Това силно желание нищо повече да не правя, нищо да не чувствам, тази внезапна потребност да мълча и да се откъсна в Люксембургската градина, така тиха, пенсиониран сенатор, стареещ под тежестта на наградите си. И тогава нищо повече, нито децата, нито лодките им, още по-малко музиката, нищо няма да смущава лишената от илюзии, почти непоклатима…

Е, да, случва се човек да намери в чантичката си с размерите на обувката на Пепеляшка, чантичка, която поема само най-необходимото – връзка ключове, портмоне, телефон, пакетче кърпички, разпиляни монети, една визитна картичка, получена неочаквано, бързо и странно, както иначе само във филмите става, положила началото на чисто приятелство, по носталгични причини оставена завинаги в…

Признайте си, че често сте се питали, какво е отношението на Мишел Уелбек към българското вино? 🙂 Днес разтворих на произволна страница събраните му стихотворения (така ги прехвърлям, нямам в момента воля и желание да се задълбочавам в томчето) и попаднах на това, което не мога да не го разглася спешно сред гъста бг публика.…

Статията Любовна поезия без любов е интересен бърз поглед върху проблема за любовта, чието несбъдване окрилява любовната поезия… по принцип. Това, че Лиля Брик измъчвала Маяковски само за да пише той велики любовни стихотворения, звучи леко като страшна приказка. Дори и да е вярно, някак пак работите опират до премерен ход и по-скоро до липса…

И както вървя днес бавно през топлата декемврийска вечер и преживям емоционалната трева, както се шляя и се опитвам да премеля и отхвърля натрупаното едно по едно, вдигам глава и се разминавам с Оскар Уайлд, вдигнал яката на черното си палто, между пръстите с тънка бяла цигарка, която приближава към устните си.

Отдадеността, с която флейтистите изпратиха звуците си под купола на концертната зала, по нищо не се различаваше от примитивния вой на вълците към космоса. В основата си всички, от насекомото до човека, измолваме вселената за едно и също.

Adriaen van Utrecht, 1644. Tова е т. нар. pronkstilleven – вид пищен натюрморт, при който има живи и мъртви животни, предмети… Пълно изобилие. Нали си говорим за барок, тук всеки предмет е символ на нещо. Как от съвременната си позиция гледаме на този застинал живот, как го четем? Тук има всичко, само човека го няма…

Вчера, както се прибирам с колелото, спирам пред магазина за дрехи, от който никога нищо не си купувам, ама обичам да зяпам и да се възмущавам на тъпите неща, дето продават. И гледам – наредили цял щендер с изкуствени кожуси, от онези, дето приличат на драни от детски меченца играчки. Всъщност ме блазни идеята да…

Laurent de La Hyre, Алегория на музиката, 1649. Музикалният инструмент е теорба (басова разноводност на лютнята).

Няма невинност в езика вземи този пожар и си го сложи в джоба подаваме си един на друг обгорени фрази плячка издигаме едно ние и ние ни издига луна, искаш ли бързи кораби минаваме през текстовете като завоеватели мрачни от мълчание – леки от мълчание тържествуваме със сведени очи върху разбитите кодове какво дрънчи в…

Различно от прясно навалелия. Новият сняг е привидно невинен. Заобля, скрива и мълчи. Но този дрипав вчерашен сняг е така драматичен. С извивките си, които подчертават формата на камъните, мотивите на плочките повтарящ. Сняг със знание за формата. Вчера радостно паднал, днес прозрял. Не бял, а кристален. Ненарастващ – спадащ. Прецизен. Език, отсявал дълго.

Тази сутрин, докато се събуждах по рано в самото сърце на нощта, с висящи удобно крайници, си мислех как трябва някъде да прочета научно обяснение защо хората се научават да не падат от леглото. Дали е атавистична черта – нещо наследено от леопардите, заспали върху клон. После пред полузаспалите ми очи се разстла дълъг път,…

Бях толкова развълнувана от големината му и някак от идейната ни близост, че не се осмелих да кажа името си. Той надписа книгата. Аз казах: Толкова ви благодаря за четенето! А той сложи ръка на сърцето си и отвърна, без никаква преструва, с космическа искреност и усмивка: Аз благодаря! Беше като магия. Чете избрани пасажи…

Жан Кокто бил казал: „Доброто възпитание се изразява в това да скриеш колко много цениш сам себе си и колко малко – другите.“ Jean Maurice Eugène Clément Cocteau

Ще смеся неща, които уж нямат нищо общо едно с друго. Модата този сезон е толкова по вкуса ми, че мога да вляза в магазин за дрехи и, без да меря, да го напазарувам – всичко е като за мен. Тези огромни ръкави, връзки, пищни фльонги, всякаквото черно, огромни обеци, шапките така или иначе сякаш…

Чудесен е бил светът ми преди година. Наскоро излезе и стихосбирката с тези и други стихотворения от Рон Паджет. Снощи гледах филма на Вим Вендерс за социалния фотограф Sebastião Salgado, „Солта на живота“. Всичките филми на Вим Вендерс ме вълнуват, особено документалистиката. Понеже разказва лирично и със сърце.

