Опитах се да гледам „Вездесъщият“ (2017, филм, Bg) и „Слава“ (2016, филм, Bg), има ги в YouTube. Отдавна не съм излизала от киносалон преди края на филма, но тези двата щяха да ме изгонят още преди средата дори и да бях дала пари да ги гледам. Може би не точно това е лицето на българското…

Бистра вечер – краищата на плитката локва замръзват. Някъде горят дърва. Само един човек води кучето си бавно по пътя, към табелката за края на града вървят. Кучето бърза повече.

Тъй като винената реколта 2018 била силна и изобилна, в момента винопроизводителите изпитват затруднения да намерят достатъчно бутилки. Вино има, но стъклото не стига. Вчера в далечния ъгъл на терасата, между двете саксии със здравец открих труп на мишка с откъсната глава. Въображението ми отказваше да се съгласи с гледката – дълго, шумно, панически се…

Докато закусвам с кроасан, на най-близкия клон каца сокол и ръфа малка пойна птичка. Подпира я с ноктестата си захватка, натиска я върху клона, тя бухва, разкъсва я – така и аз меката плът на кроасана.

Сред бурите е паднало само едно дърво, което оголва гледката през рехавата горичка до далечена червена светлина на летището, ярка до пределната сила, с която се обозначават пистите. Скоро ще се разлисти гората и ще затвори пролуката, гората ще стане спуснат клепач, ще стане зрение, оттеглило се във вътрешната стая на съня, зрение, което си…

Обувам си днес ботуши, в десния нещо боде. Вероятно последната игличка от елхата, проклетото дръвче, което тази година контаминира цялото жилище, отхвърляйки с рязък жест цяла си игличина, докато влачехме трупа му към вратата, надолу по стълбището, вън по тротоара. Оттогава все нещо, все някъде бодва тук-там, вече месеци наред. Но десният ботуш продължаваше днес…

Като сме тръгнали с пророчествата, та цяла неделя. 😃 Подвигам да прибера чашата от кафе, а на дъното – тази експресивна рисунка на риба балон с рога на лос, в елегантна кръгла рамка, с колебания в плътността, като тон с трели. Преди това гледах устремените към небето млади клонки в гората, още безлистни, но напращели…

Казвам си, я да си изтегля едно пророчество от антологията с исландска поезия. Отварям я на случайна страница и ми се пада тази странна история от Сигфус Дадасон. Накратко: Един кон от севера бил продаден на стопанин от юга, oт Кяларнес (поселище на 10 км източно от Рейкявик). Макар конете да се сприятеляват дори по-лесно…

Днес беше 16 градуса, слънчево, природата е избухнала в живот, птиците са се завърнали и любовните им песни надвишават дори самолетния рев от близкото летище. Минзухари, кокичета по зелените ивици между тротоара и пътното платно. Плочките обсипани със захвърлена зимна перушина, някой би си помислил, че ангели са се боричкали. Мухи, мушици, оси, дори вече…

От бюрото за недвижими имоти изскочи червената шапчица с кошница дългостеблени брандирани рози и ми подари една. Усещам се ухажвана поне колкото за покупката на порутена плевня от отдалечен регион в подножието на затворен рудник.

Две снимки от Абсурдисткото парти на НОП от 12 март 2016. Ако погледнем стенния часовник, бихме си помислили, че е минало полунощ, а не че часовникът е бил спрял. На масичката до микрофона, изтупан и с театрална важност – маестро Бальозов, стискащ шапка и бастун, представляващ своя далечен роднина Найден Коев. 🍷 Добре поне, че…

Всеки, който има комшия поет, ще бъде поет!

Снимка: Цочо Бояджиев Ще събера текстовете, езиковите експерименти, визуалната поезия и фрагментите от Найден Коев в една обща цялост. Под този псевдоним пишеше за списание НО ПОЕЗИЯ маестро Румен Бальозов. Ако някой притежава и други негови литературни текстове и би искал да ги предостави, моля да се свърже с мен: petja.heinrich@googlemail.com

Едно непубликувано в НОП8 стихотворение от Найден Коев.

В „Против изкуството“ на Томас Еспедал, по памет: Когато си се отрекъл от любовта е толкова лесно да обичаш всекиго. А преди това, десетки страници преди това, в частта „Септември“: Есента прелетува в хола. Прелетува! Каква великолепна дума! Как казва всичко за непоносимата безметежност на лятото.

