- Начална страница
-
AUGMENTED REALITY
С е-четеца по пладне под сянката на юнска череша „Пяната на дните“ от Борис Виан какъв ли знак и дали знак изобщо (с времето все повече съмнение в метафората все повече вяра в неизбежно ясните знаци) един тлъст червей, захапан от мравка пада от черешата върху гладката електронна повърхност на текста агонизира, изпуска слуз върху…
-
ДОРИ ГИ СНИМАХ С ТЕЛЕФОНА СИ
В гората все по-навътре в дълбочината от клони на чужд език и подскачащи петна светлина разкачена от лъчите, самоволна където посоките се изличават и моите спомени са чуждо бъдеще и само нагоре е сигурното нагоре единствената непосилна посока за човека без летателен апарат пространството и времето се пресичат под формата на 2 пътеки – тясна…
-
КЪМ ЦЪРКВАТА СВ. ЛАВРЕНТИЙ
Жълт мак в ничията леха по пътеката между двете тухлени протестантски стени вятърът хвърля две капки сълзи отхвърлени от падаща котва или вълна в пристанището или така ми се струва че би могла да е причината за краткия дъжд почти не съществуващ над църквата над туптящите длани обърнати нагоре щадни щерни малка северна молитва над удивителните…
-
И корабът потегля
Изморява ме(повече от всичко)седенето на масас хора без творчески амбиции, тоестбъбривци– искам да вечерям само с богове!дори и нереализирани – храната се изяждапо-бързо от оновакоето има да се каже, тоестразговорът лъкатушимежду случки и възмущениене ме спасява дори да разтребя чиниите в средата на някое изречениеили да моделирам хапкаот мекото на хлябав прасе или нарцис и…
-
Бавни светкавици
Исках да му напиша:звучи цинично, носега ще ти останевечен спомен как Майрьокер умрядокато ти беше във Виена почти полунощ eи може би не е времеда изпращам съобщенияза мен лично нямат значениечасът, смъртта и променитев атмосферата – единствено поезията движи стрелките и е винаги добро решениеда ѝ се доверяваш денонощно щеше ми се да я бях познавалати не…
-
Тираничният 1 юни
По повод празника*отвсякъде призивът:да запазим детето у себе си Но защо?За какво детето?И за какво съм му на детето аз? Най-близката несполучлива метафоракоято няма да употребяе онази за гъсеницатаи нейната пеперуда Да седи това дете в някоя мрачна гънкана собственото си късно тялос превита главапод капчука от лимфана люлка от жилибосо в калната жлъчкапределът да…
-
Терминал
Излизането от съня като от самолетбавно по дългите ръкави завои, ескалатори, знаци и преградизадънени проходизамаяни от ниската концентрация на кислород и теснотататолкова дълъг път прелетелии продължаваме да приличаме на себе си без промяна онова очакване някой да чакажеланието за кратка близостне повече от бърза прегръдкастискане на ръце на две различни нивапри разминаване излизането от съня…
-
Втората страна
Вратите отворенивътре в стаята се върти плочастар джазчак историческиот Римската империяот нулевия часот хаоса преди планетата привечер ебързолети се гонят в остър полетниско над младите жита ето го истинското на лятотокогато сверната нощ светии уморени заспиваме къснов млякото на въздуха уморени от светлина и кислородот музика и желания, които безотказносе сбъдватдругаде всичко е някак старомодно…
-
Сдържано не
Толкова много неща се вършат попо-лош начин:небрежност в езика, упадъкна какво ли не иде ми да се намесяи после навреме осъзнавамсвоята липса на гъвкавост по-добре не заседнала в представата за прецизностсдържана светът върви към бързо и мръсноа аз, казват ми, дори нямамчувство за хумор и какво от товапоне владея добре отрицанието(но не казвай) Петя Х.©…
-
Тайно ранно лято
Роса, ранно лятоутрото – свещена празноталеки птици кацат понай-високите стръкове треваи ги огъват в дъгина изненадани вежди всичкощо има очине вижда Петя Х.© из „Летни хитове“20-21.05.21
-
Alice in den Städten
на Албена Тодорова Как отиваш за сандвичиа аз пазя място вън на перваза сякаш сме вази градовете не са места за хора улиците са вени сами на себе сихората се оказват някъдеразговорите им нямат значениедори гълъбите притежават повече паважогризки и време ще ми се да те бях завела на разходка с автобус 749по дългия маршрут до Метманпрез хълмистите…
