Попадам в корема на анаконда. Дръпвам шнурче от тавана и светва лампа във вътрешността на дълъг и тесен тунел със слузести стени. Там, докъдето светлината достига, жълтозеленото покритие на коридора блести като скъпоценен камък и избледнява надалеч, докато вътрешният мрак на влечугото го погълне. Стоя в центъра на светлия кръг. И пиша ли, пиша… Заслушана…

Read more

ЛАМА ХУАНАКО На воля някъдевъв висините на Перу живее лама.Не съм я виждала,но нейното изображение от бял кристал,което мой приятел ми донесе,настрои мислите ми за изначално родство с нея.Почти съм сигурна,една от моите сестри е тясред множеството на планетата Земя.Изчезващ вид, но благородството ѝ е нетленно.И ми е мъчно, че не ме познава,за да не…

Read more

Преди броени дни излезе от печат. Третата му стихосбирка с чисто Валери Валериевото, чудесно заглавие „Засечка“ (след „Факти“ и „Кражбите зачестиха“). Заглавията му са винаги сякаш нарочно постни и непоетични, в същото време точни, посочващи; и много тънко иронични, на ръба между малко и съвсем не.  Такава е и поезията на Валери Валериев, в нея…

Read more

казвамразличавай щурец от цикадащурец от скакалецбогомолка от скакалец молитва от желание луна от фенерсветулка от свещнощен молец от черна дупка роман от портокалиплетиво от поезиякомпот от калмари пчела от осаоса от стършелсирфидна муха от тигър сенонокосец от паяккомар от дългоножка копнеж от ситост коза от овцакозирог от козелелен от сърнаелен от лослос от солсол от сом…

Read more

Език под пара Хвърли се в собствения сиречеви потокслед като преди това с часове се навърташе около целта: неподвижни гледахме от брега – („хайде да се разбием в скалите…“) Дъжд, през слънце, срещастранично зеления мипрозорец, лицето. Следвамбез съпротива мамещиярог, прозвучал из дълбинитена една гора. Лабиринтътлюбов.Сляпо, ранена от ехо, вървя в кръг,удивена, загубена за света.Желанието ми…

Read more

Това е едно съкровища. Още по-ценно става то поради факта, че е останало досега незабелязано на родната литературна сцена. Даже ми се ще да я премълча тази книга, толкова ми е скъпа. Йосефине Клоугарт (Josefine Klougart) е чудото на съвременната датска литература. Нещо като Вирджиния Улф, казват. Склонна съм да се съглася отчасти. И като Ан…

Read more

снегорини, корабни сирени, бял стар фризер със снежна шапка, изхвърлен върху заледения тротоар – Рояци комарчета над царевицата с окаяния вид. Дрипава, със златни бучки в сухо лико; събират я в края на всички сезони, малко преди смъртта ѝ, с все стеблата и кочаните, за производството на биологични горива. От гледна точка на царицата, това…

Read more

Ver Sacrum свещена пролетвръщаща назадназад назадпреди дъждапреди земята предии мисълта за времев ядрото на ядратана слънцето лимон преди киселинатапреди горещия обстрелвърху веригите на тишината … върху дъската люлчинана неподвижността записани са всички имена Петя Хайнрихот „лимне“

Read more

На върха се извисявазамък в нощния покой;в долината саби блясват, звънкат тънко в див двубой. Двама братя са се вплели, разярени от вражда. Ти кажи, защо са взелите да съдят с меч в ръка? Хвърли им графиня Лаурас поглед жарката искра, лумна от любов пожарапо царкинята мома. Но на кой ли брат тогаватя сърцето да…

Read more

Да, Евгений Водолазкин е руският съвременен Умберто Еко, а романът, с който си заслужи това прозвище, е „Лавър“; чете се със същото изтръпване както преди време „Името на розата“. Какво да очакваме: плътен, стабилен роман; бих го нарекла успокоено постмодерен (или късно постмодерен) – сдържано ироничен, сдържано фрагментиран… Четем житието на средновековен човек в четири…

Read more