миризмата на стария град – шафран, канела, конска кожа и катран, а на тях противопоставени сладки ухания на северна роза и цветист сапун цветовете: златно и керемидено, а на тях противопоставено сиво и сивосиньо. 🖤 Черно, не за контраст или база, а като акцент, като разлом Звук: вентилация, напевен вълнист говор, музикални светофари Хълмовидност,…

Уважаеми 1 читателю, за кратко, може би около 1 сезон, ще спра да публикувам тук дребните си наблюдения за още по-дребните неща. Защото ще бъда на строителната площадка на новата си книга – „Лимне“. Очаквай „Лимне“ през октомври. „Лимне“ е като Лима, само че като край на историята, като лимес. Благодаря ти за добронамереното четене…

Снощи, както си седях по тъмното на терасата, едва не настъпих една окъсняла пчела, която явно не беше успяла да се прибере навреме и се беше свила в една цепнатина между дъските, мърдаше – беше жива. Вечер температурата пада до 12 градуса. Сутринта пчелата беше още там, изглеждаше доста зле. Още по-лошото е, че я…

Минава цистерна и полива дърветата! – тази грижа не я бях виждала. И докото водата шурти около ствола, градинарят оглежда дървото и подрязва обрасляците. (Това не е метафора за редактиране на текст, а можеше да бъде.)

Куче на каишка, закачена за ухото на ягодовото мече, гризе морков. От другата ми страна жена с тенекиени масивни обеци чете „Семейна тайна“ на Филип Гримбер (О! Аз всичко знам), а в чинията си е оставила неизядено къдраво листо свежа маруля, което преповтаря формата на прическата й, а може би и цвета на косата, зависи…

Сетих се днес как Петранка (нима не знаете! – това е моята баба), която е прекарала голяма част от живота си в градско пространство от доста жив тип, а сега живее лятото из природата, била казала наскоро: „Окосих си тревата чудесно – стана булевард“ Булевард! Да си сред природата и да си пожелаеш булевард 🙂 Това…

Върховната наслада да наблюдавам срещу слънцето неспуканите плодови клетки на лимона по дъното на чашата с лимонада ❤ като дънни риби от светлина, мехурчета енергия, хайвер от емоции… хайде да се спра 😀

Както се пръскам със слънцезащитен спрей вън в тази обещаваща сутрин, по белия ми весел корем, по слънцежадните ми крайници и изобщо в големи кръгове наоколо, виждам ситни пръски крем по тъмните дъски наоколо, по цветята и даже в чашата с прясно сварено кафе. Толкова са красиви тези бели калинки в кафето, че чак се…

По някое време човек осъзнава крехкостта на света. Пука се, рони, откъсва, свлича… Нищо не остава цяло. Това би трябвало да ни сковава от страх. Накъдето и да пристъпи човек, все ще пропадне. Дори и да остане в пълен покой, земята под краката му все някога ще се отвори. Страхът от всичко е безстрашност. Големите…

Спомен от видяно ми се връща все в паметта и настоява да му отделя внимание. В къщата-музей на Моцарт в Залцбург е изложена детската цугулка на композитора. Поставена е в нещо като стъклен цилиндър, около който можем да обикаляме и да я разглеждаме от всички страни. Цигулката е закрепена с прозрачни, едва видими конци, което…

един добър ден, пълен с парченца поезия, потребни като всичко счупено, късове ден, ако се съберат, ще се построи цял и вечен, застинал във величествения си образ, нечуплив, гладък като ледена пързалка, топъл като ледена пързалка

Започна тазгодишното jazz rally. Вчера бях на концерта на един средно добър квартет и бях ухапана от супер талантливо насекомо   Бях впечатлена как в тази охладена от климатици зала се е намерил малък крилат вамир, после дълго си мих ръката с ледена вода, днес вече явно съм се преборла с отровите и имам за спомен малка…

Чувала съм различни отговори на въпроса защо хората пишат и се стремят да издават написаното. За някои е важна публиката, за други славата, за трети преиграното смирение, каквото и да значи това… Мнозина някак се чувстват призвани от самата Литература (с голямо Л)… Кой каквото и да казва, за себе си знам, че ме вълнува…

Вчера написах: „Моля психолозите да се изкажат и да ми обяснят това истерично желание на българския зрял човек да се обявява за дете, особено забележимо на днешния ден, 1 юни. Този култ към детството. Защо?“ Да си дойдем на думата от вчера — намирам връзка между еуфоричното масово празнуване на детския празник и последвалото го…

Не е ли поезия — кецове на един сезон. Mръснички такива, ама не неприятно, просто колкото да кажат, че са ходили и не са се щадили. И както им се дивя, си викам, аааа, трябва тази композиция да я съобщя  и прекарвам поне 10 мин. с телефон в кородора, докато животът се изтича тържествено през тънкото…

Кръглото огледало със стойката поразително прилича на Фестския диск, така, както е изложен в музея в Ираклион. Първо, поради еднаквостта на формата, двата предмета хвърлят еднакви сенки. И второ, онова, което ни връщат като информация, е еднакво неразчетимо. Какво да чета в това отразено лице? Според Хари Мулиш в романа му „Откриването на небето“, едно възможно…

Един от колоритните градски скитници, който обикновено е тихо и весело пиян, днес беше шумно и доста приповдигнато пиян-залян, огласяваше с мощния си цигарен бас улицата, лееше бира около босите си крака, а самият си беше завзел територията на един вход с три стъпала отпред, върху които беше разстлал царствено наметало от изкуствен хермелин  И като…