-
Технология на езиковия бетон
По принцип ви разбирамно не разбирам какво казвате проклятието на поделения ни език ваш ли емой ли еобщ ли е за какво служизащо ми е дадендо тази извънредна степенв която сам себе си нападаи стрива на пясък от първата си дума знамче говоренето е краят на разговоракраят наонази извънредна историяпо външните стени на думите мълчаниетокато…
-
Побитите камъни
Недоверчива съм към онезивкопчените в детството си удавнициготови при всеки опи за спасениеда ме завлекат на дъното на времената сис някаква куха кукла или колело с ръждиви спициразберете:детето с ангелските къдри иплетеното елече върху поляната до Побитите камънине може да си ти нито аз снимката не настоявадетството е взаимнозаменяемокакто когато ти умре кучетоси взимаш от…
-
Напев: Майска война
На щастието на върха зеленмежду листа и млада влагас плющене на крила и писък изненадаедин ще бъде повален ти сладък майски ден тъй както от гнездото си растешетъй както слънцето берешес клюн здрав и гъвкаво перохрана за братско съществолежи му черепът строшен ти сладък майски ден гората е жесток капанчовекът е кожухкултурно сам Петя Х.©…
-
Следи (Подрънкване на облаци)
Май, майс новите дрехи на липитенектарите, подрънкването на облаци глухарчетата, пръснатия птичи черепи мишката под купчина кръстосани гредиот рухналата оградапреди сезониживителната влагаот която са, казват, съновидениятаи другите корении как всяка година по това времевъпреки нарастващото съмнениепадам в капанана вярата в обновлението после тези кървави лапиоставят глуповати сърцевидни следи Петя Х.© из „Летни хитове“13-15.05.21 Петя Х.…
-
Относно жълтото
Откакто е техенически възможно непрестанно някой се снимасред цъфналата рапицадесетилетия и повече доказателстваче не се появява(вероятно и не съществува)по-жълто жълто от нейното жълтопчели, кучета, хоразлатни зъбисе шмугват в тецкия аромат на цветчетатаръце, усти – муцуни, копитаама че дивашки цвяти бавно се плъзга автомобилът по полския пътот двете ѝ жълти страни на екстазао, рапицо, мазна майкопоредният…
-
Неуспешни опити за отделяне
Ниене се дели чисто нати и аздруги и аз както хлябът се чупи вкрива линия отломки от едното по другото непрестанно се съпротивляваме на цялоститекъм които волю-неволюпринадлежим аз се отделя от поезията:осакатена единицачужди гласове илюспица вечност по кожата едновременно се задържа тами не Петя Х.© из „Летни хитове“06.05.21
-
АНТРОПОЦЕН И ЖЪЛТУРЧЕ
Утресъздадената от човека материяще надвиши по тежест биологичната маса на земята как стана такаоткъде се взекак натежа вдигат ме две доверени ръценад чешмата в градинатауча се да пия водатрябва да уловя високото на фонтанапреди водите да падат като воал околометалната топка на водоструйката аз съм над водатанад коритото на света от гълъби и жълтурчетаоще нямам езиказ…
-
„Животът е кратък, трябва да се обичате“
За сборника с разкази „Бразилски храст“ на Велина Минкова Лятото едва ли е сезонът на носталгиите, но единадесетте разказа на Велина Минкова имат потенциала да внесат една приятна и елегантна синя нота в това безвремие от слънце и нищо. Написани образцово по правилата на добрия разказ, в стабилна и изпробвана форма и отработен стил, в…
-
РЕНЕСАНСЪТ НА ПЕТРОМАКСА
Петромаксовата лампа стана на 100 годиниспоред статията в сутрешния вестникживеем в ренесанса на петромаксаоткакто един пътешественик или безделникда го наречем Максим в песента нипреди около десетилетие закъсал с колата си насред африканската пустиняв далечината – окъпан в светлина стан на туарегиМаксим прекосил пясъцитев посоката на, както вярвал, електричествотос надеждата да зареди акумулаторатака се озовал сред няколко…
-
Изкопни дейности
