само мрак, дори не noir времето е за мрачна поезия, и така може би трябвало да се извисиш като сив лебед над езерото с гнили лилии и плочки хлорофил кривата на щастието върви към земята високите корони на липите с тържествените си треперушки някой кашля в сини шепи в лакътя на улицата и слънцето изгрява…

Цикълът „Затриването на Фарьорските острови“ е писан преди десетилетие и излезе в книгата ми „Литни, хвани ни“ (Жанет 45, 2012). През изминалите години Фарьорите бяха многократно откривани и преоткривани от литературата и туризма в България, но смея да твърдя, че никой не ги е затривал по подобен начин 🙂 Десет години по-късно виждам начинаещия поет…

Едва когато видях жълтите листа на гинко по паважа, разбрах, че съм заобиколена от такива дървета. И после придадох значение както на факта, че са точно гинко – дърво екзотично, мистично и символно натоварено, – така и на играта с перпективите, момента и заобикалящата среда. Има ли друга история, свързана с това, че обезлистеното гинко…

последните насекоми върху слънчевото петно в края на октомври /описание, дълго колкото трае петното оса, която стърже дървесина от градинския стол пеперуда пауново око върху бял парапет японски стършел върху топлия метал на водосточната тръба черно водно конче калинка в полет мухи, едри паяк из щедри паяжини като за последно шахмат с фигури от вонещици…

Днес, докато минавах по всекидневия си маршрут с щеките, изведнъж спрях насред пътя, защото просто не можех да го задържа този порив… спрях, за да запиша това стихотворение. Откачих щеките от ръцете, извадих телефона и записах направо тук, във фб, ето го, с цялата му спонтанност, писано е насред полския път, докато ме подминаваха колоездачи,…

„Лимне“ идва след книгата ми „Лима“ (Small Stations Press, 2017) и e нейно продължение, също край. Лимнологията е наука на около 100 години и пресича сферите на биологията, химията и физиката. Неин предмет са водните басейни – реките и езерата, без моретата. Разбира се, една художествена книга едва ли се нуждае от академични основания. Дори…

Рояци комарчета над царевицата с окаяния вид. Дрипава, със златни бучки в сухо лико; събират я в края на всички сезони, малко преди смъртта ѝ, с все стеблата и кочаните, за производството на биологични горива. От гледна точка на царицата, това е то щастлив и дълъг живот – да те оставят на полето, докато си…

Ran (film, 1985, Kurosawa), не бях го гледала. Обаче този филм е абсолютна класика. Дори за миг не остава човек с впечатлението, че е сниман преди почти 40 години, сниман е сякаш извън времената. Голямо кино! Съвършенство.

Отпечатването на „Лимне три“ се отлага завинаги. Самата книга обаче е тук, достъпът е свободен: ЛИМНЕ ТРИ Другите две части, свободен достъп (pdf): ЛИМНЕ ЛИМНЕ 2 Благодаря на всички верни читатели през годините! Долният линк е за онези, които биха искали да подкрепят проекта Лимне. paypal.me/PetjaHeinrich

Final Portrait (film, UK, 2017) e за Джакомети и парижката бохема. Този филм е като кръвопреливане, чист живот. По едно време чак си повярвах, че не е необходимо да пътувам, щом мога да гледам този филм, такъв филм. И по едно време Й. казва: „Ти си малко като Джакомети май“; което може и да е…

И понеже корона слага и вид цезура в живота ни – за мен важи в новия свят: Срещи с приятелите ми – само извън България, или в Русе, на драго сърце 🙂 Не възнамерявам да долетя някога отново на родна земя. (Не че то не важеше и през последните години.) Всичко, което пиша и превеждам…

Някои сигурно още помнят легендарния ми блог mislidumi, в който публикувах само стихотворения. Долното стихотворение е може би от 2009, допълвано през годините и минимално променяно. Слагах го в ръкописите на книгите и после го режех. И в „Лимне три“ няма да го бъде. Но все пак си заслужава достойно място в блога ми. Заредете…

Че съм боса из Хималаите. И летя над широк път, покрит със сено и борови иглички. От двете страни пътят е обграден от иглолистна гора. И летя ли, летя!

Остатъците от празника са най-изразителни. Те стоят за целия празник и като опашчица свързват дните на празнина и на симетричната им пълнота с последващите и предхождащите ги делници. Остатъците са кодата. Нещо повече – остатъците са литература. Защото, за да има литература, първо трябва изобилие на дух, който, изпълнил съда на тялото, прелива в разточителството…

Което днес ди мисля: как искам да гледам всички филми на Бергман. Един след друг.

