-
Всички знаци го сочат – първите две десетилетия на 21 век ще бъдат определяни в бъдеще като времето на разцвета на немскоезичната лирическа поезия. Тогава ще ни питат, нас, читателите, какво всъщност е било онова време. Сигурно е било невероятно преживяване. Куриозното в цялата ситуация е, че на мнозина от нас ще се наложи да…
-
„Втора Кожа“ от Катерина Стойковa; ICU, 2018; съвременна българска поезия. „Кражбите зачестиха“ от Валери Валериев, Versus 2018; съвременна българска поезия. „Наръчник за поетично митологизиране на града“ от Захари Захариев; Смол Стейшънс Прес, 2017; съвременна българска поезия. (Стихосбирката излезе в края на 2017-та година и не получи полагащото ѝ се внимание) „Бразилски храст“ от Венелина…
-
Гледах норвежкия филм Hoggeren (Дървосекачи, 2017). Филмът е великолепно скучен, доста неразбираем и свършва в нищото. Дори такава заклета в скуката зрителка и изпитателка като мен ме зашемети и остави с купища въпроси. Накратко – уморен от градския живот неуспял писател се връща в родната си къща на село, в горите, да сече дърва и…
-
Курсистки на кьолнското велосипедно училище от 1895. Карането на колело е било разрешено само след като се вземе книжка. Велосипедите са били луксозен предмет, стрували са между 500 и 1000 марки. Една годишна работничесна заплата е била 650 марки. Карането на велосипед е било разрешено от 13-годишна възраст. Молба за вадене на книжка за жена…
-
Стари велосипеди, но цялата исторя на велосипедността е толкова млада. Вчера е било. Когато карам колелото си с тези лекота и усет, които ми се струват еволюционно предадени, сякаш животът се е зародил на велосипед, трудно ми е да си представя, че велосипедът като устройство се е появил едва преди две-три поколения. Гледам старите велосипеди…
-
Снощи една приятелка, която идваше от среща на литературния си клуб, сподели, че са обсъждали много скучна книга, адски скучна, направо нечетивна. Кой е авторът, питам. Японец. Искам веднага да я прочета, казвам и тя вади книгата от чантата, подава ми я и допълва, оставям ти книгоразделителя там, докъдето успях да издържа. Фушимори Накамура (1977,…
-
Всички магазини затварят, само в цветарницата на Поли още свети, вратите широко отворени, свиват коледни венци и се вижда как хем са под напрежение, хем им е весело. Три са вътре – Поли, която носи през летните месеци сабо на цветчета, огромната жена мъж с късата коса като слънце и огромните бели зъби като на…
-
Гледах „24 Frames“ (2017), филм на Abbas Kiarostami, появил се посмъртно. Киаростами умира година преди това. Филмът обединява 24 кратки гледки, предимно природа – гарвани, вълци, крави, сняг, всяка в една неподвижна своя рамка и в леко изменяща се среда. Филмът си е чиста естетика и дали поради моментните ми интереси съм с изострени сетива…
-
Сънувах, че гледам 7-часов филм за осъждането на борец от някаква съпротива в Канада на смърт. Осъденият е славен майстор лютиер. Голяма част от филма се състоеше от детайлно описание на времето преди да го екзекутират. Той и съдията палач, който иска от него да подпише някакъв документ, с който признава вината си и тогава…
-
„Всичко стана вероятно и възможно след това„, пише Архилох, разкривайки чудото на една внезапно спуснала се нощ по пладне. За нас, лирическите поети, Архилох стои в началото и всичко тръгва от него – личното малко в голямата история, негероичното, любовната неосъщественост, останала като завинаги откъснато парче копнеж „По ръката Необуле да докоснех аз веднъж“, ироничното,…
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 