-
Чиста нощ – отгоревиси недостъпнотожълто грозде на космосаизобилно, заради щедросттаузряло преди мисълта за лозница и за какво тази земна тъганали свети, нали паданали се разпадана кристал и вода аз земна лисичка с бърза лапааз осаконструираща ракети и възлинастоятеленизключително кратък въпрос въпрос на чиста нощ Петя Х.8.02.22
-
Нищо не пасва с друготов това се състои гордото разнообразиекриви със собствен ритъмлалета в различен вятърсрещу думата застава същатаи двете не си приличат по нищо другоосвен по буквите, но и това не е сигурно така, както използвам езикабезполезен и своеволен мойспособен да не разбиранесъгласен по правилоприлича на навес до спиркана която междуградският автобусспира от дъжд
-
По естесвената логика на китоловаби трябвало с теб да делим къща на Марсзаради общата ни възхвала на вечната подстрижка киче и огледалната симетрия на сребърните мъже както знаеш, имало едно време, когато в южното полукълбоплодовит метеорит издълбал Аргировата долинатам се издига нашата къща на два етажа и поетична тераса, да се чуди човек за какво
-
Във филмите с рицаривинаги някой ще кажеоткъсвайки син минзухар:пролетта носи надежда каква надежда, за какво? надеждата на тракторанадеждата на соватанадеждата на пазаритенадеждата на онези, коитосе разхождат по рекатаи изглеждат винаги по-щастливи от възможното обичам рицарските филмив тях винаги играя мъжката ролямога да пиша песни, които раняватблагородно пазя тайната нивладея изкуството на точния удар със сабявярвам
-
Толкова много не харесвам,че светът ми се разкрива в цялата си честност. Размагьосан, оголен, първичен. Готов да изрича точно. Безезиков. Прилича на невинност, но е логика.Причича на Ницше, но е Рилке. Прилича на спектралната обич на лъча и призмата. И е точно това. Една окъсняла пчела,потърсила временен подслондо сутринта или до следващия сезонв ажура на
-
С вишнев сок и дъх пристигапод листака в летните дворидо ракията и мандолинататънка песенчица ресница тиха като котешка лапакехлибарена на цвят, отвътре комарче да светикротка като буйната ти дъщеря, когато гушка кокошка за бавна снимкас резките извивки в чорапа на жена ти, от острата вълна, със стръкчета сенов памет на овцата и поляната– такава е
-
Хоботът на пеперудатаувеличен 50 пътие лъскава змияувита на спирала така природатаспестява място и енергия и се забавлява подобно на градинския маркучприбран на колело в баракатада не препъне някояи някой винаги се спъваза радост на тревата и корията и ние го развиваме, развивамевъртим по кранове, потропвамепродухваме тромпети, топлим флейтиепруветки, колбички, системиот боровинките до жара на Венера
-
В онзи хладен пансион на Мозел, до реката,някогашен манастир с дебели каменни стени,стъпалата дървено барабанят нагорекъм висока стая с изглед.В кулата на поетесата достига от мазето миризма на печено, белина и мая.Светът е свършил, в бившия параклиссе вдигат сватби и звънти кристалът на фирмени банкети,ангели висят по клоните на кестенитеи скучаят скуката на пясъка и
-
Какво ни кара да посегнем в домашна си библиотека към стихосбирка из редицата от подобни, събирани през годините? Повечето от тези книги са със сезонен характер – след премиерата никой не говори за тях, изредили са се обилните бързи похвали, Литературен вестник вече е писал… или пък не. Екатерина Йосифова ли беше тази, която твърдеше,
-
Грабнах фенера и с кошница слязох до потокав плитчинатапривлечени от светлината, раците изскочиха от скривалищата си какво угощение би билос копър и бира, домашна майонеза и лимонщракане на ножици, стържене на кукии от щипките крехката розова плът, но милост към август и изобилиетомилост към строшените бронимилост към тайните съкровища на съняняма нужда от повече открития
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 