Средата на 17 в. – пир на лисици и гъски с неизвестен край

Was ist Wirklichkeit? Woher wissen wir, dass das, was wir träumen, unwirklich und das, was wir wachend erleben, wirklich ist? Ein chinesischer Dichter hat das treffend ausgedrückt: „Ich habe letzte Nacht geträumt, ich sei ein Schmetterling, und jetzt weiß ich nicht, ob ich ein Mensch bin, der träumt, er sei ein Schmetterling, oder ob ich…

Работникът със светлоотразителната жилетка се е навел и нещо пише, а устройството нестабилно се поклаща. Представям си как храстът ще го погълне, а после и работникът ще скочи вътре между клонките и ще се вкамени на земята във формата на светлоотразително джудже с едър ръст.

  Там у дома съм между ден и сън, където спят децата след игри горещи, където вечер старите се срещат, пещта гори в салона осветен. Там у дома съм между ден и сън, където ехват вечерни камбани, с момичета на кладенци подпрени, смутени от отекващия звън. Една липа ми е най-мила вън; летата, в нея…

Свети Антоний. Свинчето със звънчетата на ушите е точно свинче на Свети Антоний. Докато живеел като отшелник в пустинята, едно прасе го придружавало. Затова после се появили прасетета на Св. Антоний и те носели звънчета на ушите. Веднага си помислих за свещените индийски крави. //Лукас Кранах Стари, ок. 1520

Юнона около 1705 // Балтазар Пермозер

Снощи стана нещо дума за класическа музика и за една добра радиопрограма за култура и как в тъмното по пътищата в колата подчертава пейзажа и е част от него. И после изведнъж млъкнах, защото не исках да звуча надменно. И домакинът, който е селянин от истинските – със село, ферма и изплескан гащеризон – подхвана…

Едва когато видях жълтите листа на гинко по паважа, разбрах, че съм заобиколена от такива дървета. И после придадох значение както на факта, че са точно гинко – дърво екзотично, мистично и символно натоварено, – така и на играта с перпективите, момента и заобикалящата среда. Има ли друга история, свързана с това, че обезлистеното гинко…

Очарова ме, развълнува ме. Някаква незначима фигурка, илюстрираща класицизма в скулптурата. Нещо за задачата на изкуството да възпитава и тук това звучи толкова тихо, че чак се изплъзва. И откога пък ме вълнува класицизма, чудя се докато подреждам впечатлвнията си от деня. Но и друго се намесва тук – някаква огромна привлекателна сила на бяло…

„Die Werckmeisterschen Harmonien“ на Бела Тар. Изпитвам огромна съпротива срещу този филм.

Гледах Tilt. Много ме развълнува. Краят е малко слаб. Вълнува ме обикновеността при заснемането, искреността на чувството и липсата на ефекти. … Последната 1/3 от филма сякаш е избързана – разстрел, затвор и надежда. Между другото, точно краят прави от филма образец на новата след постмодерност – точно тази смелост (или несмелост) да не свършва…

Inception, film, 1 от 10. Струва ми се много вероятно Момчил Николов да се вдъхновил от този филм, за да напише „Последна територия“.

Certified Copy (film, Abbas Kiarostami), 6 от 10. Много вдъхновяваща е идеята за копието и оригинала. А върховното във филма е идеята за фалшифициране на любовта. И както идеята е върховна, така изведнъж всичко се срутва в една жаловидна и доста близо до образцовия кич битово семейна мешаница от обвинения, кипвания, мъжка гордост, женска ревливост…

Сепия Отново и отново онзи сън, в който успявам да доя мастило от средно големи сепии. Под вода е много лесно, може да се сравни с това да правиш любов с русалка, която дръзко напуска рояка. Трябва да доплуваш зад сепията, да се престориш на безобиден, да проявиш търпение и когато усетиш, че е наближил…

Разсъждавах тази сутрин под душа за огледалата. Че никое огледало не се повтаря с друго по начина, по който ни връща образа. Дори две еднакви огледала, поставени в различни пространства и под различен ъгъл. Светлина, дълбочина на пространството, формат, рамка. И после поставете един човек срещу едно огледало и се опитайте да кажете нещо само…

Винаги съм била фен на Раул Шрот. А вчера и видях как грандиозно умее да продаде до шушка грандиозния си епос за произхода на всичко от Големия взрив до зараждането на живота, книга от над 600 стр., голям формат, за над 60 евро бройката на публика от разнородни интереси и вероято и с не чак…

Tabu, филм на Miguel Gomes, 7 от 10. При този филм има едно образцово разминаване между изразни средства и сюжет. Стилистиката на филма и начина на заснемане, разказването…. са високо изкуство, а разказаната история е банална и точно тази баналност наричат често (също и тук) поетична. Именно това е тази поетичност, която не е присъща…

Crustacés et Coquillages, филм, 8 от 10 сладка работа

25th Hour, 7 от 10. Най-силното на филма е градската поема, произнесена в огледалото. Иначе историята е вълнуваща само ако човек има някакво отношение към Ню Йорк (любов и омраза), извън този контекст – по-скоро безразлично.

The Master, 3 от 10, не съм сигурна, че го разбрах този филм.

С какво се занимават през останалата част от годината всички тези наедрели паяци, които в началото на есента наплитат паяжини като свръх големи тави и в тях залепват насекоми като телета, като слонове, като катедрали?

На паркинга – един заблуден цъфнал кестен