-
На върха се извисявазамък в нощния покой;в долината саби блясват, звънкат тънко в див двубой. Двама братя са се вплели, разярени от вражда. Ти кажи, защо са взелите да съдят с меч в ръка? Хвърли им графиня Лаурас поглед жарката искра, лумна от любов пожарапо царкинята мома. Но на кой ли брат тогаватя сърцето да
-
Да, Евгений Водолазкин е руският съвременен Умберто Еко, а романът, с който си заслужи това прозвище, е „Лавър“; чете се със същото изтръпване както преди време „Името на розата“. Какво да очакваме: плътен, стабилен роман; бих го нарекла успокоено постмодерен (или късно постмодерен) – сдържано ироничен, сдържано фрагментиран… Четем житието на средновековен човек в четири
-
1 Размишлявайки къде да настаня евентуалните гости за Коледа — легла, дюшеци, кътове за рождественска нощувка из жилището — си спомних за някои от местата, на които съм заспивала като дете. Как обичах да заспивам в чуждо жилище, с домашната миризма на други хора, в тишината на тънкия прах, върху струпани одеяла на земята в
-
Розе Ауслендер (1901 – 1988) е немскоезична поетеса, роден в Чернивци, областта Буковина, по онова време Австро-Унгария. След Втората световна война живее първо във Виена, после от края на 60-те г. на миналия век – в Дюследорф, където става част от поетическия живот на града. Оставя над 3000 стихотворения, пише също на английски. Музиката е
-
Квазимодо ни отключва врата на църковната кула във Варен и с подканващ жест казва: „Заповядайте, много е лесно – нагоре по каменните вити стълби, после по металните, накрая са дървените. Може да отваряте прозорците горе, но не забравяйте да ги затворите преди да заслизате“. Качваме се, някъде по средата на пътя мирише на кокошарник, подът
-
Charles Reznikoff (1894 – 1976) е американски поет, роден в Бруклин. Юрист, но рано се отказва от този професионален път. Публикувал сам книгите си, но не се грижел за тяхното разпространение, по-късно открит и получил признание. Автобиография: Ню Йорк, 2 Сам съм –и съм щастлив да бъда сам;не обичам хора, които се мотаят наоколотолкова късно;
-
Над магистралата прелита морски орел, понесъл в кривите си нокти риба. Към млечното синьо, през млечното синьо минавам. Напредвам, с пера се покривам, изострям, блъскам рибата на историите си в жарката скала и със стъклените ножки на разбитото ѝ тяло бръсна слънцето. / Florida, West Coast – Вечерта е прогизнала в лека тропическа буря, която
-
Докато се ровя в ботанически сайтове, научавам прекрасната дума лигула (езиче) – намира се на мястото, на което листът се допира до стеблото. И изведнъж ми се струва, че около този образ може да се изгради цял поетически цикъл. Понеже лигула е език, а поезията може да е мястото, където езикът се среща със стеблото
-
Годината е тръгнала да чезне,но сламената шапка, сламените чехлиси нося както винаги.Bashô (1644 – 1694) И аз така. Или за промяната. За несинхронните промени. Обикновено края на годината определяме за точка, спрямо която изследваме промените (равносметка) или правим планове. В действителност обаче нещата се случват по всяко време. Горното хайку казва също: светът се променя,
-
Фридерике Майрьокер, това голямо изумление на езика и поезията, е едно достойно начало за коледния календар. Вече почти столетна, наскоро излезе от печат последната ѝ книга, последна във всички смисли, твърди самата тя, и след нея нямало да напише нищо друго. На 20 декември има рожден ден – да я четем още от днес! Фридерике
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 