„Маймуната, която ви е ухапала, е Буда“ – литературни експерименти, фрагменти, писма и визуална поезия от Найден Коев // предпоследна част отзад напред

PAZAR

Визуално стихотворение за тематичния брой „Пазари“


Здравейте, Петя,

Огромна благодарност за отношението ви към мен и моите героични опити да бъда барабар Петко с АВТОРИТЕ! И възхищения за прекрасната поезия от пощурели и развилнели се апликации и дронове, каквато не съм срещал дори в литературата! (Впрочем, контактите ми с вас и списанието са едни от малкото смислени и наистина полезни неща в живота ми – не преигравам.) Обяснението ми за равнодушието на поетите ни към обявените за НОП7 теми е подозрително просто. Боговете на все едно коя религия не се нуждаят от занаятчийски знания и умения, за да създадат света. Поезията – не само аз го твърдя – е богоподобна дейност.  Ergo… Компютрите са нов и все още неосмислен художествено проблем за България, а „Завод, над него облаци от дим…“ се свързва кой знай защо с отречена от историята идеология. С „чертежи“ или други визуализации се занимаваме 2 – 3 човека; от това облик на броя не може да стане. За да се впиша все пак в тенденцията, изпращам едно консервативно и конвенциално стихотворение. Лошо е толкова, колкото е – нивото ми в момента е такова. Чертежите ще почакат.

И аз си имам свои зли сили-дребoлии, и то с бели престилки. Заради тях нe мога да присъствам на мартенското парти. Опитах всичко – няма начин! Буда ми помага само да го приема с търпение и примирение. Затова съм упълномощил да ме представлява на партито моя софийски хазяин и далечен роднина Румен Бальозов. Малко над средната възраст е – ще го познаете по бастуна. Професията му е композитор, познанията му за другите изкуства са доста широки. Имам му пълно доверие – той получава списанието когато не съм тук, и най-добросъвестно ми го предава. Ще ми опише с най-големи подробности церемонията, а вероятно и веселата част.

Успешно и бързо справяне с неизвестностите около списанието!

Найден Коев

2.03.2016 16:54


П Р О Р О Ч Е С Т В О

ЩЕ УСПЕЕМ,

И ВСИЧКИ ГАЙКИ, ВИНТОВЕ, ЗЪБЧАТКИ,

ТРАНСМИСИИ, ПРЕДАВКИ, СГЛОБКИ,

РЕЛЕТА, ПОТЕНЦИОМЕТРИ,

ХИДРАВЛИКИ, ПНЕВМАТИКИ, РОБОТИ,

СВРЪХЧИПОВЕ, СИСТЕМИ ОТ КОМПЮТРИ,

ЦИКЛОФАЗОТРОНИ И КОЛАЙДЕРИ

В МУЗЕЯ НА ЗАБРАВАТА ЩЕ ИДАТ.

ЩЕ СЪТВОРИМ

ВЕЛИКИЯ ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ,

БЕЗЦЕННИЯ ПОМОЩНИК НА ЧОВЕКА.

СЛЕД ВРЕМЕ НЕИЗБЕЖНО ЩЕ ПОИСКА

ЖИВОТ НАМЕСТО ПРОСТО СЪЩЕСТВУВАНЕ.

И СМЯХ

ГОЛЯМ ЩЕ ПАДНЕ.


ТРИПТИХ ЕРУДИРАНИ ЛИМЕРИЦИ

За закуска Ян ван Ейк

си опекъл яйчен кейк.

Но – уви – не го изял,

че бил много прегорял.

Дал го на Дали и Блейк

Следващата сутрин Ейк

си приготвил млечен шейк

и поканил скъпи гости:

Шекспир, Пушкин, Робърт Фрост и –

изненада! – Френсис Дрейк.

Лимерик 3 (не римейк):

С кейк и шейк Ян ван Ейк

затлъстявал. А Пастьор

му внушил да пее в хор,

често да танцува брейк.

31.03. 2015 16:24


Здравейте, Петя,

Идеята петият брой да се направи от две доста контрастни теми (смешна и философска поезия – бел. ред.) е страхотна! За претопяването на тази типично постмодерна шизофреничност в органично

цяло ще е нужно майсторство. За редакционния екип на „НО ПОЕЗИЯ“ това изобщо не е проблем. Аз лично ще бъда най-доволен ако във философските творби има

(само)ирония, а в хумористичните – философия. Но едва ли допринасям за това с единствения си тематично подходящ опус:

ЖИВОТЪТ Е ДЕТЕ

КОЕТО СРИЧА С УСИЛИЕ

НЕРАЗГАДАЕМИ

СКРИЖАЛИ

БОЯ СЕ

ЧЕ ЩЕ ЗАПОЧНА

ДА ГИ РАЗБИРАМ

НЯКОЙ ВЕК

По другата тема не мога да се конкурирам с Чешо Пухов, когото несъмнено ще чета с огромно удоволствие в броя.

Приятна работа!

Найден Коев

Петък, 13.03.2015, 10:34


Ще дойде ли?

Кой знае. Пътят упорито води право напред с обидената настойчивост на непризнат спасител. Римски легиони и византийски колесници са го тъпкали, и досега помпат самомнението му. Иначе – път като път, извежда на брега. Там е Срещата.

Ще дойде ли?

Гледам околността и искам да се махна час по-скоро. Изнурени сипеи и изпръхнала пръст с цвят на вековен гнет. Ни следа от зеленина, тук-таме изпържени до неузнаваемост остатъци от трева. Въздухът като разтопено от жегата стъкло се утаява върху това застинало униние.

Ще дойде ли?

И как ще ме открие сред обичайното сезонно многолюдие? Не съм нищо забележително.  Усет, интуиция, прозрение?  … Да не умувам. Сигурно желанието ми за необикновена среща ще придобие брутална натрапчивост, и това ще е Знакът. Няма тихо да приседне, няма да коленичи, няма да притвори приканващо клепачи. По необходимост ще мълчи. Неповторимостта ще е неописуема…

Но ще дойде ли?

Брегът е пуст. Досадно жълтеещи дюни копнеят за тиражиране в пощенски картички. Морето лениво плакне недопрежалено и недооплакано бъдеще в миналото. Само залезът е талантлив…

Няма да дойде.

Поезията.

Е… било е и по-зле…

25.09.2015 9:43

*           *               *

ВСИЧКИ ПРЕДЛАГАТ НИЩО

С ОТСТЪПКА В ЦЕНАТА

ДЪЛГО ИЗБИРАМ

1.10.2014, 14:20

Към интермецото „Омагьосващата красота на езика“

или

Kъм последната част отзад напред

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.