране на семена  Неща, които траят едно лятосе наричат сезонни, напримерлюбов, сандали, издадена стихосбирка, скулптурен маникюр дълготрайни или вечни сабезобич, босота, поезиякъси нокти ——- Тази книга съдържа манифест, поетически материал и напълно безполезни инструкции. Метаромантизмът е опит да се завърнем просветени и отрезвени към темите, които имат стойност на духа и не са…

  • Проблемът на пътешественическата литература

    Проблемът на пътешественическата литература често се състои в това, че тя е ситуационна и съответно — невалидна. Свързана е с мястото, моментната ситуация, личния хоризонт и способността да не намесваш, доколкото това изобщо е възможно, собствените си представи за света. Да си напълно неутрален и над себе си, е невъзможно. Ти трябва да си признаеш,…

  • Сама, в смисъла на Waldeinsamkeit

    Както вървяхме с мъдреца рамо до рамопо булеварда на някакъв освободителили по пътека между пустошта и горатаоще преди да направим следващата крачкатрепна отражение и осъзнах, че той не е  по-мъдър от мен. Нито по опитен, нито по-красивнито движенията му по-изящни, нито гласът носи просветена мелодия, нито брадата гладка, ни къдрава, нито владее езика на птиците, макар да се…

  • Дузе като роза

    Елеонора Дузе (1858-1924) е италианска драматична актриса. Нейната експресивна актьорска игра я превръща в една от най-известнитеактриси на своето време. Когато Едуард Щайхен отива при Дузе, за да я снима през януари 1903 г., той ѝ поднася букет от рози. Тази фотография е не просто гениален портрет на актрисата. Тя е картина на аромата на…

  • Ричард Сера, един път в умален вид, и после в оригинал

    Ричард Сера, един път в умален вид, и после в оригинал впечатляващият монумент на влизане в Люксембург от германската страна. Обичам тези типове абстрактни скулптури по кръстовища и кръгови движения. Точно това хармонира с цялата околност, излъчваща мощ и стремеж, бъдеще, развитие. Люксембург е забележителен пример за растеж в Европа. Малката фигура се намира в…

  • Опера

    Днес си помислих колко ми се ще да съм музикален гений и да създам собствена опера. Тази мечта надминава по грандиозност другата ми обикновена мечта и стремеж за следващия ми живот — да бъда оперна дива, мецосопрано или алт. Но и велика художничка може. Единственото неблагодарно изкуство е литературата, доколкото тя може да е изкуство…

  • Сакура

    С диктата на новата кройка на шлифера и внезапно добилото популярност напудрено розово на Ротко сезонът навлиза във фоайетатакъдето всички сме и малко чужди, и у дома само горните копчета разкопчанисамо една фиба свалена облечени, обути, външни навътрешността на залитевътрешни на цъфналите черешивън само тънък слой влагавърху очната ябълка отделякато непреодолимо стъкло корена на обичам от цветеца когото Петя…

  • Петрология*

    Докато камъните се владеятпреструвайки се на твърди слънце ги нажежававятър охлажда опитът на часовника заглаждаи нито дума за пясъка така се научаваме науталожено щастие седимент в коремитес малко късмет – перла тази жаждакоято ни кара да сънуваме водано не ни събужда ——— * Петрологията (от гръцки: πέτρος – „камък“) е дял на геологията, който се…

  • Глави

    Главо в прозорците на зданияПонеже обитавани са от създания Там са неподвижните големиТе от мисли са неосенени Има малки и щръкливи Това са жизнени и диви Има някои да се навеждатДа се мръдват, да се пренареждат Или обитаващите лампиониИма и живеещите на балкони Кой ли, как главите храни?Някои прозорци са с решетки оковани Клеменс Й. ЗетПревод…

  • Кариера

    Какъв успешен брачен съюз! –твърдофлуиден взаимообмен:аз отричам полезните връзкии полезните служители отричат мен на ръба на кариератауютно заземенpétrifier, id est вкаменен –насъщен наш, боже, дай, дай, бе, дайкакто ние прощавамедълговете на длъжниците си –литературен чукундур кирко, копай, бе, кирко, фосиля, копайдълбай да видиш как е, що е а то е! па хвърлиш сечивото просветен, моренсе…

