Минавам по полския път и чувам как класовете пукат.

12:20, днес, една обикноена чинка (Fringilla coelebs) се блъсна в стъклото, кацна на терасата, загубила всякаква воля за свобода. Опитомена за миг. Гледаше като човек, а не като птица. Огледа се и се блъсна повторно, още по-настоятелно. Кацна пак, дълго стоя. Гледахме се през половин метър и един прозорец. Налях капачка вода, грабнах няколко семки…

След зловещата жега днес и после на терасата след чашка-две от това велико бяло вино с послевкус на бял касис, гледам отсреща младите орехчета на дървото и ми приличат на зелени смокини. И както ги виждам такива, така ми се появява вкус за същото. Бързолетите завиват спирали под облаците, над облаците към летните си спални…

Върху всичко птиците поставят ударение.

slznceto

Вчера бях вадила измежду книгите на един рафт една масивна и рядко отваряна. После я поставих на мястото й, но явно нещо се е поразместило и нарушило крехкия баланс – на рафта има книги, рисунки, порцеланов чайник със златни орнаменти (подарък от чичо К. от преди поне две десетилетия и скрит зад параван от книжа),…

Дали пък моята Лима не е Монтевидео? Възможно е.  

Оригинално публикувано в НО ПОЕЗИЯ: НО ПОЕЗИЯ сред месинговата композиция „Диаграма“ от Евгения Минкова, гал. „Резонанс“, Пловдив (Снимка: Христина Мирчева) Да, някой поет трябва да е направил тая хубава чешма сред непроходимата букова гора. Поет само може да направи хубаво и безполезно нещо. Елин Пелин из „Безполезна чешма“ от сборника поезия в проза „Черни рози“…

Вчера беше ден с преживявания, които изсвириха един прекалено обширен емоционален регистър, твърде контрастни и трудно поносимо в 24 часа. И както вървя днес бавно през топлата декемврийска вечер и преживям емоционалната трева, както се шляя и се опитвам да премеля и отхвърля натрупаното едно по едно, вдигам глава и се разминавам с Оскар Уайлд,…

Оригинално публикувано в НО ПОЕЗИЯ: Уважаеми поетични прасета, Декември пристига с брой 6 на списание НО ПОЕЗИЯ, книжката за поезия в проза. С текстове от Мирослав Ангелов, Пламен Антов, Георги Белоречки, Ясен Василев, Севдалин Генов, Иван Гугин, Иван Димитров, Славе Гьоргьо Димоски, Данаил Досев, Акош Дьорфи, Йордан Ефтимов, лорант кабаи, Димитър Кенаров, Роман Кисьов, Катерина…

При Митко Новков във фейсбук се разгоря разговор за литературата и критиката, към който насочиха вниманието ми. В една от криволиците на този разговор се стигна до това, че критика няма достатъчно, защото (преразказвам грубо) няма къде да се публикува, не се плаща и критикът няма как да си губи времето с бригадирски труд, а писателят…

Всяка есен ви съобщавам, че жеравът се е завърнал. Тази година още от август стърчи из полето, не се смущава от хора на пътеката, зяпа в прозорците на преминаващите по шосето коли и въобще се държи като един господин с пера, тръгнал на следобедна разходка. От дълги години редовно зимува тук сам. В моите представи…

Чудесен ден за изхвърляне на натрупвания. Изхвърляне на зависимости, с които си се оплел като в купчина хлабаво въже на земята – риташ с крака, подскачаш, ходиш напред-назад и примката се затяга около глезена. Вземи ножа и срежи лианата! И какво ще правиш сега с тази огромна свобода на движенията? Ще я танцуваш ли? Ще…

Някои от вас познават историйките ми за Мали Алим от Лима, над които винаги витае въпросът – Кой е Мали Алим? Той все се появява в различни роли и образи, например има го това: Мали Алим, майстор на килими от столицата Лима, бил се изморил от своя занаят. Той рекъл: “край!” и ”не!” Ти мислиш…

В едно интервю датският абстрактен експресионист и поет Пер Киркебю (Per Kirkeby) казва, че животът е орнамент. В продължителността на всичкото винаги се повтаря едно и също. Карлос Либедински (Carlos Libedinsky) е малък бог на tango nuevo. При запитване, Гугъл с лекота ми посочва полетите от Дюселдорф до Буенос Айрес; от Дюселдорф до Монтевидео. Понеже…

Per Kirkeby: Weltuntergang by lmma on Pictify

Тичам по здрач през полето и се чудя дали ще срещна първия вълк, който би се появил по тези земи след десетилетия отсъствие. В далечината се чува лаят на цяла глутница кучета, но не виждам в тъмното нищо. Когато наближавам, виждам около пет кучета с двама човека, стадо кози, две бели гъски, колоездач с ярък…

Залък по залък я отчупвам и изяждам Скоро ще свърши цялата

Най-хубавото на деня ми – открих си е-четеца, за който си мислях, че съм го затрила по дългия път миналата седмица. Мислех си – цяла библиотека, забравена в джоба на предната седалка в самолета. Би трябвало да се каже, че не е голяма загуба, защото всеки си съхванява файловете и на друго място. До, но…

Перо, перодръжка, мастило, мастилено петно и подобните, използвани като символ, лого или някакъв вид изражение на литература днес, са предмодерни в най-добрия случай, а най-често са мазен кич. Конскурси, места и сбирки с пера е невъзможно да отразяват литературата в нейния ход. Обърнати са назад. С поглед към ниското са. Те са само неадекватни и онова, което…

Вчера прекосихме в бурята поля и хълмове с огънати от вятъра дървета, сред плющящ върху стъклата дъжд, минахме през задръствания с размазани през капките върху предното стъкло задни червени светлини на автомобили, през разплискани като лалета локви, за да гледаме във Вупертал едночасова прожекция на късометражно кино, правено от младежи – около дузина филми, по десетина…

Да не забравя за фрагментите, поезия в проза от Жан Пол Колер!

С жълто. И идва един човек и казва: „Имате листо в косата“. Останалото от деня не си струва да се разказва.

Идват отново добри времена за блоговете. Колко години се изтъркаляха вече от началото? Великден на 2007 започнах mislidumi. После какви ли не други блогове създавах, списвах, променях, зарязвах. Сега съм тук. С името си (между другото – този блог ги имам също от зората на уърдпрес) и с намерението да си водя безинтересен за останалия свят…

Тук някой казва нещо за стихотворението и подобни. Заглавие трала лалал лалал ла трала лалал лалал тралал лалалал тралалалал лалала лала тралалала лала лала трала лала алал  

Стихотворението „Приспивна песничка“ от Янаки Петров, както всяко друго стихотворение, може да има различни прочити. Ако някой го разчита като стихотворение, утвърждаващо насилието, подчинението и страха, както аз го разчитам, то това значи, те такъв прочит съществува, той е възможен. Всеки е в правото си да ме обвини за прочита ми в каквото си иска…

Metamodernism: A Brief Introduction

  The music says freedom exists and someone doesn’t pay the imperor tax.   Via: Tomas Tranströmer | Louisiana Channel

вятър ситни през бамбука сякаш да не ме уплаши мигвам само а тревата вече станала гора е глупав вятър – страх си нямам да стоя и наблюдавам аз на времето капчука първо беше до колене детски писък – смях на жаба пръсти ронеха земята и намираха монета дрозд запява в ниски клони после качва песента си на върха стърчи иглата и боде яйцето звездно…