Добре, предавам се. Ще се надмогна и ще чета Кортасар. Защото, според Пабло Неруда – който не прочете тези разкази, той е загубен. Даже е описана точно бедата, която ще връхлети инатливия читател. Било същото като да не ядеш никога праскова – ставаш меланхоличен, блед, а накрая може и да ти опада косата Имам ли…

São as águas de março fechando o verão É a promessa de vida no teu coração Има елементарно гениална структура – изброява се това и онова: парче хляб, вятър, тръстика, жаба, къс сребро, дъното на кладенец… като посочване с пръст и бързо преминаване към друго се наслагват образите. При този тип чувствителност веднага си мисля…

Die Nibelungen (1924, Fritz Lang) е тотален кино шедьовър. Естетиката, геометричните елементи, контрастите – ненадминат. Бих стигнала дотам да твърдя, че естетиката на този филм има лечебна сила – пречиства наситеното на цветен кич и шум око днес. А самият сценарий е вълшебен по най-вълнуващ начин – буди носталгии по времена, в които е имало…

Балетът (танцът) е изкуство, при което тялото и духът застават най-близо и непрестанно се издават. Иначе в ежедневието се преструват, че не се познават, или че не обръщат внимание едно на друго, заети със своите си дела – тялото се стреми да се движи най-икономично в пространството, а духът – да му дава необходимата опора…

Снощи гледах за пореден път „Амадеус“ (1984, Милош Форман). За мен този филм никога не може да стои сам за себе си, защото е свързан с колективното ни бягство от час (какъв ти час – направо цял ден!) в подготвителен клас в Английската, за да го гледаме отсреща в кино Сердика. Класната ни, тогава незначително…

Франц Кафка Точно един век ни дели от написването на Цюрауските афоризми на Франц Кафка. 109-те фрагмента са създадени между септември 1917 и април 1918 г. в един отрязък от време, който Кафка по-късно определя като най-щастливия от живота му. В късното лято на 1917 г. той се разболява от туберкулоза, но вместо да се…

Тази сутрин под душа ме връхлита затънтен спомен от детството, явно горещите бодливи струи активират по смешен начин случайно затулени участъци от мозъка. Беше на посещение в училище Миряна Башева, а след разговора аз бях натоварена с огромен букет, който трябваше да пренеса през безкрайно дългата стая и да го поднеса на гостенката. Тръгнах аз,…

Как прашинките летят из въздуха в сноп светлина от прозореца.

Тялото ми толкова е зажадняло за светло след тази дълга и безслънчева зима, че като види слънчево петно, автоматични спира в него, изключва всякаква мисъл и стои като включено в контакт.

Момиченцето на съседите се упражнява от няколко години да свири на пиано. Отскоро е толкова виртуозна! Направила е голям скок. Ако ухото ми не познаваше историята в детайл, щях да си направя погрешните изводи – че човек постига нещо изведнъж, нали така изглежда на пръв поглед. Но не е – изведнъж се постига нещо, което…

Гледах „На Западния фронт нищо ново“ – Оскар за най-добър филм през 1930. Разтърсващо антивоенно послание. На мен романът не ми е любим. И филмът не ми стана любим също. Но и двете ме зашлевяват по крайно жесток начин. Сякаш изпитвам вина, а не мога да поема вина за войните – това би било нелепо.…

За ваксина. Лекарят ми задава стандартните въпроси относно здравето и жизнените ми навици и накрая ме пита дали работя с отрови. Аз се замислям кратко и отвръщам: „Да, с литературни отрови, но не знам дали се броят в случая.“ Поразвеселих го, беше доста посърнал сред върволица от понеделнишки грип и чума.

Какво интересно преживяване! Влизам тази вечер с приятели в един ресторант, в който съм била само веднъж преди около година, и то със съвсем други хора. Сервитьорката ме поглежда и ми казва: „О, добре дошла отново, даже и приятели водите“. И докато се чудя дали наистина ме помни и какво ли помни, тя посочва масата…

The Third Man (1949), британски трилър или може би film noir. 10 от 10 точки: филмова класика завинаги! Действието се развива с следвоенна Виена, разделена на четири сектора. Сред трафиканти, измамници, международна полиция ставаме свидетели на мистериозно убийство. Патетични кулиси на разрушения след войната град. Върховно филмово удоволствие.

