На мястото на чешмичкатасрещу Шипка 6, в градинката зад Библиотекатастърчи бетонен паралелепипед около който деца с жълти жилеткихрупат пясък и си губят винаги само единия чорап около вира в дъното на градинатае кацнала летящата чиния нанай-ненужното заведение на земята –„Имало едно време“ с унилите кранчета и неговата приказка някога ще свърши пожелаваме си торнадо като…

Имам среща с декана в 13:15, но той закъснавапоради служебни задължениякакво благо ниско слънце, колко много за откриване по Кракра през ноември Резиденцията на турския посланикИнститутът за изследване на изкустватаЧешкият клуб-ресторантЦентралният дом на архитектаДокторската градина, карала съм колелото на три гумиАнглийската гимназия, там съм училаОптиката… в оптиката съм си правила преди няколко десетилетия очиладнес бих…

Вървях по Шейново и се родих отновоне може да е спомен, защото споменът на бебето е огън под вода беше утро, а утрото е бременно с деняотсреща продаваха кафета и цветя през скрития портал влизаха, излизаха родилкиразнасяха тъгата на плода, с дълбоки сенки под очитетърпение, ще се родите! и послеще ви возят с кола да…

Както вървяхме през Докторскатас човека, с коготосме стигали върховете на смехаритнах зеленото кълбо на плодадив млечен портокал, Maclura pomifera прилича на мозъчна корада ти падне на главата е по-опасно от удар с кестен инвазивен вид, разнесен из Американския континент от ленивцив София дотигнал в началото на 20 векза радост на катерици, които са лудналида заравят…

От чакане по спирки се научавашда пишеш през телефона синужна е известна сръчност, но ръцете помнят и могатиначе на този свят нямаше да има дантели и остри мечове от другата страна на улицатастроежът е достигнал слънцетосамо още един етаж и вече нямада има залези крановете в почивните денпрекарват лилави облаци по раменете си преди у-банапод…

В нощта е паднала водасферична, езеро, окои е изтласкала съня по бреговете по миглитепо скулитепо ъгъла на усните телесността на някаква идеякоято може да кърви, но и да свети в нощта е паднала водаа с нея – нуждата отспешна лодка, смях и – нека! –красота Петя Х.27.10.22

Тамкъдето преди повече от десетилетиенастъпих мъртва мишкалежеше пак спаружено телце, кожухкрака в четирите посоки на света като поканада падна, да се погнуся, да ми треперистъпалото в обувката обичам, напразно е обичамда минавампо-високо Петя Х.25.10.22

Една къщаразградена, външнапобира сезоните, нодругите –отрязъка от поемите, блясъка на катарамитеза разкопчаванесърцето на совата, с очи назадкръвта на лавандулата, зад ушите колко сме смешни, имаме си къщаот съшити езици и даже грее слънцеот тавана, който е ямичкавърху пода, който е мравуняк подай ми и двете си ръце в миналия сезон, в следващияги оттегликакто вятърът се…

Дай да извършим отново една мъничка глупостнаречена крачкинапримераз съм владетелкано на чужда земяа ти си онзи, на когото се гневяс основание, с основаниемежду настежка люспеста опашка е сцепила земятаи както всяка рана, и тази плюе лава но аз съм и вълшебницавладея най-силното изкуство:направата на мостове от хартия Петя Х.17.10.22

Една крава изпива около 30 литра вода на денказва фермерът с дългия враткестенът е изгърбил асфалта пред къщатас кореновата си система, колко ли влага поема човек пие един, два, най-много три литра на денкучета – паничка, двепчелата – капка, две всичко е заето с пиенето на водавсичко, което пие вода, знае да обичаспособно е да…

Японската лимонада, със стъкленото топчеслужещо за запушалкакоето се натиска в гърлото на шишето и остава вътре нека открия будисткото значениестъкло в стъкло, още сегасфера, по която се събират мехурчета въздух, още сегаподрънкването, щом се разклати шишето, още сеганевъзможността да се извади топчето, без да се счупи бутилкатажеланието да го имаш, да си го сложош в…

Върху въздуха е приложенфилтърът на мекота, как станазащо е въпросът, с който се търси причинатано причината ходи с такива кръгли невинни очиче е трудно да ѝ се вярвакато на последна орисницакоято замесва от смъртта вековен сън кръгло е, поддавакато в свят на Ханс Арпвърховете на царевицата в полето заобленислънцето – така или иначе пада кръглохалките…

Където зад редиците от бодлив джелв краката на бронзовия елене оставена полуизпита бутилка шампанско нощес в гърлото са падали септемврийски бръмбарис намерение да умрат в декадентно езеропосле са пълзели нагореа услието им в охра може да се проследи по стръмните следи върху стъклото летен песнопоен пух е падалобещание без покритиесемена падали са хора, ракети, метеорити…

Красотата влиза в тебкогато лежиш гол под слънцетонатежал от радост и тъгас длани, готови да танцуват бродира те иглас жълт до бяло копринен конецфиксира те върху пясъка и тревата остани! останиприкован в слъчевата свободас лазур в думитестани цвете и на цветето вернияприятел, бръмбар може биили шипче красотата не е хубост, не разкошкрасотата е безцелна храброст,…

