За Архилох в „К“

Фрагментите на Архилох може да си ги четете или да драскате най-неприличните от тях върху валентинки 🤭, това ми е все тая. Обаче прочетете, моля, как се става поет – нищо друго не му трябва на човек, освен една крава и дълъг път.
Новият в-к „К“ като култура е продължител на традиционния в-к „Култура“. Марин Бодаков наскоро ни пита за „Архилох“ и му отговорихме.

Реклами

Защитен: „Буда в глория“ на Рилке

Съдържанието е заключено. За да го разгледате, въведете паролата си отдолу:

За какво са ти домати

Книгата няма никаква литературна стойност, затова няма да я назова. Четох я внимателно заради фактологията, свързана със семейната ми история. И оцених ползата да се четат чат-пат наистина слаби романи. Така човек си сверява мерника, а освен това и в най-слабия роман има изблици на чиста светлина като таза забавна случка. Действието се развива малко след Освобождението 🙂 За какво са ти домати.

Грижа за всички

Толкова съм свикнала да се тревожа дали всички са се върнали от дневните си задължения, че гледам тази сутрин – върху снега на терасата няма пресни следи от белката, която живее под керемидите, и казвам, не се е прибирала, нито е излизала тази нощ, може някой да я е изял в гората.

Есетата на Теджу Коул

Есетата на Теджу Коул (Teju Cole) са чудесни за начинаещи и хора, които се учат да пишат за литература по изящен начин и повече от само добре; образцови са, като учебник са; не са сложни, но и не подценяват читателя, имат ясна структура и лек език. Дейвид Фостър Уолис (David Foster Wallace) пише божествен есета, недосегаеми като стил, свободни, по-високи от високи… ако жанрът им беше птица, щеше да е харпия.

51092651_1850455545076816_2583340274977603584_n

Гледах пак „Роки“

Гледах пак „Роки“. Адски вълнуващо! Първо, заради носталгията по онези издрани ленти от първите видеокасети, кой не е гледал Роки на някаква тракаща касетка, презаписвана сто пъти. И после, осъзнах, че никога не бях виждала Роки без всичките онези естествени за нескопосаните ни презаписи завлачвания на кадъра, цапане, протъркване, които днес с шикозен жест поставяме върху идеалните изображенията с помощта на хитри филтри, за да се върнем към дрипавата визуална наслада на детството. И след толкова десетилетия днес гледах Роки в идеална картина, върху огромен ярък екран, като че днес е сниман филмът, с идеален саунд. Мах! Саунда на макс! Един Силвестър Стелоун със само загатнато разкривяване на красивото младежко лице. След този Роки лицето му ще започне да се разширява със скоростта на вселената, за да изтласка един ден очите му и да ги преподреди косо едно на друго. Много се вдъхнових! Исках да боксирам всички наоколо, исках да разбия няколко носа в митични на брой рундове на ринга. И да погледам няколко струйки малинова кръв. Да изтичам горе по многобройните стъпала до някаква постройка с класически колони и да гледам победоносно изгрева над Филаделфия, или където и да е. А саундтракът е вечен. 100 точки от 10 възможни давам.

 

Винено петно

Понеже адски се гнуся от опетнени книги, винаги отбелязвам естеството на петното, което съм оставила върху страниците. Не знам кога е започнало това физическо отвращение от мръсни страници, но помня ясно как като дете баба ми ми даде „Дванайсетте стола“ на Илф и Петров, книга, която тогава ме зашемети, направо полетях от радост, беше среща с литература, необвеяна от школската скука и потисничество. Проблемът с тази книга беше, че идваше от дългогодишно пребиваване във влажно мазе. Имаше по нея следи от какво ли не – мухъл, лишеи, скелети на насекоми между страниците, пясък, проядена хартия. И докато я четях, ме засърбяваха ръцете, непрестанно ги чешех до кръв, сигурно съм оставила по нея и кървави петна.
От онзиденшната чаша е останало върху масата багрещо сухо петно червено вино, натрошено вече, като следа от рубинен тебешир. И отворената книга върху него. На страницата отбелязах за бъдещия читател „винено петно“.
50824407_1843854349070269_8318045342343888896_n