Von: „Petja H“ <petja.heinrich>
Datum: 20.02.2016 11:02 vorm.
Betreff: Re: Февруарски новини от НО ПОЕЗИЯ
An: „nayden koev“ <naydenkoev>
Cc:

Здравейте, Найден!
Маймуната, която ви е ухапала, е Буда. Винаги се радвам на работите ви, в тях има дух и игра. Разбира се – влизате в абсурдисткия лист, и още как.

Щеше ми се да не трябваше да го казвам, но не бързайте с техническите стихотворения, краен срок вече няма. Ще се опитам да спася през март положението със списанието и може би ще успеем да продължим, но със закъснение. Когато нещо е тръгнало да се разваля, атаките идват от всички страни. Дреболии надигат ръст, наливат плът и стягат мускули. Изскачат измежду зъбчатите колела (да си дойдем на думата) с жилави коси и саблезъби. Образът със зъбчати колела е така ненавременен, щеше ми се на негово място да говоря за апликации и за дронове с неочаквани отклонения в програмите; устройства, които, вместо да разнасят пощенски пратки или да зареждат щандове в магазина, откриват увлечението си по изкуствата и започват да вършат неочаквано странни неща като сложни композиции в полет с музика и светлини или подредба на рафтовете в магазина така, че етикетите на кутиите, погледнати от дъното на магазина, да са ренесансово платно и т.н. Електронни пчелички в ухото, които превеждат от всички езици и жужат речта си. Ракети за мудни сперматозоиди към Голямата чакаща майка. Границата тяло-машина. Всичко това НОП няма да го види, защото надцених и поетите ни, и мисълта им. Отношението към техниката в България е друго. Това ми беше ясно, но мислех, че провокацията може да измъкне нещо интересно на светло. Нищо не измъква. Даже и вратичката със занаятите си остана затворена. А след по-малко от десетина години ще пътуваме в коли без шофьори, това не е далечно бъдеще, това е нещо като НОП15. 🙂
И разни други дребни… И обичайните проблеми, които спъват начинание от подобен тип. Разбира се, аз веднага мога да направя фокус и да задвижва машината. Обаче защо?
Но вие пишете, чертайте…

Благодаря за всички чудесни текстове и за предстоящото най-лошо стихотворение!
Поздрави,
Петя