Непрестанно някой се оплаква, че нещо му е отнето:славата на поет в частност, общо – свободаталюбовта, родината, месото несправедливостта е майка, баща – автомобил Тесла всеки ден отнема, така да се каже, младосттанекротка, вързана на каишка за водосточна тръба запушена, преливаща водохранилницаот ръжда и сухи листа напротив, дадено ми е всичкопонеже не очаквам нищосъстоя се…

С малката тъга, подхвърлена пред вратата микато дете, от което някой се е отказалне без угризения, не без болка в гърдитевървя под сводове от липа и дрян кой изобщо е твоят любимколко слоя отчуждениеколко кръстовища, докъде ръцете катерици с по-рунтави опашкизаравят в градината новите орехиводното конче краде съня на осите крили сме били и ние…

В задния двор Троянският кон, който никога не е влизал в действие потънал в пръстта, пуснал корен, вързал дренки под ушите като обицигрива от зелени клонкикрив, сочен, живако го одраскаш, ще кърви чудо ли е станало иличудото е самото търпениеотказ и бдение да не влизаш биткада не служишда порастеш от порязанотоненужен да попилееш труда на…

Затварят се слънчевите портиняма какво до отнесемот огнената вътрешност на мечтата въпреки че не се осланяме на мечтикогато видим хамак, завързан задва невъзможни дряналягаме, люлеем се, падаме звук по звук обелени илюзиитена светлона тъмнона светло топло, студеносухо, мокро грейнали дренки, недоразвити сърцасведени до същественото –захар и киселина ципа, костилкавътре в костилката –вкус на ванилияа под…

Сама съм, други нямавърша дребни човешки делаработя, мия домати, бръсна се под мишницатанищо велико не ми е свое ако се порежа, вадя си чревцадеца били питали дали и Господ е будителотговорът е „да“, доколкото Бог е всичкоотговорът е „не“, доколкото Той не се занимава с национална кинкалерия в дерето от грапаво яйце се излюпва змейразгъва…

Стоях в средата на нещокоето можеше да бъде езеро, престрелкаили дъното на яма няма ли веднъж и меннякой да ме спаси да дойде лодка, да настане миркорен да се спусне до подземното царство нищо повече но не бях нито гладна, нито жаднаслънцето – благоразположеноперспективата — сложнапък и от малка знаех, че неволята учи затова счупих…

Колко много пропилени приятелства!Онова лепило, което ни привързвашекогато бяхме децасе е втвърдило в тубатамакар че и в калъпа си на детеотхвърлях повечето хорапо стълбището надолу към училищния столили нагоре към залата със звънтящите триъгълницималцина можеха да говорят с жълтурче и жирафна един и същи езикна един и същи етаж(ще ви издам тайната – езикът на…

На всеки поет – по ракетаза старт към трънена планета а който иска тук да си останеда замени ракетата си за банани така за някои поетище имаме по две ракети за някои дори по трипри толкова ракети, иди че си реши към коя планета първо да летиши как на три да се делиш но и…

Най-после дъжддълъг, средноевропейски, монотонен, сив със златни жилкихладен, хладен, металеннай-после осите обърнаха гръб на изобилието вън исе вмъкнаха в хартиените си домовес пълните им складове с плячкосваното цял сезон месо и захарнай-после смисълът се утаи в съдините във всяка слива – благ червейно аз съм щастлива със знанието – никога не ги разполовявам Петя Х.7.09.22

Небето, както тялото, е неравно:вдлъбнатини и възвишения, чакългрешки, белези на времетонеспокойни и спокойни раменетрептене и угасване на световезъби, косми, жили, пот небето е тялото на нещо, коетоповтаря човешкото плюс своетоплюс другоперла върху политура, гурещер в улей по размерите на своята трагедия и обичто вероятнонадвишава онова, за което може някога да се говорис езика, комбиниращ до…

Върху знака за началото на алеятаподелена между велосипедисти и майки, хванали децата си за ръкае залепен стикер: „Alles aus Liebe“ – всичко от любовбез конкретика, без глагол денем под знака минават същомомчетата от училищния отбор по ръгби избягали кокошкистарци с ролаторитреньори по йога, учителят по латинскикуче, което се разхожда самичкомомичета с букети от хмел, баракудижокеи…

Вървях в градината на Вила Ефруси де Ротшилдв Кап Фера, на Côte d’Azurсъщинският макет на рая(защо ли съществува?защо земятас изначалната си грубост не го опровергава?) вървях и бях щастлива, щастлива с щастието на цветята – без време, без посока, без желаниес вода и тичинки, разбрала, че ние повечето няма никога… няма да постигнем никогаразкоша на…

Легнах в тревата на септемврисред гущерите, мравките и скакалците какво небе!, което се забавлявада разхожда погледа върху бели кълба всяка осъществена нежност ни разрушавано неосъществената нежност същоне ни щади сред гущерите, мравките и скакалците тревата, върху която е лежаноотново се изправя, без следи Петя Х.3.09.22

