Поправиха наскоро отсрещния равен покрив. След ремонта в единия му край след валеж се образува и се задържа за дълго огромна локва, колкото плитко езеро. Не само в моите очи е езеро – онзи ден поглеждам през прозореца и виждам как в него се къпят десетки полски гълъби, опъват крила, тръскат глави, а над тях…

Jackie на Pablo Larraín е един от най-ужасните филми, които някога съм гледала. Отдавна не ми се беше случвало да се опитвам по време на филм да мисля за нещо друго, за да оцелея до края. Всъщност за какво беше този филм? Пропаганда? Добре скроена поучителна история как първата дама напуска Белия дом. Преди този филм…

Бунюел. Дни с филмите на Бунюел. Толкова ли се е променил светът и в каква посока, че днес сюрреалистичните сцени често ми изглеждат като реалистични до страховито реалистични. Например онзи епизод от „Призракът на свободата“, в който убиецът стреля произволно и  невинни хора стават негови жертви. Това изместване, което осъзнаваме едва когато усетим несъответсвията между…

Не можах да устоя на изкушението. С всеки следващ непреведен том на Кнаусгор българския литературен свят се забива все по-дълбоко в глухата. Този път са есета. Върховно удоволствие!    

Разбира се, „Die schönen Tage von Aranjuez“ (Les beaux jours d’Aranjuez) не е един от върховете на Вим Вендърс. Но е смущаващ, интимен и непоносимо красив филм. Признавам, че не съм гледала достатъчно филми в 3D, за да правя достоверни изказвания по темата, струва ми се обаче, че това е първият 3D филм, който не разчита на…

Медът от градски пчели често бил по-добър от този на селските пчели, защото в градовете пчелите намирали по-голямо разнообразие на цветя. Извън градовете пчелите често срещали монокултури и поемали от цветовете и отрови от изкуственото наторяване. Средновековният поет Освалд фон Волкенщайн имал паднал клепач и подута долна устна. Освен това бил дребен на ръст и…

Една, или може би вече две седмици след временното ми отделяне от фб. Големите предимства на отказа да участвам в гъстата мрежа: време, тишина. Интересът ми да знам какво се случва на 100 места със 100 души пресъхва живително. Значението се измества върху моите дела, върху материала на дните, моето лично време, моя реален кръг,…

Novalima правят афро-перуанска електроннна и фънки музика с карибски вълнички. Добре е. Добре е и нямам нищо против и аз да имах такава т-шъртка. Такава – новолиманска.    

Точно така. Точно така! Просто преставам да си купувам книги на български и готово. Цялостното отлепване на българското ми сърце – тази лъжлива лепенка – приключи успешно. Пред мен е всичко друго.

преди да се завърна към българската литература, трябва да я повърна

Не знам как, може би докато търсех южноамерикански джаз, попаднах на Esteban Sehinkman  и жар-птицата му, само как звучи – pajaro de fuego. Аржентинец и т. н. – питай Гугъл за повече. Покрай музиката му, която очевидно ме вълнува, се сетих и за Игор Стравински, който също ме вълнува. Той ли беше казал веднъж на зряла…

От няколко дена с нарастващ интерес слушам музиката на Henri Dutilleux, чието име може би се произнася като Анри Дютийо. Което е като да гледам препускащи зебри през заснежена поляна. Свобода на сюрреалистични ивици.

Живителна мъгла над зимно поле. Когато вчера се озовавам в средата на този памук, пътищата във всички посоки се изличават отвъд козирката на шапката ми. Мъглата заглушава ниските тонове, като тези на автомобилите по шосето отсреща, общия градски шум по небето и по земята, а изостря високите – детски гласове от някакво разстояние, което тя…

Хе! Изведнъж ми просветна ярък епизод от снощния ми сън. Сънувам, че имам внезапно просветление за модификация на стъпката на танго. Намирам се в магазин, трябва обаче веднага да я изпробвам, за да я запаметя телесно. И започвам да танцувам между рафтовете, тотално обсебена от мисълта за стъпката. После се озовавам в архива на радиото…

Изтръсквам навън овчата кожа от стола и както завихрям утринния кристален въздух на януари, се размирисва на сняг и кошара.

Мисля си днес как след около десетилетие ще ходим на концерти, при които оркестърът ще се състои от хора и машини (да ги наречем андроидни музиканти). Или дори понякога от оркестър, изцяло само от андроидни музиканти. Каква музика ще изпълняват? Щом е стигнало дотам, тогава ще има и музика, създадена от изкуствен интелект. За кого…

Често ми се случва да получа гневни или обидени реакции за изказано мнение за книга, ако то не е чак дотам положително. Един имейл, който получих наскоро, ме занимава дни наред. „Надявах се името ти да не стой под тава изказване. Но то стоеше…“ и т. н. Наистина ли? Ако името ми не стоеше? Ако…

Мисля някой ден да си поискам почетен статут на приятел и доброволец на немските пощи, по-точно онзи клон на разносвачите на пакети, DHL. Към края на годината всички са затрупани с работа, защото цяла година със задоволство очакват декември, за да свършат всичко, отлагано за след смъртта, но което заради моментно тотално оглупяване са решили,…

Тийнейджърът е човек, който може да си тръгне отнякъде в най-студения ден на годината без яке и да забележи липсата едва когато му премръзнат ръцете на спирката и открие, че на обичайното място го няма джобa, а после да реши, че е по-приемливо да прекоси половината град зъзнейки, отколкото да се връща заради някаква си връхна…

