Следващият ход е кратко, спретнато репортажче от изложбата с работи на Йоко Оно. Докато си подреждам впечатленията, разсъждaвам върху партия шах само с бели фигури. Също част от изложбата. Погледнато отвън, изглeждат просто любопитно и смешно. Едва когато човек влезе в играта, разбира целия хаос и смях. Всяка фигура може да се преструва на собствена…

1. Изричаш битието и си убеден, че го можеш. Стихотворението ти не изразява никакво съмнение в себе си, основанията да го има и не ти подрива авторитета, щади те. 2. Стихотворението ти е кратко и прилича на хайку, но ти нито познаваш Япония, нито си Петър Чухов поне, да ти се не види.  3. Стихотворението…

Snerting / “Докосване“, 2024, исландският филм, кандидатът за Оскар тази година. Приятели, имаме добра новина — появи се нов велик филм на Балтазар Кормакур и се бори за място в сърцето ни наравно с култовия “Рейкявик 101“. Не мога да повярвам, че изричам това. Героите са пораснали, и ние заедно с тях, любовната история започва…

Нерядко се среща някоя българска стихосбирка или антология да бъде обявена за концептуална. Това е стремеж да се каже, че стихотворенията в нея не са събирани на дребно, а са подредени около централна идея, има концепция в цялата работа, има теорично подкована текстова практика. Това обаче е тавтология. Погледнато така, всяка стихосбирка се събира с…

Необходимо е да изградим усет и знание за ценна поезия. Популярността е приятен критерий, но той е критерий на масовата публика, която в целостта си има склонността да се обединява около средното ниво. Това не е някакъв локален феномен, това си е чисто статистически диктатурата на средния вкус. Той се прокарва и вертикално с конкурси,…

В разговора на Петър Уотърхаус, между ценните лични неща и нахвърлянето на поетологическите принципи в поезия на Ингер Кристенсен, той обръща внимание и на една друга особеност на четенето/на литературата. Позовава се на Витгенщайн с въпроса, в една поредица от числа от типа 2, 4, 6, 8, кое ни носи увереност, че следва 10? Не…

Откога не сте се връщали към „Парфюмът“ на Патрик Зюскинд? Или не сте го чели? Появява се в средата 80-те и се води образцовият постмодерен немскоезичен роман. Наскоро се върнах към него заради заниманията си с темата парфюми/аромати. Помнех, че тогава, преди десетилетия, от този роман бях научила неща за парфюмите, които ми бяха нови…

“Неохотният пътешественик с Юджийн Леви“ (2023/2024) е поредица от 15 епозода, травелог. Споделяла съм интереса си към пътеписи и пътешественическа литература, има няколко пътешественика, които редовно следя в YouTube, oще от зората на жанра там. Поредицата на Юджийн Леви обаче е поизтупана и телевизионно висококачествена, няма го мръсното и аматьорското на влогърите, но има опит…

Не знам как е при вас, но аз понеже избягвам да имам махмурлук, на 1 януари съм обхваната от еуфорична жажда за ново. Първо, непрекъснато търся какво още мога да изхвърля. После, особено тази година нямам желание за неща средно качество, горе-долу, минимално успешни, скромни като постижение, колкото-толкова. Нямам нужда от средна литература, бързо кино,…

„Жул и Джим“ е велик филм за Нова година. 1962, Франсоа Трюфо. Tози филм, който е новаторски като кинематографичен разказ и като технически възможности на камерата, стои в началото на френската Нова вълна. Но аз го обичам най-вече заради високата естетика и заради дендификацията. Какъв искрящ живот! Поезия, изкуство, загадъчната усмивка на адриатическата древна статуя,…

Le Dernier Métro/ “Последното метро“ (1980) е военна драма с мелодраматичен повей, велика филмова творба на Франсоа Трюфо. Филмът става гомям хит и получава множество номинации и награди. Ние днес сме свикнали да мислим за Жерар Депардийо и Катрин Деньов като за тотално изкукуригали и максимално сгромолили се вехти величия, но като ги види човек…

Агенцията по коледна мода не е излязла с еднозначна препоръка. Най-силен е ефектът от пуловера в седмиците преди Коледа, като кулминацията му настъпва на Бъдни вечер и бавно залязва в двата коледни дена. Малко преди Нова година той започва да изглежда закъснял, на самата Нова година стои тъпо, след 1 януари е израз на мърлявост…

