От всички възможни разговориняма да проведем само единили два онзи, в който с изненада откриваме приликите сина цветяи колко много ги свързакак общо е слънцето и пръсттасинхронното помахване с цветчетафосфоресценцията на плътта в гореща нощ насекоми, къпини и noir и другия, в който очакванокато мах на крила в слухаотговорите предхождат въпроситекак дори да се бяхме…

Снощи, докато заспивах с последни светли мисли за света, бъдещето и мен в него, изпитах онази, най-изявявена от всички други носталгии – онази по уюта на вечерите в малка стая с нощна лампа от времената преди, преди социалните мрежи, преди мобилния интернет, преди интернет даже; топлото желание да си сам с книгата, космически сам; това…

Времето минаваи вече вярвамче оградата служи единственоза истинното възприятие на света малка съм колкото маргаритаокото ми е тичинки и незнание колкото и плътно да са подредени дъскитенякъде по дължината на деня и хранатаима една пролукада се надникне оттатък светът етънка лента светлинанаучава цветето и се отдава настарателното пиене на водас крака защото какво имада пазитази…

Даваме имена на днитесякаш сме им родители  но що за родител е поетът —нито създава, нито носи отговорност  отрича се от езикастрани от поезията  сам…  сама с всичко оновакоето никога няма да затрупа с думи за заблуда даваме именаиграем си на богове в опитната градина на битието напълно безсрамни под кървавите портокалирубин ще се казваш ти…

в мъглата влизат корабиизлизат комарчета Петя Х.16.12.21из „Зимни приказки“

Там, където синът ми паднав туфата коприва край пътякогато се учеше да кара колело на трие родина не боли, му казах и го дръпнах за ръкатада, отвърна, никак не болии продължине защото доверието в родителитее по-силно от болката родно е бъдещето, което населявамеумението след болката равновесието на две колела хоризонтът макар и едро казано, Земята е наша… родинаточно толкова,…

В градината растат стъклапо клоните с прозрачни венисе люшкат колби напращелитроши ги вятър каменистплод остър пръсва се в иглипътеките посипани по дължинас кристали и обратното на тишинатас обратното на пухс върха на нервен слухи който тръгне да вървиезикът му ще закървизащото няма безобиден плодбурканът е първичният компоти знайно е, че всяко примерно детебонбон пред круша…

е вечната тема на всеки един животясно еникой не е ходил на репетициипоне не и съзнателноне е повтарял репликите си предварително в огледалотодо откриване на баланса между патос и вярностпреди да се наложи да ги изрече официално забравяме само онова, което никога не сме знаели значи – всичко, тоталноцялата ролянито знаем кои сме, нито защо…

Откъснатият птичи крайник на пътекатаприлича на човешка ръкаминиатюрна, със свити пръсти, синяръка, приключила с движениетои хлопането с нокти по кефамикатаготова да легне межу буците разорана ноемврийска земя  колко сме близки с птиците, в частност в смъртаи в ембриoналната си формаеднакви с всичко живо тоталнинищожни / до важност жадни колко лесно свиваме пръсти  14.11.21Петя Х.из „Зимни приказки“

Прекален патос в жестовете, в казанотообещания за какво ли не, клетвии последващата ги измамашум, готовност, почтиреволюционна руменина а октомврийското слънцениско като уморени очимълчи, което знае непонятни сигнали, код, без ключвсе по-дълбоки пукнатини в родовата ми памет далеч съмаз съм готов орехпренесен в дълбокото на чувалцял живот разстояние от майчиното дърво Петя Х.из „Летни хитове“11.10.21

Богатството да обичаш заради самата идеята това е октомври, всичко е кръгло и готово, обичамсмехът е червена ябълкав градовете ветропоказателите отново горе по кулитевреме е за игри на рицари и феис островърхи шапки ходим, със звънчета по върховете на обувкитесмехът е сирене, и бира, това е… това е октомври, не ми казвай своето имесвирят цитри и барабаните…

Високо в планинатапътят минава през облацитенавлизаме в бялото без ясно начало и крайкаквото се каже тук, то оставатуктвърде стръмно е за обичам теили някоя от по-леките му формипък и кой ли има смелост да отмества с емоционалния лост при тази висока скорост и неясен изходно друго за казване не е необходимообичам те, живот!  из „Летни хитове“ Петя Х. 16.09.21

Под свещената ти сянкаНут, богиньо на небесатакрава, свиня и смокиново дървомайка на всички звездикоято извива космически гръб ини скрива от огъня на слънцетоти, хладен свод – каменно тялоили ленено платно, опънато с въжета между редки дърветаили светла коприна по изпънатите спицисестрица на аркадитезавъртяно цвете с благодатни тичинкити, която по залез гълташ слънцето, за да го родиш…

В края на градав края на последната цивилизация – комуникационнатав края на сезона със зрялата царевицаза биологично горивокогато западът прибира светлинатагледано оттук, както винагиедин черен бръмбар бавно прекосява пътекатав най-ниското на нещатапонесъл нефтения си блясъккъм своята земна дупкавсичко, което притежавам, еедин надежден телефонздрави обувки за бяганеи никакво съзнание за край Петя Х. из „Летни хитове“ 25.08.21