стъклена сутрин — кученцата са си облекли пуловерите

Ако още някой промънка, че много се пишело днес, съм готова да го захапя. Не, не се пише много днес. Пише се прекалено малко, малко се публикува, не става натрупване, защото вземе ли някой да натрупва, идват естетическите бригади да го наритат и да му повеят с няколкото образци, които винаги носят под мишница. Спрямо…

Всеки път когато тръгне да се печата поредният брой на НО ПОЕЗИЯ, си казвам: „Това беше, край… край, край, край! Сега ще започна да отделям времето за собствените си текстове и изяви, ще чакам някой да ме покани да пратя стихотворения в списанието му и ще ми натре носа, като ги отхвърли, но после ще…

От време на време, когато загубя вяра в човеците и човечеството, се сещам за краткото си пребираване в детска градина и особено за едно досадно момиченце, което не може да изговаря думите правилно и което в един от първите дни в детската градина се лепна за мен и настояваше на играя негово дете, а беше…

Днес срещнах отново, след няколко години, колоездачa с оранжевите коси 🙂 За него съм писала преди години, появява се поне в две стихотворения и много други кратки парчета, размисли в блога ми, наднича от всякакви записки… може би го помните. Винаги се разминавахме на едно и също място на улицата, дълго време, почти всеки ден. Бяхме започнали…

През последните нощи ме посещават сънища, в които все пътешествам, пътувам, сменям превозни средства, гледам и виждам СВЯТ. Обичам ги тези сънища, които промиват всичко натрупано от ежедневието. Наскоро споделих как ми се наложи да летя с Портокала – единствения самолет на нова и доста изтрещяла авиокомпания. Полетът премина нормално, но пък Портокалът трайно се…

виолончелото на

Вижте, новата ми помпа е велика! След като цял колоездачески живот се терзая няколко пъти годишно как да си напомням възможно най-безболезнено гумите, без това да бъде спорт с потене, омазване в черно на ръцете и бялата риза, коленичене, порязване на пръстите, тетанус, чума и средновековна пъпка…. Без дори да се налага нервно да хвърля…

Великолепните тъмни есенни сутрини, когато бръмбароподобни тромави жълти машинки бавно завихрят жълти листа по алеята и сигналните им лампи на главата мигат в жълто, осветяват горе жълтото на дърветата, мигат из тъмните стаи, мигат зад завоя. Машините за листа са дъщери и синове на снегорините.

  Наскоро гледах аржентински филм за пътешествието на млади хора през Латинска Америка. Оказа се, че е филм за Че Гевара, ама в началото не знаех, пък и в края не го разбрах, едва после, когато четох за филма, се изясни кой е този дързък герой, който плува през река с крокодили до остров с…

Триъгълно стихотворение нощем бучи моторът на морето през отворените прозорци (бялата рамка маркира разположението на текста от стъкло с разтекли се краища, ръка настройва огледалото за обратно виждане) цикади си подават въжета от единия кедър на другия помненето е докосване от върха на опашката на онази котка с възпалената розичка на лявото око – забумти…

Сънувам, че си правя нови очила. Момчето от оптиката ми ги подава и набляга на това колко са чисти и качествено изработени. Слагам новите очила и виждам замъглено през тях. Нещо не е както трябва да бъде, казвам на момчето от оптиката. Свалям очилата и се заглеждам внимателно в стъклата. Виждам, че по тях са…

Този път не е сън. Този път е едно внезапно разбуждане, когато току-що съм се отнесла в някакви тънки слоеве на съня. Й. идва в леглото и ми дръпва ръката, прекалено силно за някой, който още нито спи, нито е буден. И изведнъж съм убедена, че съм насекомо, чувствам се като бръмбар, подръпван по едно…

Фрагмент от пресен сън: Говоря си с някой, слушам оплакванията му. Както го слушам, от време на време върху образа му се наслагва образът на друг човек, който ми е доста непоносим. Все едно гледаш телевизия и каналът периодично превключва на друг, после се връща обратно. Доста хлъзгав разговор. По едно време към нас се…

Сънувах, че посещавам семейство млади архитекти, които са си обзавели жилище на странна и много малка площ. Поради липса на място тоалетната е в бивш асансьор. Влизам в тоалетната и когато искам да изляза, се оказа, че асансьорът се е качил до тавана. Отварям предпазливо вратата и се озовавам на сумрачно и неприверливо място. Хвърлям…

Тази вечер в компанията имаше лекари, от които научих, че пускането на кръв все още се практикува. Сериозно ли? Да! Много се забавляваха с мен, когато им заобяснявах, че тези шарлатански практики свързам със Средновековието и конкретно с рисунка на блед страдалец с няколко мазни косъма и напукани устни; от вените излизат гротескно гладки дъги…

Хората, които се занимават в литература, е добре да се занимават с литература. Иначе може да продават също чушки на пазара, да плетат интриги и да поправят скъсани джапанки, но това са техни други махленските занимания, които е добре да си ограничат до сергията. И ако може, моля, да не крещят. Не този, който крещи…

Знаете ги мрежите за пазаруване? Или рибарските мрежи. Възел и четири нишки, всяка от които влиза в нов възел, от който тръгват четири нишки и т. н. В опростен модел човекът е възел в подобна мрежа. От мен-възела тръгват четирите нишки – две ръце, два крака, сливат се и преминават в крайниците на други хора,…

Оригинално публикувано в НО ПОЕЗИЯ: Тице Рей Норгет за „Ателие за сънища и истории“ Сънувах, че България е само фасадна демокрация, какво прозрение! За да се онагледи това в съня, действието се развива в огромна зала, може би университетска аула, чиято предна стената – тази, пред която застава преподавателят на пулта – е само дърворезбовано пеграждение, подобно…