Tokyo-Ga (東京画)/ „Токио-га“ е японският дневник на Вим Вендерс от 1985, документален филм за Токио, киното на Ясуджиро Озу, търсенето на автентичното в киното, какво е реалност, какво е тоталното нищо… Този филм, макар че са минали 40 години, продължава да се държи съвременно, значи е вечен. Безценни са срещите и интервютата с хора от…

Der amerikanische Freund/ “Американският приятел“, 1977, Вим Вендерс, по третия роман на Патриша Хайсмит за Том Рипли. И тук започват проблемите ми с този филм, който е иначе значим за киното, успешен и касов. Аз не съм фен на Патриша Хайсмит, а Вим Вендерс е най-малко Вендерсов в този свой филм. Филмът е добър и…

Don’t Come Knocking / Вим Вендерс, 2005, от американските му сюжети, върви като сродно на „Париж, щата Тексас“, неоуесрърн. Със Сам Шепърд и по сценарий на същия. С прекрасната Джесика Ланг, която в моите представи е класическият американски образ на силна жена от забутаните щати, от малките американски градове. В този филм има отново Хопърова…

Die Angst des Tormanns beim Elfmeter/ “Страхът на вратаря при дузпа“ (1972) e психо-криминална драма, по прочулия се текст на Петер Хадке. Повече е психологическа и по-малко криминална. Води се за инциацията на Вим Вендерс във филмовото изкуство. Става… Интересен от днешна гледна точка е показаният селски бит от граничните с Унгария райони на Австрия,…

Aufzeichnungen zu Kleidern und Städten/ “Записки за дрехи и градове“ (1988) е дневник и филмов портрет на изкуството на японския модния дизайнер Йоши Ямамото (Yōji Yamamoto), но всъщност е и филм, скициращ принципите в правенето на изкуството и проблемите, с които се сблъскваме във всяка сфера на изкуството, и в поезията също — какво е…

The End of Violence / “Краят на насилието“ (1997) е филм от Вим Вендерс, с южнокалифорнийски сюжет. И ако не беше работа на голям майстор, щях да кажа сигурно, че е голяма боза. Криминална история с мощни пропадания в логиката на историята. Тъй като филмът разчита да покаже и страхотната техника на видеоустройствата за следене,…

Falsche Bewegung / Грешно движение (1976), филм на Вим Вендерс, вторият от трилогията роуд-мувис. Сценарият е на Петер Хандке. Какъв градиозен филм! Каква плътност на текста. Гледайки този филм, си мислех за непостижимата вече висота на литературата. Защо сме слезли толкова ниско? Петер Хандке пише историята си като доближаване до Гьотевия Вилхелм Майстер и е…

Le Sang d’un poète / “Кръвта на поета“ (1930), Жан Кокто е грандиозен почти едночасов триумф на сюрреализма. Един от филмите, които могат да служат за учебник – по тях поетът да се учи какво е свят в граничното състояние между реалност и фантазия; какво е изкусна форма; какво е естетизиране; какво е стилистика и…

Онзи ден покрай Целан стана дума и за Бахман. „Отложеното време“ има вградена административно-правна терминология, супер вълнуващо при търсене на аналог на български, което взривява поетическото отвътре, прави времето в нещо като данък за плащане или наказание. Времето като уреждане на сметки. То надвисва заплашително на хоризонта и създава напрежение — изтича, трябва да стягаме…

Domicile conjugal / “Съвместно съжителство“ (1970) e следващата част от цикъла филми за Антоан Доанел. Както заглавието подсказва, става дума за брачните години и колкото и смешки и шеги, колкото и колоротно оживени улично-съседски сцени от милия Париж да вкарва Трюфо, романтичната комедия си остава в онази жанрова теснота, в която остават всички романтични комедии,…

Baisers volés / “Откраднати целувки“ (1968, Франсоа Трюфо) е третият от поредица филми за Антоан Доанел, забавна млада любовна история сред още по-смешни детективски преследвания из Париж. Без да разказвам сюжета, ще обърна внимание на няколко неща. Първото е прекрасната подигравка с военните, с военната дисциплина, и цялата свобода, която струи от такава антивоенна настройка,…

L’Amour en fuite / “Любовта си отива“ (1979) е последният филм от поредица за Антоан Доанел — образ, изграден близо до биографията на самия Франсоа Трюфо. Приятна любовна история, без особена дълбочина. Но ако човек е гледал предишните филми, този се явява като подреждане на големия пъзел на живота на героя. И без да е…