В пясъка между преплетените следи от хора и птицив края на сезона – ухо дали има нещо зарито дълбокотяло, структура, коренили някой е бързал да приключитук и сега с изкуствотои е изхвърлил слуха между криминалния сюжет и Ерос, унил от скукаизбирам тихия жест насвалянето на обица Петя Х.1.09.2022

на Тома Марков Италианските летовници горе на балконаза какво си говорятза bellissimaза amorе, яснопонякога плавно минават на френски за храната и le châteauпонякога казват нещо за gelatoи за някаква хърватка, ако правилно разбирамнякой вика баща си с уважение в гласа: papa, papaи добавя нещо за familiаи нещо на españolНамирам се в клише на Лазурния бряги…

При най-слаб полъхнеулучена, мишената, закрепенавърху ствола на безплодна маслинападнасякаш тук никога не е минавал вятър объркани, насекомите потъват в небетоотнесени от топла хала в крилата на комаритеса впити раздробените части на стъклени обещанияизтеглени от кръвта ни, случайни ти ме обиди, аз те обидихбезобидни стрелички, отклонени, без целпосле дълго се смяхме понеже само радостта е причинаа…

Събуждайки се тази сутринслед неспокоен сън в някогашна кошара, под нажажения покрив, по който цяла нощсе боричкаха и пищяха дребни хищници, слезлиот стръмната маслинова горичка зад къщата,установих, че съм загубила вярата си в поезията за пореден път през нощта виеха вълци и разлайваха изнервените селски кучета на Воклюз не се бях преобразила в насекомо, а…

Отдалечаванетона вълк от лавандула но в дъното на обичтакоято е чаша или котловинасе утаява същото общослънце, бодливов юга на август, сигурнов края си, безразличнокъм изкуството, месото и целулозата кипарисите, строениот двете страни на алеятапо която само нажажената пепелноси име на охра и оцелявавъртят стрелките на сенкитесамо около себе си и те като вълк и лавандуланатежали…

Катерейки стръмнинатадалеч от ниското и още по-далеч от висотатанасреща ми довява тържествен вятърмирис на тамян и песен средата на средата – катедралатакамбаните, камбанките, тревителюшнатите във възхвала везнесе се, възнесе се, възнесе се на изходите ѝ, по стъпалатанасядалите с важни рани по рамене, по колена,отхвърлените, гълъбите и сърцата от хартияс кухи костибез подслон на майките децата…

Когато спреш да искаш, вече имашвсеки ден е точно толкова значимколкото първиякогато замени пъпната връв за аза един ден ще замениш аза за земяи земята ще си и ти, и ази в теб ще снасят бръмбарите яйца аз не искам справедливост, край навойните и любов за пренебрегнатия, хлябсамо тихо вървя, с ясен ход, вярвампоследователно пера,…

Щастливи с чистото щастие на начинаещияберачите на боровинки се завръщат в чифликаза обяд има топла кремсупа с хлябот кухнята дими, кутиите са пълни двама се спират под офикатаотрупана с карминени топчетав набъбналия плоден въздух това, което си казваме в края на сезонанеобратимо причинява климатичните промениоблагодетелстващи множенетона болестоносни тропически комарирезистентни кърлежи с дебели кожии хора без…

Толкова дълго живеязагледана в камънитече съм свидетел на движението има те на моя покой (сбор от човешкитрептения – ход, колело, поезия)общото ни мълчание изравнявастраните в уравнението роза след роза отмята градинатаи ни брои нося в джоба си шепа жививодни кончета – всяко по едно желание струва си да измоля всичко илинай-ценното но аз не желая…

шумът на улучните лампи нощемно не и светлината покоят след призната невъзможност ипротестът на сърцата възелче, енигма, маловажен капилярна пустошта си господар Петя Х.03.08.22

лято евъв всички други сезонино не и в своя топлината, която помними нямамеиграта под чисто небев която друг път непобеждаваме от долината се надигат птицис пъстри панделкине били птици, а знаменанечия победа, чужд провал ябълките са събрани на сухо и скритос клечка стържа калта от дълбоките грайфери мини наблизо, не минавайаз няма да се извърналято…

Излитащ под навесажеравът от пушексвидетелства, четам се готви някой подновил екеремидите, ламарината елъскава гледано от разстояниетялото до печкатаможе да е моето мехури волио, набъбващотесто, до златно обръщаненазадобратно жеравът отсрещакацна в ожънатата ниваплашило, страх когато тръгванакуцвапушекът Петя Х.21.07.22

мушица, по-дребна от семчица на глухарчелази по бялата ми риза, запетая с криланека остане, нека бъда неин островкак да съдя за важността на животаспоред теглото или масата на плъттаможе би в тази среща се решаваможе би това е най-добрият ми приятелнай-после без лъжа и изгодасамо топлината на едно тялотрепет, едва уловим с човешко окодоверието в…