-
При най-слаб полъхнеулучена, мишената, закрепенавърху ствола на безплодна маслинападнасякаш тук никога не е минавал вятър объркани, насекомите потъват в небетоотнесени от топла хала в крилата на комаритеса впити раздробените части на стъклени обещанияизтеглени от кръвта ни, случайни ти ме обиди, аз те обидихбезобидни стрелички, отклонени, без целпосле дълго се смяхме понеже само радостта е причинаа…
-
Събуждайки се тази сутринслед неспокоен сън в някогашна кошара, под нажажения покрив, по който цяла нощсе боричкаха и пищяха дребни хищници, слезлиот стръмната маслинова горичка зад къщата,установих, че съм загубила вярата си в поезията за пореден път през нощта виеха вълци и разлайваха изнервените селски кучета на Воклюз не се бях преобразила в насекомо, а…
-
Отдалечаванетона вълк от лавандула но в дъното на обичтакоято е чаша или котловинасе утаява същото общослънце, бодливов юга на август, сигурнов края си, безразличнокъм изкуството, месото и целулозата кипарисите, строениот двете страни на алеятапо която само нажажената пепелноси име на охра и оцелявавъртят стрелките на сенкитесамо около себе си и те като вълк и лавандуланатежали…
-
Катерейки стръмнинатадалеч от ниското и още по-далеч от висотатанасреща ми довява тържествен вятърмирис на тамян и песен средата на средата – катедралатакамбаните, камбанките, тревителюшнатите във възхвала везнесе се, възнесе се, възнесе се на изходите ѝ, по стъпалатанасядалите с важни рани по рамене, по колена,отхвърлените, гълъбите и сърцата от хартияс кухи костибез подслон на майките децата…
-
Когато спреш да искаш, вече имашвсеки ден е точно толкова значимколкото първиякогато замени пъпната връв за аза един ден ще замениш аза за земяи земята ще си и ти, и ази в теб ще снасят бръмбарите яйца аз не искам справедливост, край навойните и любов за пренебрегнатия, хлябсамо тихо вървя, с ясен ход, вярвампоследователно пера,…
-
Щастливи с чистото щастие на начинаещияберачите на боровинки се завръщат в чифликаза обяд има топла кремсупа с хлябот кухнята дими, кутиите са пълни двама се спират под офикатаотрупана с карминени топчетав набъбналия плоден въздух това, което си казваме в края на сезонанеобратимо причинява климатичните промениоблагодетелстващи множенетона болестоносни тропически комарирезистентни кърлежи с дебели кожии хора без…
-
Толкова дълго живеязагледана в камънитече съм свидетел на движението има те на моя покой (сбор от човешкитрептения – ход, колело, поезия)общото ни мълчание изравнявастраните в уравнението роза след роза отмята градинатаи ни брои нося в джоба си шепа жививодни кончета – всяко по едно желание струва си да измоля всичко илинай-ценното но аз не желая…
-
лято евъв всички други сезонино не и в своя топлината, която помними нямамеиграта под чисто небев която друг път непобеждаваме от долината се надигат птицис пъстри панделкине били птици, а знаменанечия победа, чужд провал ябълките са събрани на сухо и скритос клечка стържа калта от дълбоките грайфери мини наблизо, не минавайаз няма да се извърналято…
-
Излитащ под навесажеравът от пушексвидетелства, четам се готви някой подновил екеремидите, ламарината елъскава гледано от разстояниетялото до печкатаможе да е моето мехури волио, набъбващотесто, до златно обръщаненазадобратно жеравът отсрещакацна в ожънатата ниваплашило, страх когато тръгванакуцвапушекът Петя Х.21.07.22
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 