Пак „Спартак“

Снощи гледах пак „Спартак“ – филма от 60-те на Кубрик с Кърк Дъглас, който освен че играе Спартак, също е и продуцент. Това веднага дава отговор на въпроса ми, защо Спартак е игран от актьор в презряла възраст 🤣 Не че не играе чудесно, но се чувствах малко като в операта, където поради липса на подходящ певец, например Дон Джовани е пухкавел с коремче, и подобни. Кубрик след този филм се е заклел никога повече да не изпада в такава зависимост, която му завързва ръцете. Между другото, Кърк Дъглас е още жив и е на 102 години.

Замириса ми на жито

Замириса ми на жито и изведнъж си спомних как прабаба ми казваше, че питката трябвало първо да обиколи полето. 💚 Много ме объркваше това нещо. Как така ще ходи да се търкаля по пътя и да се върне мръсна, а не да си я хапнем чистичка от фурната. И май ме смущаваше идеята как няква храна ще ходи да се размотава, защо не тръгнат ябълките, лука и другите от кухнята и те да обикалят. Много се ядосвах да чакам питката да се върне, а накрая не исках да ям от мръсните й крака.

„Book of Numbers“ *ВЕДНАГА*

Да си купя ли обявения за гениален, но напълно неразбираем роман на Joshua Cohen „Book of Numbers“ *ВЕДНАГА* в превод на немски и на висока цена, която силно ме спира, но и ме блазни, или да изчакам година, докато романът излезе с меки корици на приемлива цена. Или да я прочета веднага на английски, което ще ми е по-трудно и няма да разбера още повече от неразбираемото, или да дебна в библиотеката и да се докопам след месеци до един опетнен екземпляр  or not to be.

Омарът влюбен бе в лангуста

„Омарът влюбен бе в лангуста,
без отклик беше любовта,
в неосъзнатото се спусна
и стана устрем към смъртта“

Преразказвам останалото: Психологът се заел със случая, който изглеждал доста заплетен. Обаче омарът се уплашил от сметката и избягал. Психологът се ядосал, но си замълчал, продължил да мисли върху случая. Омарът се наслаждавал на живота и открил щастие в друга любов. А психологът пък открил извора на личното си помрачение, а именно – в комплекса за пари 🙂
–-
(Из „Психология“ от Херман Хесе) // Четене напосоки

Sophie’s Choice

Sophie’s Choice (мелодрама, 1982), Мерил Стрийп е велика, защото успява да придаде дълбочина на образ в сюжет, който по характера си е трудбо поносима сълзлива история с уж исторически бекграунд (фашисти, концлагери). Най-непоносими ми бяха непрестанните шокиращи разкрития и обрати, има нещо така булевардно в този тип разказване. Мазна работа. 5 от 10.

Новогодишните ми късмети, в които, както знаете, вярвам безрезервно

От горе надолу са по реда на изтегляне — радости, власт, любов и пътешествия. Като се пресметне, че съм изяла 4 парчета баница, излиза, че дълготраенето на един късмет е 3 месеца. Реалностите показват, че пътешествията се осъществиха в първото тримесечие. Следователно, би трябвало да вървят от долу нагоре. Би трябвало да се навлезе в любовта, която в късното лято да прерастне във власт Този късмет „власт“ си го пожела Р., сигурно в тийнейджърския свят има друго свойство, в моя свят нямам чак таква потребност от власт, понеже общо взето власт имам в достатъчни за моите потребности дози. Пък и по мое усешане власт се копае лесно, но не носи радост. Така че ми е трудно да видя връзката от власт към радост. А може би късметите трябва да се четат по обратния ред. Може би радостта е била в началото, а истинското усещане за пътешествия ще се настани едва в края на годината. В тази втора версия би трябвало сега да съм навлязла в периода на властта и да чувствам едва суровата ѝ тежест. Властта не се усеща лесно, тя е базисна и басова. Добре дошла власт над тъмното и над зелевата пеперуда! Добре дошла власт с клюн. Или може би е друг редът на късметите. Или може би дори не траят равни интервали от време – първият може да е най-дълъг и изявен, така че да покрива цялата година, а другите – намаляващи и бледнеещи. Изобщо не е лесна работа това с късметите. Не знам как може с лека ръка да се отмятат. А най-отгоре короната е киви. 🤣

 

31189819_1474005396055168_7332221271259742208_n

Сложи си бронята, сърце!

Литературен Вестник

бр. 15/2018

(откъси от „Медея“ на Еврипид)

Рисунка: Дамян Дамянов, 2018 г.

  

Говори Медея – на хора от коринтските жени, на Язон, на себе си, на своето сърце. Откъсите са от новия превод на Еврипидовата трагедия, дело на Георги Гочев и Петя Хайнрих. Той е специално направен за представлението „Медея“ (реж. Десислава Шпатова), чиято премиера ще бъде на сцената на Античния театър в Пловдив през юни 2019 г. (в ролята на Медея – Снежина Петрова; в ролята на Язон – Владимир Карамазов).

 

 

Медея:

Жени коринтски, тук дойдох да пресека

възможни укори от вас. Да, има, знам,

такива горди смъртни, че – едните у дома,

а другите дори навън­ – са с дръпнат нрав,

странят… в нехайство всеки би ги обвинил.

В окото смъртно правда не блести.

Неопознал на ближния си същността,

човекът мрази, без причина и от раз.

Изгнаник ли си, преданост дължиш,

но и за онзи местен…

View original post 2 372 more words