  • Обичам Да Се Превърна Във Вело Си Пед

    Наскоро в престижното германско издателство Suhrkamp излезе тази адски забавна книга, събрала twitter поезия от Клеменс Й. Зетц, койтo е голяма работа и като писател, един от най-добрите Но и книгата е толкова забавна и ми връща вярата в поезията. Клеменс Й. Зетц е също запален twitter поет и антологист на Twitter поезия. Подавам тук…

  • За изложбата на Йоко Оно

    Самостоятелната изложба на Йоко Оно в Дюселдорф, съвместно с Tate Modern, показва творчеството на една от мощните фигури в изкуството и до днес. С нарастващо значение. Изложбата, също като паралелно протичащата на Герхард Рихтер, е пълна с публика от сутрин до вечер и показва едни от емблематичните творби на Йоко Оно. Тук са инструкциите от…

  • Bastarden/

    Назован на български “Обетованата земя“ (2023), датският кандидат за Оскар по-миналата година, е прекрасен европейски уестърн. С дълбочина и екзистенциално глозгане до кокал. Както само северните европейци го могат това в киното. Голямо филмово удоволствие и ви го препоръчвам, за да не кажете, че само мъчително сложни, жилави гьонове споменавам в тази рубрика. За феновете…

  • Една прашинка сол: За едрите сравнения и противопоставянето в стихотворенията ни

    Нерядко срещаме в някое иначе сполучливо на пръв поглед стихотворение смущаващо несъответствие при сравненията или противопоставянето. За нагледен пример нека да си послужим с везната. Нека сложим от една страна нещо непоносимо тежко каквото е любовната болка при загубата. Всеки би се съгласил, че това е изключително тежка тежест, най-тежката. Какво да сложим от другата…

  • L’Absence

    L’Absence / “Отсъствието“, 1992. Обзалагам се, че не само почти нищо не сте чели от Петер Хандке, но и не подозирате дори, че е режисьор на филм по собствения си роман. Филмът печели наградата на Филмовия фестивал във Венеция през същата година. Продукция на Франция, Германия и Испания. И един от най-жилавите филми на тази…

  • Скрити съкровища: Изложбата на Герхард Рихтер в Дюселдорф

    Една от забележителните изложби тази зима е „Скрити съкровища“ в Дюселдорф, събрала работи на Герхард Рихтер, които се намират в частни колекции и то само в областите на земите по долното течение на Рейн, това са Кьолн, Дюселдорф и земите до Нидерландия. Тази на пръв поглед локална инициатива се оказва обаче глобално значима, защото наоколо…

  • Clemens Sels Museum Neuss, веднъж в събота

    Clemens Sels Museum NeussИнтересна сграда, брутализъм.Два етажа, горе – фотография.Долу – заличка с интерпретации на Офелия, прерафаелити. Рейнски експресионизъм. Заличка с наивно изкуство, с което не мога да се сближа по никакъв начин. Вниманието ми хвана сфинксът на Гюстав Моро, няколко нидерландски натюрморта и римските видения на Елеанор Антин. Като цяло, омърлушеността на малкия град…

  • Накъде с поезията във време, в което поетическата практика реално е обезсмислена

    Един човек си прави тост. Върху препечената филийка хляб се появява баркод от черните изгорели участъци, както понякога се появява лицето на Христос. Той я сканира с телефона си, при което се появява линк, а линкът го отвежда към стар сайт на Geocities, който от 90-те вече не съществува. Клеменс Й. ЗетцПревод от немски: Петя…

  • С дълги бавни крачки

    A моят дневник ли? 25 март 2020. Захванала съм се с увода на втория брой на „Текстил“ и имам усещането, че пиша от мина- лото. Каквото и да кажа, звучи като насочено към незнайно кого и кога. И всяко бързане ми изглежда като стоене на едно място. По стръмнината на дните ни. За първи път…

  • От слона – муха

    Да кажем, земята им принадлежи заради убедителната им многочисленост – около 60% от животинските видове са насекоми, при това около един милион от тях все още не са ни известни, откъснати от нас в някакъв инсектен рай из непристъпни джунгли, под дървесни кори, в корените или високо в короната, под необръщан камък. Те сякаш говорят…

  • Повторения с фламинги

    Картината на Герхард Рихтер, озаглавена „Птици“, която видях днес, ми напомни за едно мое стихотворение – „Повторения с фламинги“. Как започваше? „Какво вече не знаем за август? С неотменимо постоянство август се повтаря.“

