-
В чашката на онова, което имам да кажае любопитна мишка, спира, тръгвамие мустацизнае както само сивото знаенаблюдава през лупата и преоразмеряваот една страна – каква теснота на движениеот друга – какъв простора отвън се е люшнало едното нищокато житата, до които никога не се достигано знанието стига Петя Х.23.02“XXII“
-
Шлепове по реката, с контейнери, или с бели пирамиди от сол, или с черни пирамиди от чакъл Придошла река, наводнени поляни, дърветата с вдигна и ръце, потопени до гърдите Узряло сирене от нидерланските натюрморти на 17 век; също чаша за вино от зелено стъкло, чаша за общо пиене на бира, разграфена, бели дълги костни лулички
-
Малка синя совамежду веждите ти кацаноси сън и сън отнасясиньото яйце си снасяи в гнездото на умасини всичките децасини човки, синя песенвръз синчец в дома занесентръскаш сънени ушиперлите ще проглушишсовата се полюлявавеждите ти овладявасиня клетва се явяваптичата уста я давано с глава и не помръдванокти сигурно забивамига кръгло и не мигабди, решава, траес мишка вечност
-
В ОЧАКВАНЕ НА УРАГАНАне предприемаме нищоще мине, ще преобърне каквото още не е обърнатои толкова, готово с всичкотои друг път е вяло със 120 км. ч., че и с повечена сутринта лежат ясен и череша върху изрядната градинакато палени кибритени клечки върху масата в стаяталалетата и вътре, и вън – без промянавиждала съм отнесен като
-
Дали имаме нещо против Зефиркойто преобръща саксиите с тежките зюмбюлибезобразничи в кофите с пръст, в тяхпрезимувалите сиви треви, без втори животхвърля пръст и шишарки по стъклатамъти съняи се държи самоуверено като младостта всяка ранна годинас вярвата само в себе си и новоткритите си ланшни истинипод формата на напористи луковици и мустачки какво можем да имаме
-
И тя го хвана за ръкаи го завлачи в горатадо бездъх и му се смеешекак се спъва в издути корени и падавдигаше го с устнихвърляше му мъх по главата и изобщо безобразнотанцуваше от различни посокии се криеше зад сребърната нишка на паяка гризяха шишарки и пиеха от вдлъбнати кории небето спускаше елени, угаснали преди времетои
-
С едри щастливи буквивърху зида пишеше нещо, в което не вярвампокрай него вървяха хора и го потвърждаваханепрестанно всички са заети да се изразяват(дай им писменост и ги остави)да надписват битието с бързите си етикетипо реката мина шлепът MUROимето, отказвам да го разчета, значистена, ограждениеPlatja de Muro, o. Maйоркамрачен, морена, мавърнатоварен до небето с контейнеритежък, незаинтересуван
-
Наш и насъщен разговор, онзис размяната на ябълки вместо фразинито знаем какво казваменито какво се чувапредполагаме винаги грешнотознаем какво иначе значивсичко на кръглото и цялото се залагатам спорни ръбове нямакато при думите с лесната им делимост щом видя стрелки, ги обръщамда сочат в други посокисветофарът – очи на слепокависоко – мълчанието, ниско — богътоткакто вървя
-
Или другия път, когатоиз рододендроните се лутат светулкивинаги по това времеминавам с колелото сипо алеята покрай храститебутам го бавно и вървя до негоприятел до най-добрия приятелда не разбудя нещо, което не списъс страха на платнените обувки тихо стъпвами нищо не значи нищои аз не очаквам отговори отговорът идва в ясна формакато цифри в числа, букви
-
Беше в тъмната отсечка на часоветекогато заваля с топли едри капкиобичам непредвидимостта под листатапод навеса беше твърде широко за звукаи изтичахме навънопитни в речта на природата телазатова мълчаливив непосилната теснота между струйките и струнитеи понеже дори фразитенямаха място да се разгърнат в широтата на своите значения и двусмислените си посокиостанаха единствено някакво звучно миили базисно
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 