Когато някой каже „колко ти завиждам“, според вас това положителна или отрицателна емоция изразява? Чувала съм го и винаги ми е било странно, че някой го казва ей така, а друг го приема също без протест. Как можеш да завиждаш някому за нещо – та нали всичко е постигнато с цената на друго? Все едно…

Снощи на опашката пред гардероба в операта имах интересно наблюдение – не един, а много на брой възрастни мъже безцеремонно ме предредира, даже леко ме изблъскаха и се бореха диво да защитят завоюваната си привилегия да си грабнат палтата пред мен, 30 секунди преди мен, след като 6 часа бяха гледали божествената безпардонност на бог…

„Остенде 1936. Лятото на едно приятелство“ от Фолкер Вайдерман е малък плажен роман за онези сериозни читатели, бягащи от непоносимата сезонна лекота „Отново е юли, едно ново лято в Остенде“. Града като от 1936 няма да откриете днес, ако тръгнете да обхождате крайбрежния булевард на белгийския курорт. Не е останало пощадено от бомбардировките през Втората…

Много беше смешен този сън, в който някой ми разказа сензационното откритие, че ако сложиш метла в кокошарник, никога няма да можеш да си я вземеш обратно, защото петелът развива тотална зависимост към метлата, няма предмет, който да обича повече, и е готов да ти изкълве очите, но метлата не дава, даже и да е…

Близки срещи от третия вид, филм, Спилбърг, 1977, 5 от 10 точки – каква приятна боза, пълна със смахнати ефекти на база ток и лампи, нелогични диалози и чалнати земляни, които от сърце мечтаят да бъдат отвлечени в космоса. На какво се дължи тази седемдесетарска ескейпистка мечта? – Студената война? Иначе техниката, показана във филма,…

An American in Paris (film, 1951), 8 от 10. Ако успеем да се отстраним от тъповатата невинност на отношенията от 50-те години и преглътнем смешноватото запознаване на прарижани с американския начин на живот, филмът може да бъде голямо удоволстивие. Ненадмината за всички времена е 17-минутната сцена накрая на филма с балета по едноименната симфоническа поема…

Вдъхновението е щастието на духа.

Giant (филм, 1956, с Елизабет Тейлър и Джеймс Дийн). Нещо епохално като „Отнесени от вихъра“, но още по-зле. За първи път в историята на личното ми оценяване на филми ще дам минус 20 от плюс 10 точки. Елизабет Тейлър винаги ми е била отблъскваща, свързвам образа ѝ с онова подпухнало нейно лице, когато беше възрастна…

Сърце, ама като мускул. Устни. Ирис. Слънце. Какво ли не още се вижда. Maya Mate в слънчев зимен ден.

В излязло наскоро интервю за немското списание „Гео“ питат един от създателите на Скайп, естонеца Ян Талин, дали смята, че е възможно всички ние да сме просто част от една симулация, създадена от машини. Какъв, мислите, е неговият отговор? Сборникът с разкази „Клаустрофобии“ (изд. „Бегемот“, 2016) от Николай Грозни може да бъде разчетен и като колекция…

Романът „Моята лична борба“ и епичното разчистване на останките от постмодернизма Лавинообразно нарасналият интерес през последните години към шесттомната автофикционална поредица „Моята лична борба“ на норвежкия писател Карл Уве Кнаусгор изненадва дори самия писател. В интервюта той често определя романа си като спонтанен продукт на средната възраст, стилистично не чак толкова изкусен, бързо написан, бегло…

Дълго чакахме да се появи на български език роман от съвременния аржентински писател с култов статус Сесар Айра. Не просто да се появи, а да ни отвее. Отвяването си е така типичен похват в романите му – все се появява някоя вихрушка и отнася героя към поредното приключение. През 2016 година издателство „Агата А“ излезе…

