Визуално стихотворение за тематичния брой „Пазари“
Здравейте, Петя,
Огромна благодарност за отношението ви към мен и моите героични опити да бъда барабар Петко с АВТОРИТЕ! И възхищения за прекрасната поезия от пощурели и развилнели се апликации и дронове, каквато не съм срещал дори в литературата! (Впрочем, контактите ми с вас и списанието са едни от малкото смислени и наистина полезни неща в живота ми – не преигравам.) Обяснението ми за равнодушието на поетите ни към обявените за НОП7 теми е подозрително просто. Боговете на все едно коя религия не се нуждаят от занаятчийски знания и умения, за да създадат света. Поезията – не само аз го твърдя – е богоподобна дейност. Ergo… Компютрите са нов и все още неосмислен художествено проблем за България, а „Завод, над него облаци от дим…“ се свързва кой знай защо с отречена от историята идеология. С „чертежи“ или други визуализации се занимаваме 2 – 3 човека; от това облик на броя не може да стане. За да се впиша все пак в тенденцията, изпращам едно консервативно и конвенциално стихотворение. Лошо е толкова, колкото е – нивото ми в момента е такова. Чертежите ще почакат.
И аз си имам свои зли сили-дребoлии, и то с бели престилки. Заради тях нe мога да присъствам на мартенското парти. Опитах всичко – няма начин! Буда ми помага само да го приема с търпение и примирение. Затова съм упълномощил да ме представлява на партито моя софийски хазяин и далечен роднина Румен Бальозов. Малко над средната възраст е – ще го познаете по бастуна. Професията му е композитор, познанията му за другите изкуства са доста широки. Имам му пълно доверие – той получава списанието когато не съм тук, и най-добросъвестно ми го предава. Ще ми опише с най-големи подробности церемонията, а вероятно и веселата част.
Успешно и бързо справяне с неизвестностите около списанието!
Найден Коев
2.03.2016 16:54
П Р О Р О Ч Е С Т В О
ЩЕ УСПЕЕМ,
И ВСИЧКИ ГАЙКИ, ВИНТОВЕ, ЗЪБЧАТКИ,
ТРАНСМИСИИ, ПРЕДАВКИ, СГЛОБКИ,
РЕЛЕТА, ПОТЕНЦИОМЕТРИ,
ХИДРАВЛИКИ, ПНЕВМАТИКИ, РОБОТИ,
СВРЪХЧИПОВЕ, СИСТЕМИ ОТ КОМПЮТРИ,
ЦИКЛОФАЗОТРОНИ И КОЛАЙДЕРИ
В МУЗЕЯ НА ЗАБРАВАТА ЩЕ ИДАТ.
ЩЕ СЪТВОРИМ
ВЕЛИКИЯ ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ,
БЕЗЦЕННИЯ ПОМОЩНИК НА ЧОВЕКА.
СЛЕД ВРЕМЕ НЕИЗБЕЖНО ЩЕ ПОИСКА
ЖИВОТ НАМЕСТО ПРОСТО СЪЩЕСТВУВАНЕ.
И СМЯХ
ГОЛЯМ ЩЕ ПАДНЕ.
ТРИПТИХ ЕРУДИРАНИ ЛИМЕРИЦИ
За закуска Ян ван Ейк
си опекъл яйчен кейк.
Но – уви – не го изял,
че бил много прегорял.
Дал го на Дали и Блейк
Следващата сутрин Ейк
си приготвил млечен шейк
и поканил скъпи гости:
Шекспир, Пушкин, Робърт Фрост и –
изненада! – Френсис Дрейк.
Лимерик 3 (не римейк):
С кейк и шейк Ян ван Ейк
затлъстявал. А Пастьор
му внушил да пее в хор,
често да танцува брейк.
31.03. 2015 16:24
Здравейте, Петя,
Идеята петият брой да се направи от две доста контрастни теми (смешна и философска поезия – бел. ред.) е страхотна! За претопяването на тази типично постмодерна шизофреничност в органично
цяло ще е нужно майсторство. За редакционния екип на „НО ПОЕЗИЯ“ това изобщо не е проблем. Аз лично ще бъда най-доволен ако във философските творби има
(само)ирония, а в хумористичните – философия. Но едва ли допринасям за това с единствения си тематично подходящ опус:
ЖИВОТЪТ Е ДЕТЕ
КОЕТО СРИЧА С УСИЛИЕ
НЕРАЗГАДАЕМИ
СКРИЖАЛИ
БОЯ СЕ
ЧЕ ЩЕ ЗАПОЧНА
ДА ГИ РАЗБИРАМ
НЯКОЙ ВЕК
По другата тема не мога да се конкурирам с Чешо Пухов, когото несъмнено ще чета с огромно удоволствие в броя.
Приятна работа!
Найден Коев
Петък, 13.03.2015, 10:34
Ще дойде ли?
Кой знае. Пътят упорито води право напред с обидената настойчивост на непризнат спасител. Римски легиони и византийски колесници са го тъпкали, и досега помпат самомнението му. Иначе – път като път, извежда на брега. Там е Срещата.
Ще дойде ли?
Гледам околността и искам да се махна час по-скоро. Изнурени сипеи и изпръхнала пръст с цвят на вековен гнет. Ни следа от зеленина, тук-таме изпържени до неузнаваемост остатъци от трева. Въздухът като разтопено от жегата стъкло се утаява върху това застинало униние.
Ще дойде ли?
И как ще ме открие сред обичайното сезонно многолюдие? Не съм нищо забележително. Усет, интуиция, прозрение? … Да не умувам. Сигурно желанието ми за необикновена среща ще придобие брутална натрапчивост, и това ще е Знакът. Няма тихо да приседне, няма да коленичи, няма да притвори приканващо клепачи. По необходимост ще мълчи. Неповторимостта ще е неописуема…
Но ще дойде ли?
Брегът е пуст. Досадно жълтеещи дюни копнеят за тиражиране в пощенски картички. Морето лениво плакне недопрежалено и недооплакано бъдеще в миналото. Само залезът е талантлив…
Няма да дойде.
Поезията.
Е… било е и по-зле…
25.09.2015 9:43
* * *
ВСИЧКИ ПРЕДЛАГАТ НИЩО
С ОТСТЪПКА В ЦЕНАТА
ДЪЛГО ИЗБИРАМ
1.10.2014, 14:20
Към интермецото „Омагьосващата красота на езика“
или
Petja Heinrich 