Отляво ми ечемик, отдясно ми рапица и колелото ми се плъзга по гладкия асфалт на полския път. И ми е ок. Заредено с бъдеще ❤ А после по околните ливади край Рейн видях фазан и започнах да си разказвам „Котаракът в чизми“. Но как си го разказвах само! С древност, с вечност, с литература    Тук…

Сън: подивяло дете пекинез, което се появява през терасата, привлечено от паничката с храна за птици. Странно – в паничката има и 1 кюфте, което детето пекинез лапва. И т.н. сънят все пак беше доста тягостен, защото детето пекинез нарастваше във все по-голям вредител и досадник, но успях да го победя  ама, голяма, голяма натрапня! Всъщност,…

Лятна буря – валят бели слонове и невени. Като завеса падат, брулят липите. Слоновете са по-малки от невените. Невените са колкото кокоши яйца. Слоновете са колкото невени обикновено. Невените са ментови и прозрачни. – – Вечер, края на май. Освен това наоколо летят прилепи. Все едно съм седнала край магистралата на прилепите. Извинете, но съм…

Трима градинари – двама със сърпове и един с кош на гърба – минават под липите по алеята. Сърповете са с дълги дръжки, сигурно около 2 м. От коша се подават тънки разлистени клонки. Двамата със сърповете почистват стеблата от филизи, нещо като дървесни бръснари са. Онзи с коша се навежда, събира окастреното и го…

Източник: Златни кюлчета – конкретна поезия от Марин Колев

  Снимки. Едната е oт Бети, а на нея е запечатан търговският център Ларкомар в Лима. От птичи поглед прилича на разтворила над залива венчелистчетата си половинка от бетонна маргарита. Другата половинка сякаш е погълната от океана. Всеки, който е посетил Ларкомар, не спира да възхвалява Гледката на гледките! към залива от терасите на по-високите…

Имам си една мъничка мечта – искам „Лима“ да стигне в Лима. Но героите, които познавам в Лима, са всичките измислени. Дали някой от приятелите тук не познава някой, който би искал да получи една „Лима“ в Лима?  Това би било велико ❤ за мен! // Само мисълта как слагам Лима в пощенски плик и отвън, през една…

Започнах във фейсбук рубриката „Поезия в неделя“ – всяка седмица по едно стихотворение от поети и поетики от близки и далечни езици и светове. Разбира се, както ме познавате, аз ще ви предлагам други, непопулярни и невъртящи се вечно хитове. С няколко думи коментар какво му е чудното или важното точно на това стихотворение. „Поезия в…

What a difference a day made, 1, 2, 3, 4 превъртания на педалите, 24 little hours,1, 2, 3, 4 пак, bought the sun and the flowers… трала лала лалаааа… лека спирачка заради автомобил, излизащ от гаража вляво и готвещ се да ми пресече пътя, and the difference is, 3, 4, тактуване с глава… Всъщност повече…

Only Lovers Left Alive, Jim Jarmusch // магьосник е Jim Jarmusch, вълнува. Мисля, че мога да гледам всеки филм, до който се е докоснал, не е нужно дори да е негов филм. Има ли изобщо други образи на вампири в киното, които да са с такава дълбочина и култура? – Аааа, и онова със звездата…

Снощи, след като нервният тийнейджър Р. нямаше интернет около 1 час, първо леко бесня, после ни смъмри за ужасните условия, при които му се налага да живее с нас (Не бихме ли искали да му наемем жилището на долния етаж?) – вечер се връщаш изморен от цяла седмица училище и тренировки, ритали са те, тичал…

Май, месецът по тези ширини, е пряк израз на величественото, простете патетиката 🙂 Сочно зелено до предела на сочност. Ако мигнеш, пропускаш как избуява трева, плевели, храсталаци с гнезда, соколчета с мишки в човките. Хвърчи какво ли не, даже самолетите приличат на расли на дръжка с корен и отскубнати. С такава великолепна, фина кал по гумите на…

Канех се да завъртя саксията с розовия храст, когато забелязах върху едно от цветята, точно в центъра на розетката дребна муха, странно неподвижна. А после видях и фината паяжина, и паячето колкото главичка на топлийка в една от външните гънки на розата. Мрежата е закачена за парапета, така че ако завъртя саксията, ще разкъсам плетеницата.…

Онзи ден, когато г-жа Л. ми подхвърли, че поради промяна в жизнената й ситуация от средата на юли може би вече никога няма да ни се кръстосват пътищата, отговорих нещо подходящо за случая – изненада, въпрос и прилежащите възклицания. Но забелязах, че й заговорих изведнъж на „вие“, при положение, че отдавна бяхме отхвърлили вежливата форма…

Гледах „Her“ (Тя). 7 от 10 точки. Темата за изкуствения интелект и любовта е много интересна. За срещата на крайното човешко и безкрайния необвързан с материя ум. Обаче проблемът на филма е, че изкуственият интелект е така естествено глупав по сценарий 🙂 И поради това неубедителен, съмнителен, смущаващ, слаб. Чувствената интелигентност на изкуственият интелект дори не е…

Интересът ми към Рихард Герстъл (Richard Gerstl), един от основоположниците на австрийския експресионизъм, се разпали особено силно след като разбрах, че е бил открито враждебно настроен срещу Климт, даже е бил един вид анти-Климт. Беше ми любопитно да се разровя и да разбера защо. Понеже и аз имам непоносимост към Климт, но не към виенския…

Денят се очертава да очертае началото на по-благата част от годината. Небето се отпуши, вятърът е все още северен, но тих като мишле. Мирише на рапица, бурени избиват от всеки изоставен ъгъл с онази дива и жилава воля за живот, която бурените носят в малките си спортни семена. Ако сте чакали да цъфне бурен, знаете…