Блог

petjaheinrich.art/

Профил

petjaheinrich.art/author/petja

Начална страница

petjaheinrich.art

  • 37 ли

    утринен птичи хороще един приятелпо-малко

  • 36 ли

    под новите листа на липитесъщите стари надежди

  • 35 ли

    през запалените фаровепробегна заеки забравих

  • 34 ли

    крайпод разтопения сняглъсна непотърсен ключ

  • 33 ли

    нощ пак викна улулица отдавнане съм пътувала с влак

  • ПАУЗА ли

    –

  • 32 ли

    de vita solitariaПетрарка с кучетослед табелата за края на града

  • 31 ли

    и капчукът като менс весела песенне говори с никого

  • De vita solitaria

    Опит за структура на дните ми – ще започна със седмични парчета текст, може би дневник. Вторник до вторник, това изкривява седмицата и елиминира безтегловността на уикенда, доколкото изобщо вече има значение фб на пауза, кратка детоксикация, непрестанно надничам дали не съм пропуснала нещо, винаги нещо съм пропуснала, това обезкуражаватрябва време (съзнавам, че с „време“…

  • 30 ли

    каква мъглапо алеятаминава еднорог

  • 29 ли

    последна улична лампаалеята продължаваотвъд светлината

  • 28 ли

    дане комарчетатав бръшляна вече знаят

  • 27 ли

    януарска нощв смърча вечевика бухалът

  • 26 ли

    от заледеното езероме гледаточила

  • 25 ли

    последна гаравлакът намаляваочакването ми

  • 24 ли

    през гъстите клонисветлината хвърля копия

  • 23 ли

    в парка влизамомче излизастарец

  • 22 ли

    дори далеч от брегасъс сърцето виждамморския фар

  • 21 ли

    на път – тояжката се забива в пръсттасега е винаги

  • 20 ли

    среднощна гараот влака слизапътник без багаж

  • 19 ли

    зад ухото на гранитниябуда – калинкас пречупено крило

  • 18 ли

    познаваш ли тази птицакоято не съществува

  • 17 ли

    най-ранният ми детски споменпрашинки в светлината

  • 16 ли

    колко многоснежинкине оставят следа

  • 15 ли

    пътувах, видяха листата на липитепо алеята – същите

  • 14 ли

    голи клониоще стрелки върху циферблата

  • 13 ли

    през пролуки и стъкла се плисва мракот сгъстени зеници

  • 12 ли

    през дяволското тресавищесамо ази бременските музиканти

  • 11 ли

    нощен винилснежната кралица забива кристалв детското ми око

  • 10 ли

    червеи по полския пътслед дъждаходя с наведена глава

  • 9 ли

    през голите клонинай-после надничакръглият часовник на кулата

  • 8 ли

    в къщичката за птицибляскав пръстен по-едър от отвора

  • 7 ли

    жълт ирисрадостта изгризва тъгата

  • 6 ли

    новогодишна ливадакълвачът обръщатуфи трева

  • 5 ли

    най-голямото водно конче се лута между крачките на минувачите

  • 4 ли

    на дъното на чашата2 капки лимонадачифт лято

  • 3 ли

    цветя и растенияпонеделник до четвъртъкпетък и съботателефон

  • –

    шегата в дрешката на сериозността баласт за стабилност обезкървено до бяло от внезапната проява на непоискана истина мълчана под сто слоя сърцето тупти здравия си ритъм няколко празни тона и после се пълни по инстинкт с живот както падат иглички, растат скрежни клонки по стъклото на езика или както пада ръка в средата на ненавременен…

  • 2 ли

    в огледалото за обратно виждане НИЩО ________

  • В скоби

    Онзи ден на четеното попаднах на това стихотворение, и го прочетох даже. Отдавна не бях отваряла „Лотос“ и, честно да си кажа – много ми харесва тази книга 🙂 От разстоянието на времето, това е най-шеговитата ми стихосбирка, която се държи подхлъзващо сериозно (и май така я четат повечето хора); в същото време си играе…