84 Charing Cross Road (film, 1986) Бавен, вехт филм за книгите, също и деликатна любовна история, която е красива с несбъдването си. Филмът е три пъти вехт – първо, разкразва история, която е обърната назад, спомен е; второ героите и ситуацията са старомодни – антикварна книжарница; трето, стислистиката на 80-те, през която се пресъздава следдвоенният…

23 часá e. След 40 минути ще се изсипе пороен дъжд. Слушам как вятърът, предизвестяващ, шуми в листата на най-тежките корони на юни, гризе мрак. Лежа в горещината на таванската стая, ококорена, отлагаща съня до след бурята. Лятна нощ и никакъв страх под стряхата. И в това устойчиво спокойствие на духа трепти съмнението, верен спътник…

Лятна нощ. Въздухът носи джаз и свистене на дюзи от градинските напоителни системи. //Лимне 3

Какъв хубав ден – тласък на Европа към либерално, зелен. Volt Germany също! Рядко ми се е случвало да се чувствам след избори победител при всички положения и в толкова много аспекти от политическата ми настройка. И в какъв човечен град живея! Благодарна съм 🙏🏻 Сега остава само поезията да победи 😄

Биографична скица в памет на Лес Мърей Почина австралийският поет Лес Мърей, обявен приживе в родината си за „живо национално съкровище“ (по образец на японската традиция), а в литературния свят дълги години смятан за възможен кандидат за Нобеловата награда. Лес Мърей си е отишъл осемдесетгодишен в последния понеделник на месеца, на 29-ти април, в старчески…

Никога не съм чувала гарван да грачи грозно или зловещо, а съм го слушала често. Днес бях изненадана, когато един екземпляр върху висок кон на бора по здрач лаеше като малко куче. И разлая в отговор всички дворове. Какви ли планове си е кроил? Какво ли цели?

Заглавието заиграва с гръцката дума за залив и воден басейн изобщо λίμνη. Текстовете често са разположени край река или водоем, размиват се, но е кънтят съзвучно с водата, често дълбока; също толкова и мълчат, без да остават обаче неразбираеми. Дистанцирани са без да губят от това топлината си. Асоциацията със спокойствие, закътаност, която λίμνη носи…

Един истински добър дневник не трябвало да казва нищо за притежетеля му. Поне не и директно. Хубаво би било да се пише за флора и фауна, за храна, пътища, гледки – значи точно обратното на всичкото онова, което специалистите по дневник биха ни посъветвали да не пишем. Специалистите по дневник са водени от стремителна практична…

Наскоро ме спряха на улицата за анкета с въпроса, ако правя парти, какви хора ща поканя. Имах право на три отговора – всеки от тях съответстваше на едно от три топчета, от които да поставя по едно в три от десетина подготвени урни. Урните бяха надписани: приятели, семейство, съседи, непознати, болни, глупави и какви ли…

„За Япония като за Япония“ на Марко Семов всъщност е преди всичко портрет на българина от 80-те на миналия век. Не ме напускаше усещането, че е писано от перспективата на Бай Ганьо, чисто и точно от нея. А Бай Ганьо не е добър писател. Дори и авторът се е усещал, че натам е клоняла работата,…

Забележителна поредица по Arte за литературните места, филми за пътеписите на световни писатели като Хайнрих Бьол, Марк Твен, Андерсен и др. Пътеписите на Андерсен от Ориента силно ме впечатлиха. В края разказаха и една приказка за неосъществимото любовно очакване… как ли се казва тя – трябва да я потърся, сломи ме. Трябва да почета повече…

Обичам, когато слизам на нашата спирка, да ме лъхне дъхът на цъфнали дръвчета, на влажна земя и ранни цветя. Тук, в края на града, е винаги по-хладно. Полето. Секвоята. Старите мотриси на убана. Когато преди почти двадесет години се преместихме тук, те вече бяха достолепни и по вкуса на отминали десетилетия. Още тогава се усетих…

Във Флингeрн не бях стъпвала от десетилетие. Джентрификацията е завършена, нов живот и блясък на квартала (хайде да не започваме спор зло или добро се е случило, все пак тези процеси спасяват цели петна в града от разруха и обезличаване) – централната улица вече е изпъстрена с магазини за странни неща като мармалади от босилек,…

С огромна трудност Citizen Kane (film, 1941) до край. Новатор и експериментатор, Орсън Уелс заслужава повече внимание, от онова, което съм склонна да му отделя. Четох внимателно за всичко ново и прогресивно като техника и камера във филма – това действително ми беше интересно. Първи спомен за среща с Орсън Улес – едно време в…

„Зелената книга“ (филм, 2018, Оскар) доста ми хареса. Отидох с предубеждение да го гледам – бях чела негативни отзиви от приятели, пък и културните рубрики изобилстват от възражения срещу филма. Например, че затвърждава расови клишета. Не знам какво да мисля за това, колебая се. От една страна съм съгласна, че ако не споменаваме клишетата, те…

Във филма „Lawrence of Arabia“ (1962, седем Оскара) в повече от три часа епипчна история, сред масови сцени със стотици участници се появява само една единствена жена – медицинската сестра в лазарета към края, може би ролята ѝ е от околo 3 секунди. Не бях гледала по-мъжкарски филм 🙂

Проблемът с „Папагалът на Флобер“ от Джулиан Барнс на български е в превода. Макар и изкусен, сам по себе си може би смешен, той не е съответсващ на тънката интелектиална ирония в оригиналния текст. Затова Папагалът на български звучи дразнещо, смешновато, но изобще не прилича на оригинала. Проблемът е, че иронията е предадена като смешност,…

Гледам в нощта, а нощата гледа в мен. Зеницата – кръглата луна. Ирис от дим. Гледам в нощта през широко отворения прозорец. Симетрично подпряла брадичка, мечтая в нощта, зеницата съм на отворения прозорец. Ирис пт коса. Сенки от долния етаж, прожектирани върху стената на гаража. Две саксии и ръце. Игрището за ръгби мощно осветено от…