-
… Освен че надниннах в блога си и видях как съм го занемарила. Имам извинение – пиша във фб, свила съм достъпността на изказванията си там до група от двайсетина най-близки хора и на доказани почтени познати. По две основни причини: – Завист. Да, завист! Усещам я, отправена към мен. Бяха ми обърнали внимание преди…
-
Следващия път, когато някой ме срита обидно, ще си припомня пак колко просторен е светът, колко много видях и преживях през тази благодатна година; неизброими места, решения, различни видове делници, от най-високата сграда на света до най-затънтените гори, минах под мостове през морето, гледах как в Осло се къпят красиви и свободно разголени хора в…
-
За сборника с разкази „Бразилски храст“ на Велина Минкова Лятото едва ли е сезонът на носталгиите, но единадесетте разказа на Велина Минкова имат потенциала да внесат една приятна и елегантна синя нота в това безвремие от слънце и нищо. Написани образцово по правилата на добрия разказ, в стабилна и изпробвана форма и отработен стил, в…
-
Р. минава през стаята, поглежда ме и отбелязва: „Колко си филиганна!“ Може би искаше да каже „елегантна“. Отнасяше се за това как държа чашата с вино. (И аз често наблюдавам как хората държат чашите си. Понякога ми се струва, че цели приятелства зависят от подобни провидно незначими неща. Не знам дали да се упражняшам в…
-
За стихосбирката на Катерина Стойкова, „Втора кожа“, поезия, ICU, София, 2018. „Добре дошъл, Ужас“ – заглавието на първото стихотворение. Рядко се появяват толкова безпощадни стихосбирки. Тази е безпощадна на три нива: един път, тя е радикална в социалното си послание като изобличителен документ на насилието над жени, на домашното насилие и изобщо на малтретиращата жестокост,…
-
Много кораби. Поне 4. В такъв величествено топъл, празничен ден (тук е празник) всички по реката изглеждат по-щастливи… от теб самия. Такива количества фланираща красота, че се чувстваш смазан като в катедрала. Не че не вярваш. Вярваш, но ти идва повече за обема на чашата, с която си дошъл.
-
Минава принцеса Амалия, цялата пременена в цветовете на La Boca. И я подминава малка турбо калия, и двете на север.
-
Колкото и да ми хареса вчера инсценировката на Зигфрид в дюселдорфската опера, толкова и не ми хареса. Но точно ето тази – от операта във Валенсия – е велика! И е огромно удоволствие и за окото. Засега от „Пръстенът на нибелунга“ Зигфрид ми е любимата опера, но не съм гледала още „Залезът на боговете“. …
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 