Нощес около час кръжа хеликоптер над къщата и после над полето. Обезпокоително насред съня. След тридневния карнавал, от който бягам. „Тони Ердман“ е действително много немски филм – емоционален, дълбок, честен и с абсурдистки моменти. Според анкета на BBC – стотния от стоте най-добри филма на 21 век. Българската истерия около „Сляпата Вайша“ отново извади…

Сън наскоро. Ангела Меркел разглежда библиотеката ми. Иска да й препоръчам нещо за четене. Предлагам й два варианта. Единият е аз да й избера три книги, но тогава ще знам какво тя чете. Другият е да я оставя сама да си рови и да си избере и тогава няма да знам какво точно е избрала.…

R. ме поглежда, сбърчва вежди и казва: „С тези очила приличаш на библиотекарка“. Е, нямам нищо против. Пък и е истина донякъде. – Непременно да си набавя книги на Geoff Dyer.   Цяла вечер разказвам на Й. за Пруст, а той ме изпреварва и преди да съм му я споделила, той отгатва мечтата ми да…

Luis Felipe Edwards, Cabernet sauvignon 2014, Colchagua voller, 4 от 5, може би с лека нотка на маслини? При всички случаи ми напомня на миналогодишния рожден ден на М., същото ли вино беше… трябва да го питам. Тогава той ме спечели за чилийските вина. М. е може би най-добрият ми приятел в радиус на 3…

В обозримо бъдеще ще заменим етикета hand made с human made. Понеже и андроидите ще ги бива да се занимават със занаяти. Колко му е един хуманоид да създава с ръцете си глинени съдове, да кове подкови и саби, да замесва хляб, да бродира възглавници и да шие ботуши… Какво ли не, и то съвършено.…

Пруст. Имам нужда да прочета всичките части отново, но внимателно. По следите на… Както и да го наречем това прустово време. Чела съм го преди години, но тогава още нямах спокойствието, с което може да се движи човек из този свят. Този свят. Точно този. Който не ме изхвърля като непасваща част. И когато чета,…

Любими относително нови лица от киното: Reda Kateb (откакто гледах Die schönen Tage von Aranjuez) Adam Driver (откакто гледах Paterson – филм, който нарежсам сред любимите за всички времена)  

Интересни мои публикации напоследък: Одисеята на Карл Усе Кнаусгор, Култура, бр. 33, 14.10.2016 Сесар Айра – първа среща, Култура, бр. 43, 23.12.2016 „Клаустрофобии“ от Николай Грозни и разпукващата се кора на езика и мястото, в ЛВ, бр4, 2017, стр. 3 Цацата ви е готова, НО ПОЕЗИЯ, бр. 7, 12.2016, увод, стр. 7 За човек като…

Поправиха наскоро отсрещния равен покрив. След ремонта в единия му край след валеж се образува и се задържа за дълго огромна локва, колкото плитко езеро. Не само в моите очи е езеро – онзи ден поглеждам през прозореца и виждам как в него се къпят десетки полски гълъби, опъват крила, тръскат глави, а над тях…

Jackie на Pablo Larraín е един от най-ужасните филми, които някога съм гледала. Отдавна не ми се беше случвало да се опитвам по време на филм да мисля за нещо друго, за да оцелея до края. Всъщност за какво беше този филм? Пропаганда? Добре скроена поучителна история как първата дама напуска Белия дом. Преди този филм…

Бунюел. Дни с филмите на Бунюел. Толкова ли се е променил светът и в каква посока, че днес сюрреалистичните сцени често ми изглеждат като реалистични до страховито реалистични. Например онзи епизод от „Призракът на свободата“, в който убиецът стреля произволно и  невинни хора стават негови жертви. Това изместване, което осъзнаваме едва когато усетим несъответсвията между…

Не можах да устоя на изкушението. С всеки следващ непреведен том на Кнаусгор българския литературен свят се забива все по-дълбоко в глухата. Този път са есета. Върховно удоволствие!    

Разбира се, „Die schönen Tage von Aranjuez“ (Les beaux jours d’Aranjuez) не е един от върховете на Вим Вендърс. Но е смущаващ, интимен и непоносимо красив филм. Признавам, че не съм гледала достатъчно филми в 3D, за да правя достоверни изказвания по темата, струва ми се обаче, че това е първият 3D филм, който не разчита на…

Медът от градски пчели често бил по-добър от този на селските пчели, защото в градовете пчелите намирали по-голямо разнообразие на цветя. Извън градовете пчелите често срещали монокултури и поемали от цветовете и отрови от изкуственото наторяване. Средновековният поет Освалд фон Волкенщайн имал паднал клепач и подута долна устна. Освен това бил дребен на ръст и…

Една, или може би вече две седмици след временното ми отделяне от фб. Големите предимства на отказа да участвам в гъстата мрежа: време, тишина. Интересът ми да знам какво се случва на 100 места със 100 души пресъхва живително. Значението се измества върху моите дела, върху материала на дните, моето лично време, моя реален кръг,…

Novalima правят афро-перуанска електроннна и фънки музика с карибски вълнички. Добре е. Добре е и нямам нищо против и аз да имах такава т-шъртка. Такава – новолиманска.    

Точно така. Точно така! Просто преставам да си купувам книги на български и готово. Цялостното отлепване на българското ми сърце – тази лъжлива лепенка – приключи успешно. Пред мен е всичко друго.

