Блог

petjaheinrich.art/

Профил

petjaheinrich.art/author/petja

Начална страница

petjaheinrich.art

  • 68 ли

    пътеки няма в тази горано и не търся пътекиотказвам се да вървядърветата стават и тръгват

  • 67 ли

    желанията ми – див леснощ е и се губяуплашена и с вяратав една светулка

  • 66 ли

    пуква цветната пъпкаето вътре цяла градинавсеки човек е всичко

  • 65 ли

    светът ми загуби контурилявото око спори с дяснототова не са моите очила

  • 64 ли

    влагата надигналасухи мехури боявремето ври по старите врати

  • 63 ли

    необитаван дом вгледаннавън с празно стъклено оконеспособен на тайна

  • 62 ли

    и тази ситна радостприлича на мухасиня лъскава бръмчи

  • 61 ли

    и орачът спрял тракторанасред пролетната нивае в instagram

  • 60 ли

    юли енощта пулсира със светулкитеи аз отвръщам

  • 59 ли

    понеже няма какво да кажедемиургът прави цвете

  • 58 ли

    късен тих автобусна челото – светлинавътре – 1 душа

  • 57 ли

    не мечтае, не чакаминава – от джоба ѝпада маска

  • 56 ли

    гарван клатиголи клонив ясена – е, и?

  • 55 ли

    врабчета се къпятв релефната прахот следата на автомобилна гума

  • 54 ли

    нов езикмежду думите час и времепрелита ято папагали

  • 53 ли

    слънчева полянадвама ядем киселецно ни няма

  • 52 ли

    никога няма да я научи тази играхора – отношения – маргаритиаз: отстрани

  • 51 ли

    мина тиха линейкапо отсрещната фасададълго пулсира синьото

  • 50 ли

    вечерницата изгряняма какво да си кажемказвам: на Венераслънцето изгрява от запад

  • 49 ли

    един малък лъвходи напред-назад по первазаспъва се в роза, не разбира себе си

  • 48 ли

    камбанка прозвънтякристал, тъга, кристал, тъга

  • 47 ли

    от дълбочината на парканещо гледа в тъмното –преди очите, преди парка, преди тъмнината

  • 46 ли

    от сърдечната камераза дълбоко замразяванепоследни една-две илюзии

  • 45 ли

    щъркел прелетякакво да правя с толкова пролет

  • 44 ли

    децата хвърлятобръчи към облацитеи те се хващат

  • 43 ли

    вятъръткойто разлиствакнигата е книга

  • 42 ли

    някой е преместил столв градината и всичкоси е същото

  • 41 ли

    малко остава до пълния кръг на лунатамалко приятелипочти 0

  • 40 ли

    как изтича през най-тяснотозърно по зърно на синджирсол, пясък, език

  • 39 ли

    бавен метрономна гърба на коняездачът си играе с телефона

  • 38 ли

    в часа на розовите облаципо празната улицасе търкаля колело

  • 37 ли

    утринен птичи хороще един приятелпо-малко

  • 36 ли

    под новите листа на липитесъщите стари надежди

  • 35 ли

    през запалените фаровепробегна заеки забравих

  • 34 ли

    крайпод разтопения сняглъсна непотърсен ключ

  • 33 ли

    нощ пак викна улулица отдавнане съм пътувала с влак

  • ПАУЗА ли

    –

  • 32 ли

    de vita solitariaПетрарка с кучетослед табелата за края на града

  • 31 ли

    и капчукът като менс весела песенне говори с никого

  • De vita solitaria

    Опит за структура на дните ми – ще започна със седмични парчета текст, може би дневник. Вторник до вторник, това изкривява седмицата и елиминира безтегловността на уикенда, доколкото изобщо вече има значение фб на пауза, кратка детоксикация, непрестанно надничам дали не съм пропуснала нещо, винаги нещо съм пропуснала, това обезкуражаватрябва време (съзнавам, че с „време“…