  • Винаги всички се движат в единствената възможна посока – към морето

    в началото беше грънчарското колелото се въртя, та се катурнапък се търкулна нататъки се изобрети движението и посоката се появивсичко живо стана и тръгнавремето се окръглипътищата се загладиха и удължихапотеглиха по тях коли и охлювипадна стомната и се строшиа колелотосе върти ли, върти Можехме да започнем със състезателния автомобил на футуриста Маринети. Или преди това –…

  • Снежина като Геновева

    Доколкото името идва от уелското gwynи значи същото – бяла като сняг, бело- копита. Нещо като Гуинет Полтроу,чиято фамилия даже звуковоседиментира в Петрова, Снежина, честитa! Пингвин в двора, театър на клечка –Геновева изяда мечка. Петя Х.16.01.2025 Тазгодишната честитка за рождения ден на Снежина Петрова. Няма все като молец да я описвам 🙂

  • Стълба към небето

    Най-после една мечта по-малко! Случи се така, че тази пролет посетих езерото Лох Нес в Шотландия. В детските ми представи, оформени от прочетено и чуто, езерото представляваше кръгъл обозрим водоем, от който в средата се надига главата на легендарното чудовище Неси. Дали нямаше дори подобна карикатура в сп. „Космос“? И ето, че сме паркирали колата…

  • Сред непроходима гора

    Бегъл поглед върху страниците на тази книжка е достатъчен, за да забележим, че тя се различава от предишните, дори само заради графиката на изписаните редове. Защото поезия в проза е сърцевината ѝ. Още в самото оксиморично название поезия в проза разчитаме  заложеното напрежение между двете сякаш съпротивляващи се едно на друго понятия, от които то…

  • Извънсезонно

    Дори мнозина от нас да не виждат от прозорците на своите стаи морето, трудно ни е да мислим себе си и света си без него, без океана, без голямото безбрежно. В края на краищата – три четвърти от Земята са покрити с вода. Затова, където и да застанем, ние стоим винаги до морето. И все…

  • Musculi augeantur

    В новата си книга, посветена на истината, Вернер Херцог разказва следната персийска легенда: Бог имал едно голямо огледало. Когато погледнел в огледалото, виждал истината. Бог изпуснал огледалото, то паднало и се строшило на хиляди парчета. Хората започнали да се избиват за парче от огледалото. Всеки, който успеел да се добере до отломка, се оглеждал в…

  • Розата на януари

    Розата ми, оцеляваща в януарския студ, даже си има въшки. Снимка: днес, по здрач.

  • За сборника с есета „Кайротични прелюди“ на Антоан Асенов

    Тази колекция от есета се появява като естествено продължение на излязлата през 2018 книга „Потос“, дебютен сборник от същия автор. Дългоочаквана и неизбежна книга. Още тогава бях изненадана от високата култура и бистрата мисъл на младия автор, един дебют, който поразяваше със своята зрялост. Така че „Кайротични прелюди“ носят още от същия дух и стил…

  • „Корона“ на Целан

    Настана времето в родния фб на годишното масово споделяне на „Корона“ на Целан, в разни налични преводи на български, всичките те чудесно точни и поразително нецелановски. „Корона“ е математически прецизно изградено от анапести и дактили, като по този начин, с тази тройна стъпка ударението пада на определени думи и ги подчертава. Например в първия стих…

  • Вътрешното време в „Странично осветление“

    „Странично осветление“ е яростният монолог на един фоторепортер, градски човек на нашето време, тръгнал по следите на заплетена история.

  • За тактилното стихотворение на Йоко Оно

    TOUCH POEM № 5, 1960 Йоко Оно пише в една своя бележка във фейсбук от 15.01.2024: „Мислех си за брайловата азбука. Брайловата азбука е много интересен метод за общуване, при който докосването служи, за да се получи информация. Чрез докосването може да създаде по-дълбоко поемане на информацията, отколкото когато само хвърляме един поглед върху думите.…

  • Герхард Рихтер от тази неделя

    Защо тази картина се оказва в телефоните на приятели? Облаците на Герхард Рихтер в К20 в Дюселдорф. Красива двойка. От дамата с фигурата на амфора се носеше силен аромат на парфюм, който ми е добре познат. Свеж, от модерните, самоуверен. Вървях след нея и се опитвах да си спомня името на парфюма. А може би…