Естеството на поезията е това, което Тя е. То остава непроменимо, променят се формите, под които Тя се проявява, появяват се нови жанрове според каналите. В една минималистична дефиниция като тази на Гелферт поезията е израз на съзнание чрез формализиран език. Социалните мрежи, като един от компонентите на web 2.0, тласкат развитието на дигиталната поезия,…

В детската ми стая през 80-те на стената висеше плакат на Sade. Тогава напълно непозната ми. Плакатът сигурно ми го е дал някой, който също не е искал да има нищо общо с този изваден от вътрешната страница на ценно списание образ. Гланцова тънка хартия. Може би заради ценността на хартията оставих плаката да виси…

Муза в Музея //Музей на Средиземноморието, Стокхолм, септ. 2017

Wer alles liest, hat nichts begriffen. (Thomas Bernhard, „Alte Meister“) Който чете всичко, нищо не е разбрал. (Томас Бернхард, „Старите майстори“) Това е мото за книжни инфлуенсъри 😀

jazz радио от Монтевидео, бордо, козе сирене, което си буча на ножа и гледам тази огромна шишарка на масата на светлината на една свещ. (От няколко дена мисля да напиша стихотворението: топлината на една свещ Забавлявам Й., като му разказвам истории, които измислям непрестанно. Той знае, че мога да разказвам поне до утре сутринта. Стига…

И защо беше необходим този откъс, който представлява нещо като пищни кадифени гънки и нищо друго:

Когато Рейн беше море, а кейовете се устремяваха към небето. Обширна, издута река. Разпиляна, изобилна, щедра. Разтроена – една централна и бърза, строга артерия, а от двете й страни – бавни, плитки… вени?

Исак от Остенде. Прасето е алегoрия на алчността. Животът е кратък и свършваш като животно. Пикочен мехур, пълен с въздух, да го подритват малките деца. Живот – нищо! – въздъх, ципа и месо. // Haarlem. NL

A на този натюрморт от Ян Ван де Велде чашата в дясно служи за общо пиене – подава се от един на друг. Затова са може би тези мерки – обръчи по височината ѝ, сякаш да отмерват дела на всеки от пиещите заедно. Какъв красив образ на приятелството и доверието! Но също и на края…

Клара Петерс е майсторка на холандски натюрморти от 17 в. Възхишавам се на тази жена. А точно тук, върху металната капачка на каната, е нарисувала в отражението свой автопортрет. И то така фино и прецизно, че дори бързото щракване на телефона ми го предава. Тази деликатна вечност! // Mauritshuis, Den Haag   Великолепната Клара Петерс,…

Понеже това ме занимава в момента, отделих внимание на бароковите натюрморти, този от Ян Ливен ми стана любим. Натюрморт с книги, около 1627. На пръв поглед подредени скъпи предмети – лютня, дебели книги, хляб, ценна стъклена чаша. Но с какво ни занимава картината? Занимава ни с измамата на сетивата. И изведнъж виждаме, че не е…

Пак поезия, избрана на принципа на случайността и преведена за вас с кеф и малко мъки… Затова пък случайността е голяма работа! 🙂 Висенте Алейксандре (Vicente Aleixandre); 26.04.1898, Sevilla – 14.12.1984, Madrid; испански писател, Нобелова награда за литература (1977) Творчеството му обхваща три периода. Ранните му стихотворения са в стила на сюрреализма. Характерни при него…

Гледах снощи Wake of the Red Witch (филм с Джон Уейн, 1948). И днес си мисля за този тип мъже като Джон Уейн, как са е изместило отношението ни към тях. Напомня ми на покойния чичо Клаус, дори на външен вид. Това са мъже дръзки до агресия, с груб хумор, благородни самохвалковци. От тях се…

Данте, Вергилий и Стаций вървят през гората на земния рай, стигат Лете – реката на забравата. На отсрещния бряг ги посреща Матилда, беряща цветя, която обяснява природата на земния рай.