наоколо изобилие от гнездаразлични по размерразпад и брой гърлас това се изчерпва всичко

преди да се влеев бързата рекапотокът се отречеот всичко на коетоме е учил

помня тежестта сикогато излязох от водатаза първи пътсъбирах се в ръкатежах цял свят

толкова съм малкаче прашинкитев сноп светлинаса ябълкино аз не знам какво е плод

оставила съм колата през нощта отключенавече трети пътпроизвеждам събитие от нищото

оставила съм колатапрез нощта отключенаи нищо не се е случилосамо липите са се разлистили

оставила съм колатапрез нощта отключенаи нищо не се е случиловътре мравкавън на капака следа от лапа

вяра в едно малко чудодори на този лист да се побираи да го оставя празен само един кристал сол

отхвърлих родина и поезиястоим с наследения езикв средата си и нямас кого да говорим

пътеки няма в тази горано и не търся пътекиотказвам се да вървядърветата стават и тръгват

желанията ми – див леснощ е и се губяуплашена и с вяратав една светулка

пуква цветната пъпкаето вътре цяла градинавсеки човек е всичко

светът ми загуби контурилявото око спори с дяснототова не са моите очила

влагата надигналасухи мехури боявремето ври по старите врати

необитаван дом вгледаннавън с празно стъклено оконеспособен на тайна

и тази ситна радостприлича на мухасиня лъскава бръмчи

и орачът спрял тракторанасред пролетната нивае в instagram

юли енощта пулсира със светулкитеи аз отвръщам

понеже няма какво да кажедемиургът прави цвете

късен тих автобусна челото – светлинавътре – 1 душа

не мечтае, не чакаминава – от джоба ѝпада маска

гарван клатиголи клонив ясена – е, и?

врабчета се къпятв релефната прахот следата на автомобилна гума

нов езикмежду думите час и времепрелита ято папагали

слънчева полянадвама ядем киселецно ни няма

никога няма да я научи тази играхора – отношения – маргаритиаз: отстрани

мина тиха линейкапо отсрещната фасададълго пулсира синьото

вечерницата изгряняма какво да си кажемказвам: на Венераслънцето изгрява от запад

един малък лъвходи напред-назад по первазаспъва се в роза, не разбира себе си

камбанка прозвънтякристал, тъга, кристал, тъга

от дълбочината на парканещо гледа в тъмното –преди очите, преди парка, преди тъмнината

от сърдечната камераза дълбоко замразяванепоследни една-две илюзии

щъркел прелетякакво да правя с толкова пролет

децата хвърлятобръчи към облацитеи те се хващат

вятъръткойто разлиствакнигата е книга

някой е преместил столв градината и всичкоси е същото

малко остава до пълния кръг на лунатамалко приятелипочти 0

как изтича през най-тяснотозърно по зърно на синджирсол, пясък, език

бавен метрономна гърба на коняездачът си играе с телефона

в часа на розовите облаципо празната улицасе търкаля колело