-
Малка синя совамежду веждите ти кацаноси сън и сън отнасясиньото яйце си снасяи в гнездото на умасини всичките децасини човки, синя песенвръз синчец в дома занесентръскаш сънени ушиперлите ще проглушишсовата се полюлявавеждите ти овладявасиня клетва се явяваптичата уста я давано с глава и не помръдванокти сигурно забивамига кръгло и не мигабди, решава, траес мишка вечност…
-
В ОЧАКВАНЕ НА УРАГАНАне предприемаме нищоще мине, ще преобърне каквото още не е обърнатои толкова, готово с всичкотои друг път е вяло със 120 км. ч., че и с повечена сутринта лежат ясен и череша върху изрядната градинакато палени кибритени клечки върху масата в стаяталалетата и вътре, и вън – без промянавиждала съм отнесен като…
-
Дали имаме нещо против Зефиркойто преобръща саксиите с тежките зюмбюлибезобразничи в кофите с пръст, в тяхпрезимувалите сиви треви, без втори животхвърля пръст и шишарки по стъклатамъти съняи се държи самоуверено като младостта всяка ранна годинас вярвата само в себе си и новоткритите си ланшни истинипод формата на напористи луковици и мустачки какво можем да имаме…
-
И тя го хвана за ръкаи го завлачи в горатадо бездъх и му се смеешекак се спъва в издути корени и падавдигаше го с устнихвърляше му мъх по главата и изобщо безобразнотанцуваше от различни посокии се криеше зад сребърната нишка на паяка гризяха шишарки и пиеха от вдлъбнати кории небето спускаше елени, угаснали преди времетои…
-
С едри щастливи буквивърху зида пишеше нещо, в което не вярвампокрай него вървяха хора и го потвърждаваханепрестанно всички са заети да се изразяват(дай им писменост и ги остави)да надписват битието с бързите си етикетипо реката мина шлепът MUROимето, отказвам да го разчета, значистена, ограждениеPlatja de Muro, o. Maйоркамрачен, морена, мавърнатоварен до небето с контейнеритежък, незаинтересуван…
-
Наш и насъщен разговор, онзис размяната на ябълки вместо фразинито знаем какво казваменито какво се чувапредполагаме винаги грешнотознаем какво иначе значивсичко на кръглото и цялото се залагатам спорни ръбове нямакато при думите с лесната им делимост щом видя стрелки, ги обръщамда сочат в други посокисветофарът – очи на слепокависоко – мълчанието, ниско — богътоткакто вървя…
-
Или другия път, когатоиз рододендроните се лутат светулкивинаги по това времеминавам с колелото сипо алеята покрай храститебутам го бавно и вървя до негоприятел до най-добрия приятелда не разбудя нещо, което не списъс страха на платнените обувки тихо стъпвами нищо не значи нищои аз не очаквам отговори отговорът идва в ясна формакато цифри в числа, букви…
-
Беше в тъмната отсечка на часоветекогато заваля с топли едри капкиобичам непредвидимостта под листатапод навеса беше твърде широко за звукаи изтичахме навънопитни в речта на природата телазатова мълчаливив непосилната теснота между струйките и струнитеи понеже дори фразитенямаха място да се разгърнат в широтата на своите значения и двусмислените си посокиостанаха единствено някакво звучно миили базисно…
-
Чиста нощ – отгоревиси недостъпнотожълто грозде на космосаизобилно, заради щедросттаузряло преди мисълта за лозница и за какво тази земна тъганали свети, нали паданали се разпадана кристал и вода аз земна лисичка с бърза лапааз осаконструираща ракети и възлинастоятеленизключително кратък въпрос въпрос на чиста нощ Петя Х.8.02.22
-
Нищо не пасва с друготов това се състои гордото разнообразиекриви със собствен ритъмлалета в различен вятърсрещу думата застава същатаи двете не си приличат по нищо другоосвен по буквите, но и това не е сигурно така, както използвам езикабезполезен и своеволен мойспособен да не разбиранесъгласен по правилоприлича на навес до спиркана която междуградският автобусспира от дъжд…
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 