Играта свърши и аз съмтази, която загубитази, която свежда главаи я изправя по-високо от ръста ситази, която подава твърда ръка за поздрави си тръгва с гръб към слънцето а слънцето е само едно от толкова много слънца колко добре познавам сладката болкана победенататя се захранва при синтеза на гордост и надеждата, в която не вярвамено…

Ето поет, който вече не пишена пръв погледпъхва ръце дълбоко в джобоветеоказват се плиткиоказват се зашитиджобове всъщност изобщо нямано ръцете потъват в яма от хладен хастаркакто и това стихотворение го няма Петя Х.16.11.23

Спорим относно мечтите и целите:мечтите са въздух, целите са посока залагаш на 2, добреаз – на червено Петя Х.

Убеждението, чеако подредиш някакви вещище се подреди и в живота титова, онова слагаш фибата в кутиятапо дължинаобичаш повече, повечеси обичан, готово, подреди Петя Х.

Серии от въпроси, на коитоняма да получа отговоривъроси за причинатаза начина на самозащита, за времетоза отсъствието на честност по ритъма на сърдечните вълниподскачат цветни товарчета стара тъгаотсам натам по кръвоносната река на някой бряг ще ги разтоварим колко ли още слънца ще ги разтоваринякойбряг Петя Х.

В този святв който всичко, към което посегнасе оказва отражениена отражение нека има един домтвърдо, неподвижно мястоможе би с рози в градинатаи движеща се сянка по треватапо снегапо тревата вечер вънотгоре да прелитат светлинкитопло човешко постоянствонай-после да хване въката мии да каже пристигна, спри Петя Х.

Неща, които траят едно лятосе наричат сезонни, напримерлюбов, сандали, издадена стихосбирка, скулптурен маникюр дълготрайни или вечни сабезобич, босота, поезиякъси нокти Петя Х.8.09.23

Гледам хората, които грабватвсичко, което могат да вземати не мога да разбера дали съм като тяхдали не съм такава висока степен наотсъстващо себепознаниенепридвидима следваща стъпкадори на собствения крак от грабнето разбрах, чеприятелят е най-добрият предателусмивката прощава само на усмивкататъгата изкупва усмивкатазъбите красят усмивката когато се тръгва от всички места едновременноникой не се обръща, понежестоим с…

Тогава океанът ми каза:На никого да не се доверяваш!И аз не му се доверих, останах до колене във вълнитевсяка следваща подкопавашепясъка под стъпалата мии губех ръстспрямо хоризонта довери ми се, довери ми секрещеше обратното на океанаа то беше твърдо, неподвижно и безшумно –сърце, което не обича колко много хора са билии вече не сано водата…

Виждам, и твоята голяма мечтасе побира в малка кутия казваш, да, но ес висока концентрация казваш, нена очите не се вярва да помълчимда помълчим гроздове алвеолиизпълнени с празнота скоро ще минат пак персеидитепрез дробовете на небето тогава от голямата мечтаще остане познатата светла следа само колкотода се видим Петя Х.9.08.23

Ако отменим въпроса за времетовсичко се случва винаги сега владее листата, липсатана листакратките бележки с уклончиваирония слънцето се плъзва зад секвоятасянката на дърво падапремазани от тежестта на хлад и свежестостават да лежат под нищото тънки прозрачни криланеспособни да вдигнат тяло Петя Х.

Колкото и да ѝ е труднонощта, сдържано, изпитвауважение към несдържанитегрозни светли мечти, човешкитепод формата на лампичкипламъци от тънки клечкиможе би свещи, фенери от телефонас които се търси ключалкатав тъмен коридор надава ухо, траетрепти в жиците и листатадърпа лисицата за опашката тя това го знаетя всичкото го е загубилаи никога няма да го има отноволяга върху…

Затваряш очитеи си сам и голямсама и голямасами и големи отваряш окои ето ме мен по-голям съм от тебпо-голяма от тебпо-големи сме двама но самно самано сами празни кръгчетапо водакръвни агънцаи телцажили, връзкимокра косаи слепите ниочила Петя Х.10.04.23

Тази сутрин се събудих с смисълта какъв зловещ инструмент е гайдата. Гайдата е зомби. Та това е обезглавена трикрака овца, от чиито крака висят дудуци. А майсторът на гайди? Върви наперено през една пролетна ливада, гледа агънцетата и си мисли: паси, татковото, надувай коремче, стани еластично, от теб ще стане чудесна гайда. Ами гайдарят? Нарамил…

внимателно, с малката ножицаизрязване на приятелствата дучица в тъкантасамо с острия връх, после по линията повече прилича на бродерияотколкото на радикална кройка красотата обрича на самотахрабростта изисква своето отрицание достойнството е месингова катарамакоято непрестанно се разкача и значи, че онова, което не свързато държи! когато стигнем до същността на фигуратаот двете страни виси плът тънко,…

Откакто вече не сънувамсе наричам рекaминава, значи съществувам пясък и посокагъвкава езиковост: злато привечерсутринта стомана корморан се гмурва тукизскача с плячката си някъде нататъки ни няма трупове и пянастолове, прозорци, дънерис удавениците буболечки под коратасламките, опашките, ператаведнъж дори подводницаведнъж и заблуден тюленшлеповете с пирамиди от чакъл и железаскутерите, увеселителните саркофазипатиците и лъжатафериботът, който отразявазен будизма…

Атлантическият дъжд хвърлив пръстта късове небесносиньокрасив си, сянка на нещо, нещов движение но аз съм дори по-красивакакто крача бързо по калния път сегаи пея, и пеяклати се върхувлажната възглавничка на лявото ми ухонай-дългата синджирена обица с непослушната перла атлантическият дъжд е соленс него нахлува ароматът на планктон и мидифантомните ни кораби, паднали от небетосе превръщат…

Винаги някой получава повечевинаги някой не получава нищо да си пожелаемревност, обида и мълчаниеза да не ни се даде от позицията на това, което ни гризесме питателни, значи живот, значидобре кръгло, наедряваща ябълкане между повече и нищосе движим в средата, културнокъдето от потребното има и то ни сломяваи от непотребното има, за да е оправданоусилението…

Всеки трябва да изкачи Фуджино само веднъжпроблемът е че не знаем даливече се е случило или предстои време. да се събудят нещата с жилоби било справедливода е лесно и красивокато ненужен копринен шалшумоленето на обич в сгъвкитекогато се движим от позицията на случайносттаглупав топъл вятър е окачилсребристо фолио върху дърво без листа в търсене на…

Който се колебае в обичта и подобнитерастежи на зеленина в сърцето сиедна сутрин, когато стане от леглото сище установи, че се е превърналв бензинoва сенокосачка с двутактов двигателтикaна от външна ръка, хайде пъплѝ сега в трудната си градина, любимисред високи треви със сплетени вратовекъртиците свеждат глави, мравка под листо треперибръмчи, реви, режи понякога в ножовете…

Нощта отвърза студа сипо алеята хукнаха изоставилите домовете си кучетапикаха димящо около дърветата, душихапикнята на ближнияразнесоха нататък вестта, че домовете затварят вратите сиизтласвайки въздуха отвътре навън –изолационна прегръдка в обичизстискана от камък и мазилка обич с малка буква е проекцията на Обич с главна буквавид хляб, който никога не засища като Хлябано е практичен и…