каква мъглапо алеятаминава еднорог

последна улична лампаалеята продължаваотвъд светлината

дане комарчетатав бръшляна вече знаят

януарска нощв смърча вечевика бухалът

от заледеното езероме гледаточила

последна гаравлакът намаляваочакването ми

през гъстите клонисветлината хвърля копия

в парка влизамомче излизастарец

дори далеч от брегасъс сърцето виждамморския фар

на път – тояжката се забива в пръсттасега е винаги

среднощна гараот влака слизапътник без багаж

зад ухото на гранитниябуда – калинкас пречупено крило

познаваш ли тази птицакоято не съществува

най-ранният ми детски споменпрашинки в светлината

колко многоснежинкине оставят следа

пътувах, видяха листата на липитепо алеята – същите

голи клониоще стрелки върху циферблата

през пролуки и стъкла се плисва мракот сгъстени зеници

през дяволското тресавищесамо ази бременските музиканти

нощен винилснежната кралица забива кристалв детското ми око

червеи по полския пътслед дъждаходя с наведена глава

през голите клонинай-после надничакръглият часовник на кулата

в къщичката за птицибляскав пръстен по-едър от отвора

жълт ирисрадостта изгризва тъгата

новогодишна ливадакълвачът обръщатуфи трева

най-голямото водно конче се лута между крачките на минувачите

на дъното на чашата2 капки лимонадачифт лято

цветя и растенияпонеделник до четвъртъкпетък и съботателефон

в огледалото за обратно виждане НИЩО ________

снегорини, корабни сирени, бял стар фризер със снежна шапка, изхвърлен върху заледения тротоар

„ли“ са изключително кратички авторски текстове, хайку (не строго погледнато) и други, като поетически светулки, като драсната клечка кибрит в тъмното поетически щрихи, които стоят сами за себе си в пределната си изчистеност, клонящи към нулата поетически мигове с висока концентрация жестове, ритуали, погледи … просто „ли“ © ЛИ, Петя Х.

не знам от какво тесто съм замесенано сигурно ми е капната в него капка абсентдълго се опитвах да пиша сухода се отстраня и да наблюдавамда изследвам трезво материятада изчислявам теглата на думитеда измервам съотношениятамежду казано и покрито но дори и научният експеримент се нуждаеот емоционалната зависимост на изследователяот страстта, с която интерпретира данните и вселената,…

Върни ми пак детството и ще живея,както бухалите живеят, в тресавището и в гънките на мрака привечер – мяркат се,но никога не се виждат наистина, следвайки пътякъм една къща, която познавам от рождение през жълт енчец и алтроемерия; докато някъде,в най-отдалечения край на деня, шилоопашата патицаповиква себе си през езерото отговорът, който получава не е нито…

Списъкът не би могъл да е пълен, извън него остават със сигурност достойни за внимание книги. Той по-скоро очертава ядрото на моите интереси и вкусове, както и трудния ми достъп до български книги. В същото време с него изказвам благодарност за всички добри книжни проекти през годината. „Празна зора“ от Екатерина Григорова, Small Stations Press, 2019;…

Всеки може да чете Борхес или Омир за репутация, но опитайте с Робърт Грейвс! Robert Graves. Забележителен поет, грандиозен ум, джентълмен от старата школа в езика, стила и темите, борхесов, починал 90-годишен през зимата на 1985 в дома си в Дейа (Deía) на о. Майорка. Ако се окажете някога на почивка на острова, непременно избягайте…

Рисунка с туш – Фридерике Майрьокер Стая, жена и усмивка.Рисунки, листове, книги.Кутия прашасала с чер шоколад.Косата, очите ѝ –черни.Прах.Шоколад.И внезапна тъга.Трепери ръката ѝ бяла. Федя Филкова

господигосподи на метачките и на тези с малки ръчичкина работничкитена назначените на ниски постове служителиженски господигосподи на момиченцатагосподи от чекмеджетатакопче сред иглите и концитегосподи детелиненкажи ми моля те да ти отправя тази молитвапък ти после я издълбай ако искашс човката на синигер върху ябълкамоля те господи кажи микак е възможнов този изпразнен от смисъл святрационален…

Попадам в корема на анаконда. Дръпвам шнурче от тавана и светва лампа във вътрешността на дълъг и тесен тунел със слузести стени. Там, докъдето светлината достига, жълтозеленото покритие на коридора блести като скъпоценен камък и избледнява надалеч, докато вътрешният мрак на влечугото го погълне. Стоя в центъра на светлия кръг. И пиша ли, пиша… Заслушана…