преди да се завърна към българската литература, трябва да я повърна

Не знам как, може би докато търсех южноамерикански джаз, попаднах на Esteban Sehinkman  и жар-птицата му, само как звучи – pajaro de fuego. Аржентинец и т. н. – питай Гугъл за повече. Покрай музиката му, която очевидно ме вълнува, се сетих и за Игор Стравински, който също ме вълнува. Той ли беше казал веднъж на зряла…

От няколко дена с нарастващ интерес слушам музиката на Henri Dutilleux, чието име може би се произнася като Анри Дютийо. Което е като да гледам препускащи зебри през заснежена поляна. Свобода на сюрреалистични ивици.

Живителна мъгла над зимно поле. Когато вчера се озовавам в средата на този памук, пътищата във всички посоки се изличават отвъд козирката на шапката ми. Мъглата заглушава ниските тонове, като тези на автомобилите по шосето отсреща, общия градски шум по небето и по земята, а изостря високите – детски гласове от някакво разстояние, което тя…

Хе! Изведнъж ми просветна ярък епизод от снощния ми сън. Сънувам, че имам внезапно просветление за модификация на стъпката на танго. Намирам се в магазин, трябва обаче веднага да я изпробвам, за да я запаметя телесно. И започвам да танцувам между рафтовете, тотално обсебена от мисълта за стъпката. После се озовавам в архива на радиото…

Изтръсквам навън овчата кожа от стола и както завихрям утринния кристален въздух на януари, се размирисва на сняг и кошара.

Мисля си днес как след около десетилетие ще ходим на концерти, при които оркестърът ще се състои от хора и машини (да ги наречем андроидни музиканти). Или дори понякога от оркестър, изцяло само от андроидни музиканти. Каква музика ще изпълняват? Щом е стигнало дотам, тогава ще има и музика, създадена от изкуствен интелект. За кого…

Често ми се случва да получа гневни или обидени реакции за изказано мнение за книга, ако то не е чак дотам положително. Един имейл, който получих наскоро, ме занимава дни наред. „Надявах се името ти да не стой под тава изказване. Но то стоеше…“ и т. н. Наистина ли? Ако името ми не стоеше? Ако…

Мисля някой ден да си поискам почетен статут на приятел и доброволец на немските пощи, по-точно онзи клон на разносвачите на пакети, DHL. Към края на годината всички са затрупани с работа, защото цяла година със задоволство очакват декември, за да свършат всичко, отлагано за след смъртта, но което заради моментно тотално оглупяване са решили,…

Тийнейджърът е човек, който може да си тръгне отнякъде в най-студения ден на годината без яке и да забележи липсата едва когато му премръзнат ръцете на спирката и открие, че на обичайното място го няма джобa, а после да реши, че е по-приемливо да прекоси половината град зъзнейки, отколкото да се връща заради някаква си връхна…

стъклена сутрин — кученцата са си облекли пуловерите

Ако още някой промънка, че много се пишело днес, съм готова да го захапя. Не, не се пише много днес. Пише се прекалено малко, малко се публикува, не става натрупване, защото вземе ли някой да натрупва, идват естетическите бригади да го наритат и да му повеят с няколкото образци, които винаги носят под мишница. Спрямо…

Всеки път когато тръгне да се печата поредният брой на НО ПОЕЗИЯ, си казвам: „Това беше, край… край, край, край! Сега ще започна да отделям времето за собствените си текстове и изяви, ще чакам някой да ме покани да пратя стихотворения в списанието му и ще ми натре носа, като ги отхвърли, но после ще…

От време на време, когато загубя вяра в човеците и човечеството, се сещам за краткото си пребираване в детска градина и особено за едно досадно момиченце, което не може да изговаря думите правилно и което в един от първите дни в детската градина се лепна за мен и настояваше на играя негово дете, а беше…

Днес срещнах отново, след няколко години, колоездачa с оранжевите коси 🙂 За него съм писала преди години, появява се поне в две стихотворения и много други кратки парчета, размисли в блога ми, наднича от всякакви записки… може би го помните. Винаги се разминавахме на едно и също място на улицата, дълго време, почти всеки ден. Бяхме започнали…

През последните нощи ме посещават сънища, в които все пътешествам, пътувам, сменям превозни средства, гледам и виждам СВЯТ. Обичам ги тези сънища, които промиват всичко натрупано от ежедневието. Наскоро споделих как ми се наложи да летя с Портокала – единствения самолет на нова и доста изтрещяла авиокомпания. Полетът премина нормално, но пък Портокалът трайно се…

виолончелото на

Вижте, новата ми помпа е велика! След като цял колоездачески живот се терзая няколко пъти годишно как да си напомням възможно най-безболезнено гумите, без това да бъде спорт с потене, омазване в черно на ръцете и бялата риза, коленичене, порязване на пръстите, тетанус, чума и средновековна пъпка…. Без дори да се налага нервно да хвърля…

Великолепните тъмни есенни сутрини, когато бръмбароподобни тромави жълти машинки бавно завихрят жълти листа по алеята и сигналните им лампи на главата мигат в жълто, осветяват горе жълтото на дърветата, мигат из тъмните стаи, мигат зад завоя. Машините за листа са дъщери и синове на снегорините.

  Наскоро гледах аржентински филм за пътешествието на млади хора през Латинска Америка. Оказа се, че е филм за Че Гевара, ама в началото не знаех, пък и в края не го разбрах, едва после, когато четох за филма, се изясни кой е този дързък герой, който плува през река с крокодили до остров с…