От известно време гравитирам около тази книга. Ако някога съм чувала за Агустин Фернандес Майо, то сигурно съм го забравила веднага. Понеже имам усещането, че винаги съм знаела, че трябва да има таква фигура с такава концепция точно в тази испаноезична културна традиция. Неизбежна е. Много бих искала да можех да прочета есето му за…

Фрагментите на Архилох може да си ги четете или да драскате най-неприличните от тях върху валентинки 🤭, това ми е все тая. Обаче прочетете, моля, как се става поет – нищо друго не му трябва на човек, освен една крава и дълъг път. Новият в-к „К“ като култура е продължител на традиционния в-к „Култура“. Марин…

Книгата няма никаква литературна стойност, затова няма да я назова. Четох я внимателно заради фактологията, свързана със семейната ми история. И оцених ползата да се четат чат-пат наистина слаби романи. Така човек си сверява мерника, а освен това и в най-слабия роман има изблици на чиста светлина като таза забавна случка. Действието се развива малко…

Част от текста. Страница от „Лимне 2“.

Толкова съм свикнала да се тревожа дали всички са се върнали от дневните си задължения, че гледам тази сутрин – върху снега на терасата няма пресни следи от белката, която живее под керемидите, и казвам, не се е прибирала, нито е излизала тази нощ, може някой да я е изял в гората.

Есетата на Теджу Коул (Teju Cole) са чудесни за начинаещи и хора, които се учат да пишат за литература по изящен начин и повече от само добре; образцови са, като учебник са; не са сложни, но и не подценяват читателя, имат ясна структура и лек език. Дейвид Фостър Уолис (David Foster Wallace) пише божествен есета,…

Гледах пак „Роки“. Адски вълнуващо! Първо, заради носталгията по онези издрани ленти от първите видеокасети, кой не е гледал Роки на някаква тракаща касетка, презаписвана сто пъти. И после, осъзнах, че никога не бях виждала Роки без всичките онези естествени за нескопосаните ни презаписи завлачвания на кадъра, цапане, протъркване, които днес с шикозен жест поставяме…

Понеже адски се гнуся от опетнени книги, винаги отбелязвам естеството на петното, което съм оставила върху страниците. Не знам кога е започнало това физическо отвращение от мръсни страници, но помня ясно как като дете баба ми ми даде „Дванайсетте стола“ на Илф и Петров, книга, която тогава ме зашемети, направо полетях от радост, беше среща…

Снощи гледах пак „Телевизонни мрежи“ (film, Network, 1976, USA).

Вчера най-после се престраших да гледам филма „Who’s Afraid of Virginia Woolf?“ (1966) с чудовищно омразната ми Елизабет Тейлър. Имам толкова силна непоносимост към тази жена, която може и да е добра актриса, щом успява такава силна емоция да предизивиква постоянно през всички етапи от живота ми и във всички филмови етапи от нейния, като…

През нощта в полусън бях настигната от странен спомен. Как ми бяха капнали в очите течност за разширяване на зениците, не знам дали още се практикува. Първите ми очила, в четвърти клас. Разшираването на зениците беше сутринта, следобед бях на училище. С разширени зеници се вижда като през найлоново пликче, човек е доста безпомощен за…

Какво ми казаха литературните съмишленици, които прочетоха „Лимне 2“ предварително. Няколко, наред с поздравленията и любезното харесване, споделиха, че я четат бавно, макар да е джобна. Друг ми писа вчера: „Лимне 2 е умна, действително очарователна, сразяваща с редундантността си, но така точно сразяваща… Просто пленителна.“ Друг: „Еxquisite. И твоят глас е единствен по рода…

Гледах „Боклукчийският хеликоптер“ (Sophelikoptern, филм, Швеция, 2016). Думата Sophelikopter е от сюрреалистично стихотворение на Гунар Екельоф. Филмът е чиста поезия. Неосюрреалистичен. Трима шведски роми тръгват да занесат на баба си стария ѝ стенен часовник, който от една година е на поправка, той още не е поправен, чакат уж части от Германия. Бабата обаче вече се…

Гледах „Пътешествието на Хару“ (roadmovie, 2010, Япония) на режисьора Masahoro Kabayashi. Дядо и 19-годишната му внучка Хару, които живеят сами в бедна колиба, тръгват да посещават братята и сестрата на дядото. Той се нядява някой от роднините му да го приюти и да го гледа до смъртта му, за да може Хиру да отиде в…