Веднъжкакто си играехме в пясъкаизровихме замъкс каменни стени и високи сводоветолкова е лесно да станеш откривател и господарна нещо възхитително трайно и стояло дълго в земятаи после видяхмече сме изхвърлили цяла планина пясък настранаръцете ни с високи разклонени вени, възлестии като цяло сме загубили интереса си към играта то пък и един замък Петя Х.© из…
-
Това е рамката
Патриотизмът е провинциален из „Летни хитове“, 02.05.21
-
Безцелна песен
Никога не го мислимили умишлено забравямече летните хитовевсъщност са писанив сърцето на зиматаили в хладен ден сред голите клони на липитептиците са били заминали или са се върналиизнемощели от път и истина лятото никога не се е състоялоонези розови фламингасред бялото на порцелановия пясъклазурът, подрънкващите гривнирояците безобидни комарчетапочти невидимив стръвта им за нектар и кръвавтомобилите, помпането на спадналата…
-
The Life Ahead, 2020
The Life Ahead (Film, 2020) е приятен, леко сладникав – едновременно е критика на нашето време и носталгичен филмов разказ с ненадминатата София Лорен. Историята на 12-годишен сирак от африкански произход в Южна Италия и как си прокарва път в живота. Вълнуващ разказ от края на континента, края на старата Европа, среща на култури и…
-
Burn After Reading , 2008
„Burn After Reading“ (филм, 2008) на братята Коен – гледах го повторно! какво струпване на големи актьори, колко великолепно отвратителна e Tilda Swanton, колко му отива на Брад Пит ролята на тъпчо, и колко отчайващо млад е . Поразително е – от този филм, който съм гледала преди поне 10 г., не помнех почти нищо, само…
-
Зъбец в зъбното колело на света
За романа „Жената конбини“ на Саяка Мурата Ако роботите някой ден открият интереса си към литературата, нека да започнат с тази книга. Не че подценявам интелекта им, но разчитам на културно необременените им очи. „Жената конбини“ (на японски: 2016; на български: 2021, изд. Колибри) е кратък, хладен роман от Мурата Саяка – младата писателка чудо…
-
Към нищото
За българското издание на романа „Дълбините на въображението“ от Ахмед Хилми Филибелията „Бездруго всичкото и нищото са едно и също нещо! Но невежеството на различаването назовава същото нещо с две отделни имена!“ (От „Дълбините на въображението“) Как да започнем да четем тази изумителна книга? Може би първо да си сварим кафе. „Дълбините на въображението“ (изд. Парадокс,…
-
Осем болта, три пирона – за чудната засечка на Валери Валериев
за всички – даром за обидените – заредена пушка за самотните – червена крушка за жадните – ръждива кафеварка за болните – бяла хлебарка (Валери Валериев) „Засечка“ (изд. „VS Publishing“) излезе в края на незабравимата 2020. И е стихосбирка. В дните, в които нямаме време за нови книги и сме склони да ги отложим до забравяне. Засечка, драги! Тази книга заслужава да задържи вниманието ни отвъд врявата на празника, отвъд битовия ужас, който Валери Валериев така фино владее…
-
80 ли
лунататопчето на карфицата с коятосме забити за земята
-
79 ли
пчела потъва в зюмбюламинава вечност тя летинавътре и не стигакрая на цвета
-
78 ли
зюмбюлът дипли синьотои в гънките потъватбезвъзвратнонапудрени пчели
-
77 ли
наоколо изобилие от гнездаразлични по размерразпад и брой гърлас това се изчерпва всичко
-
76 ли
преди да се влеев бързата рекапотокът се отречеот всичко на коетоме е учил
-
75 ли
помня тежестта сикогато излязох от водатаза първи пътсъбирах се в ръкатежах цял свят
-
74 ли
толкова съм малкаче прашинкитев сноп светлинаса ябълкино аз не знам какво е плод
-
73 ли
оставила съм колата през нощта отключенавече трети пътпроизвеждам събитие от нищото
-
72 ли
оставила съм колатапрез нощта отключенаи нищо не се е случилосамо липите са се разлистили
-
71 ли
оставила съм колатапрез нощта отключенаи нищо не се е случиловътре мравкавън на капака следа от лапа
-
70 ли
вяра в едно малко чудодори на този лист да се побираи да го оставя празен само един кристал сол
-
69 ли
отхвърлих родина и поезиястоим с наследения езикв средата си и нямас кого да говорим