Im Lauf der Zeit / “С течение на времето“ (1976, познат на български също като „Кралете на пътя“, какво ужасно заглавие) е почти тричасов черно-бял филм, последният от трилогията роуд-мувис на Вим Вендерс. Един по поддръжката на кино апаратите обикаля селските кина с раздрънкания си камион, в който спи и живее, по пътя си среща…

Les Quatre Cents Coups “400-те удара“ (1959), от ранните на Франсоа Трюфо и полага началото на Френската нова вълна. С автобиографични елементи. Училищните години, белите, престъпленията, поправителното училище, бягставата. Крясъците и безлюбовта в семейството. Наказателната функция на училището. Култа към Балзак. Има една сцена, в която момчето краде пишеща машина, за да я продаде на…

In weiter Ferne, so nah! / „Така далеч, така близо“ (1993) е продължението на Вим-Вендерсовия „Криле на желанието“ (1987, Der Himmel Über Berlin) и пак имаме ангели, този път над Берлин след падането на Берлинската стена. Потсдамският площад е още в състоянието си от началото на 90-те — една пуста земя, строителна площадка и руини…

Mahler auf der Couch/ “Малер на кушетката“ (2010) е филм на бащата и сина Пърси и Феликс Адлон. И е за композира Густав Малер, който се среща с Фройд в Амстердам и му разказва за изневярата и цялата семейна драма в живота си в Алма Малер. Пърси Адлон беше този, който направи филма за прислужницата…

Lebenszeichen / “Признаци на живот“ (1968) е първият филм на Вернер Херцог и е грандиозен. Каква самоувереност, каква сигуност, че е работа на голям майстор на киното, носи този филм. По време на Втората световна война раненият войник на вермахта Строшек е изпратен на остров Кос заедно с още двама войници. След възстановяването му единствената…

Една работа на швейцарската художничка и създателка на пърформанси Пипилоти Рист /Pipilotti Rist. Bitte Bitte Bitte_Please Please Please, 2019 Silbergelatine-Kontaktabzug Silver gelatine contact print Върху залепени на пода стикери се разиграват познатите музейни забрани от сорта на „моля, не пипайте“, обаче Рист добавя и смешни обяснения и предизвикателства и обръща забраната в подкана за взаимна…

Karin Sander 1957, Bensberg, lebt in Berlin & Zürich *1957 in Bensberg, lives in Berlin & Zurich Paprika (kitchen pieces), 2012 Paprika, Stahlnagel/pepper, stee/nail Lauch (kitchen pieces), 2012 Lauch, Stahlnagel / leek, steel nail В серията си творби Сандер прикрепя отделни зеленчуци към стената на изложбата. По този начин тя превръща храната в изкуство, в…

Добре дошли в Бремен / Kunsthalle Bremen Може да си мислите за онзи банан Маурицио Кателан 1960, Падуа Любовта спасява живота, 1995 Четири животински скелета Любовта трае вечно, 1997 Четири животински скелета Кателан разказва приказката „Бременските музиканти „, позовавайки се на бронзовата скулптура на Герхард Маркс, която от 1953 се намира пред кметството на Бремен.…

James Turrell със сигурност го знаете и сте били шашнати и радостни да попаднете в неговите простаранствено-светлинни инсталации (Skyspaces). В Художествения музей в Бремен (Kunsthalle Bremen) между трите етажа е разположен този своеобразен светлинен кладенец, в който едновременно пропадаш и летиш. James Turrell 1943, Los Angeles Above – Between – Below, 2011 Permanente Lichtinstallation mit…

Една заличка в Художествения музей в Бремен /Кунстхале Бремен е посветена на декадентството и символизма, но през погледа на Жорис-Карл Юисманс и романа му À rebours (Наобратно), тоест подредени са картини като в романа и е създадена тази тъмнина и вглъбена самодостатъчност. Художниците символисти изкарват на показ невидимото — настроения, чувства и фантазии, сънища. Важно…

Бях останала с впечатлението, че съм гледала всичко от Джим Джармуш, докато снощи, чудейки се дали е останало нещо в безграничното море от кинопродукция в този свят, което да не съм и което да става за гледане, без да изпадна в криза заради изглупяването на човечеството, попаднах на DEAD MAN (1995) на Джим Джармуш. Както…

Попаднах на това стихотворение от Паул Целан и ми се прииска веднага да го преведа. Мира не ми даде, докато не се строи и подреди . Сякаш в общата българска представа за поезията на Целан се е загнездила заблудата, че тя е очукана, трудна и неритмична. Целан си е даже понякога по Рилке римуван. Стихотворението,…