„Кабел, положен на океанското дъно, осигуряващ преноса на телекомуникационни сигнали през ширините на световния океан.“ Източник: Wikipedia  Изтънелите ми разговори сближни, днешни, себеподобни нито какво правим, нито как живеемнито малките, нито големите теми вярата, прах, свободата, центрофугаказано е, каквото имахме да говорим от изворите потоците са се влелив по-широка река, а тя бърза към  Рейн или Амазонка, аз съм…

„daß wir nicht sehr verläßlich sind in der gedeuteten Welt“Rilke, Duineser Elegien Сутрин след сутринпоредното ново откритиев напълно разкрития святОт високото пада карфицаи се забива точно тук и сегаот онази разсипана в началотокутийка на кроячапо невнимание илизащото случайността оформясмислени фигури както и намерениетос последвалото го целенасочено действие оформя смислени фигури – защотоако не бихме съществували заради утринните си малки човешки…

Какво прави поетът, когато загуби вярата си в поезията. Аз дали съм този.И струва ли вярата. Колко. Пейзажът се разгръща като умно сгъната карта –нищо не е било високо, нито с профил. Ясно с яснотата на тъмнината.Липсата на пътеките в гората означава,че пътят е между всеки две произволни дървета и нататък, докъдето стига. Да, аз съм този. Който задава въпроси. Вярва…

Август и всичко е готовонадеждата вече се побирав скритите узрели семкигроздето, динята, сливатаезикът ги стигаумът не е ръцеако имах коза, щях да я пусна да летиНо какви ти кози… затовалети ти, сърце, лети Петя Х. из „Летни хитове“ 1.08.21 –– * Voilà um homme!, казал той според Кнут Хамсун в „Последната глава“.

Какво казва чадърътнапъхан в уличното кошче за боклук нещо за космическия туризъм тези дниили за миграцията на змиоркиот рожденото им Саргасово моредо европейски поток, и обратнонищо за сезоните, движението на мокри облацинищо за загиващия занаят на майстора на чадъри и дъждобранивсичко за олимпийските игри за внезапното микроскопично изместване на слоевекоето преобръща надеждата в безнадеждност, или обратно …

лято завинаги! като заклинаниев което неизбежно вярвамебяхме децаи се учехме на милост към мравките и боровите игличкилежахахе под дървото сенките рисуваха по телата ни живи динозавригледани отгоре, представлявахме две неподвижни часовникови стрелкиаз – часати – минутитезащото естествено бяхме спрели и времетос онази лекота, с коятомалките владеят големите чудеса:лято завинаги!  Петя Х. из „Лети хитове“ 26.07.21

Поезията ще ни спасяваот безгласието да си сами от нестройния шум на многогласните стаище ни спасява от изхлузването на езикаи от настоятелното му битуванепоезията ще ни спасявазаради самата себе си нито ти, който четешнито аз, която пишапровождаме сребристата нишка на мисълта и промисълапрез моравото на високия час ръката не познава целта късно да не сме…

Романи, писани само преди век, днесзвучат като от стари времена:очаква се да мога да си ушия ризана природата съм се отблагодарилас едно живо дете (повече би било егоизъм)родено в чудния месец май, в самия му крайкогато в далечината мучаха елени70-годишната г-жа Мъдрост (Wisdom) –най-страта позната ни птица –албатрос от тикоокеaнския атол Мидуейсе радва на добро здраве Мъдростта…

сърцето – морски фарзапален и ритмиченсам, висок и ясенезик за бряги някой да отрича Петя Х.из „Летни хитове“17.07.21

Днес би бил подходящият денза край на лятотопонеже диня и другото изчерпването на смисъла с повишаването на градуса без предусещане и без памет горещината се е свила в зелените орехи като виновно куче пак онази пеперуда пауново ококоято всяка година се повтаря върху плочите но нищо не свършва по желаниенито лятото, нито трепетът на прашеца(песента по…

Възнамерявали да прекарат нощта върху одеялоскрити в царевичната ниваносели си храна, водка и кутийкас екстрат от билказа летене твърди, че нищо не е забелязалкарал в тъмното трактора си през полето (такава шексипирова нощ била!)пръскал против вредители в светлините на фароветесамо обикновените стреснати насекоми Петя Х.из „Летни хитове“ 06.07.21

Наслада от лятотопоемане на отговорност към живота, цяло и лично  както гарванътс отворена към небето човкапие младия юлски дъжд само миг Петя Х.из „Летни хитове“02.07.21

Вече цяла седмицаго мисля стихотворениетов което ще имаморски пелин и пясъчен карамфилкато в повест от Теодор Щорм(„Ездачът на белия кон“) и нещо с дигапо сочната дига – овцедокъдето сърце стига отлив евърху оголения черен пясъкдългоноги птички чоплят червеи онзи квадрат земяотвоювана от морето(Gotteskoog, един от многото)върху която сега растатветрогенератори и жита: Божи куг / как…

Толкова многоне може да се случи под черешатаповторението на маса с покривкапо пладне под натежали до земята клониопитите да изкачиш детското си тялопо благо разклоненото стеблонито червеят се повтарякръвта и плъттаот която уж си череша се римува със сандалиоблост и голотанали отказът от повторение – също един сън в центъра на деня и живота ти…