-
лято евъв всички други сезонино не и в своя топлината, която помними нямамеиграта под чисто небев която друг път непобеждаваме от долината се надигат птицис пъстри панделкине били птици, а знаменанечия победа, чужд провал ябълките са събрани на сухо и скритос клечка стържа калта от дълбоките грайфери мини наблизо, не минавайаз няма да се извърналято
-
Излитащ под навесажеравът от пушексвидетелства, четам се готви някой подновил екеремидите, ламарината елъскава гледано от разстояниетялото до печкатаможе да е моето мехури волио, набъбващотесто, до златно обръщаненазадобратно жеравът отсрещакацна в ожънатата ниваплашило, страх когато тръгванакуцвапушекът Петя Х.21.07.22
-
мушица, по-дребна от семчица на глухарчелази по бялата ми риза, запетая с криланека остане, нека бъда неин островкак да съдя за важността на животаспоред теглото или масата на плъттаможе би в тази среща се решаваможе би това е най-добрият ми приятелнай-после без лъжа и изгодасамо топлината на едно тялотрепет, едва уловим с човешко окодоверието в
-
„В една любовповечето хора търсятвечна родина. Други,но те са малцинство – вечното пътешествие.“ размяната на цитати устройва нежни засадииграта навлезе в задънена улицас кръгово движение в края ѝ но кой не е изкушен да кара в кръг няколко пътиили дори вечнос усещането, че печели времеи удължава, за какво ли, пътякрепи движението като огънче да се
-
отминаваха риби, кораби и събитияот ляво надяснокато в книга не съм говорила с никого от днии започвам се съмнявам в гласа сизатова понякога се прокашлямзвукът от гърлото, все така ясенлъснато до блясък пиринчено копче откъснато, паднало върху плочите глас, носил мълчание, е гранит повторението на еднакви елементиправи, с нарове в коремитенегативите от въздух, които изрязватвсеки
-
Моето владение е поезиятатам съм господар и робобщирни земите, небето високосамотата – сух клон в ясена но самотата не е част от пейзажатя е част от самата себе сивъншност във вътрешносттаобградена от живи листа защото в самодостатъчната градинана масата има плодове и сиренеи никакви хора около нея защото от рожедние до краймежду мен и прозорецасъществува
-
„Да си щастлив в един лош свят“изписано върху корицата на летния брой насписание за философия на витрината по температурната скала ли се разполага отговорътили върху една от страните на монетаили едновременно върху двете едно момче скачав топлите прегръдки на водемс огрян в мека светлина гръбвъв всички времена, неизвестно къде естетиката на корицата отвръща с ДАно
-
В опасна близост до магистралатанощес застрелялиизбягало от клетката сибяло кенгуру, не било ангел разсъмвало се, трафикът зачестявалсветлините обърквали нощните насекоми и те снасяли направо върху фароветев движение кенгуруто скачало през фосфоресциращата непрекъсната линиявърху асфалта и обратно в треватамежду стреснати мишки и хладнокръвни сови горе, коитоне гледат наникъдеготово на всякаква глупост в името на свободатакъдето и
-
Захладня в юли, природата няма тема за мечтанито за съгласие, нито за мирв коремите на лястовиците – комари и мухис ограбено бъдеще изливам остатъка от винотов който се дави мушица с голямо рубинено оков сухата пръст на саксия, нека пръстта решив нея няма да поникнат отново лютичета тъгата ми е тази на мравкатакоято може да
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 