Да, когато стане дума за жълтата гама, си позволявам такива своеволия / Бургундия Сърцето на лятото – идеално време за вземане на решения. Някои бягат за месец от фб, изключват профилите си, охлаждат краката си на някой бряг. Други са подпалили (не са изключвали?) бензиновите резачки и секат плевел и рози. Ще ми се никога,…

Неделята на възрастните мъже от каменните селски площади с игриви фонтани на сянка по пладне. Мъжете, облечени в поизбелели трикотажни блузи с якички или бели ризи с къси ръкави, разкопани горните две копчета, с бастун, или с лула, с металически цвят на кожата и живи очи под рунтава вежди. Те се втурват към туристите, заблудили се…

Лавандула се излежава на припек. Върху един стрък беше пропълзяло бяло охлювче, колкото бобче. Рядко виждам жената с шапката в гръб 🙂 — Apt en Luberon.

Катеря се към замъка, в който през 18 в. е живял Маркиз дьо Сад. После руините ги купил Пиер Карден, заедно с голяма част от селото Лакост. Sic transit gloria mundi. Прескачам между локвите след снощната буря. — Lacoste (Vaucluse).

Сладолед, който яде… сладолед? Изяжда себе си? И какъв език! Това е хардкор, другото е просто софт айс.

Слънчева църква! // Южнофренски барок —

Ако ви се прииска да ми сторите зло, накажате ме с плаж, с цялата плажна кинкалерия – пясък, някакво море и много хора, нахвърляни наоколо, може и с диви плажове да ме накажете – същият ефект, освен ако поне не е хладно до студено и никой не знае мястото. Мила Т., от много години вече…

Кое ми носи радост от пътуването? Защо обичам да съм някъде другаде? Откриване на новото, преповтаряне на познато от предишни пътувания? Или отдалечаването от всекидневното, отдалечаването само по себе си. Ако проявя суета и преиграя отговора, бих казала, че новото ме привлича. Такъв отговор създава добро впечатление, добре върви в приятен разговор. Но не по-малко…

Тук танцуват призраци 😀 Цялата библиотека е изпълнена с тях, забавляват се, четат, разговарят, пушат прозрачни пури и пият димни питиета от чаши, изплетени от паяжини. До чугуненуя радиатор в застанала аморфна дама, която държи откъсната си глава под мишница. От устата на откъсната глава се подава бяла костна луличка, която тактува по радиатора (дрън-дрън-дрън).…

Надвесих се над река Сорг и я видях как вее зелените си расти // Sorgue

Тежковъоръжена жандармерия пред катедралата, срещу която вечеряме на разклатена масичка. Младият мъж на видима възраст около 20 е с пръст върху спусъка на огромното оръжие, каквото досега не бях виждала по улиците на Европа. С обучени движение на главата държи под наблюдение нас, катедралата, ниските етажи, входа, стълбата. В катедралата се събират хора, тържествен духов…

Колкото повече ги приближаваме, толкова повече се раздалечават.

„Една жена на едно колело“, казва едно детенце на майка си и ме посочва. Колко хубаво! – честен и чист етикет. Без никаква оценка. Нищо за жената, нищо за чантата й, очилата, нищо за колелото, за фара. Нищо притеснително от посочването с пръст. И изведнъж си загубих аза, ама за кратко, до кръстовището, защото там трябваше…

Имам подобна снимка от детството. На нея съм с перука и изглеждам като някой, който ще бъде такъв… А това тук е истинската ми коса днес и май гледам като някой, който вече е бил такъв. Ще потърся снимката.

Слушах органиста в музея на органите, гледах този свод, после ми се прииска да рисувам светци и дълго попивах с очи витражите. Тези внимателни тръбни звуци – тези внимателни линии // симетрия, хармония — – hier: Kloster Malchow, Mecklenburg-Vorpommern, Germany.  

На опашката за кафе. Пред мен един чичко от тези, които се появяват върху шапките ми в последните дни, се извръща към мен, разглежда ме дълго и настойчиво от глава до пети, доста нетипично поведение по тези места. По едно време за захилва до уши и казва: Ааааааа, кралица! Кралица сте, виждам корона. И посочва временното…

Бонджорно! Не, Ели, не съм там. 🙂 Мислех да си я сложа за профилна, ама не мога да отстраня чичовците отзад. Пък и с тях е по- живо. Шапка с чичовци.  

Кнаусгаристи, нека ви подскажа: Торе Ренберг (Tore Renberg), приятел на първия, за него сме чели в 5-та част… Някой почитател на литературните състезания би казал, че Ренберг е победителят. А школата си личи. После Д. М. каза това и това:   Гледай този, филмът е по един абсолютно уникален роман. Самият филм не е чак…

Пак чичко на главата ми / чичко по здрач  😀 иначе своеволие на телефонa е чак пък толкова червената ми коса.

Aвторското право – мистичен архипелаг, най-отдалечената и недостъпна земя на диваци и балъци, до която хартиените лодки на Бг журналистика и литература рядко достигат. Корабите на другите флоти плуват до остров Литературно произведение поне 70 години, а българските – веднага и колкото си искат. Ако видят табела с име на автора, окачена на някоя врата…

Северният вятър по рококо. Има и южен вятър, с кротко и благо лице. Под него се намира камина; а на северния вятър камината само е загатната – зазидана е, за да го спрат. А той им се плези 😀

Квазимодо ни отключва врата на църковната кула във Варен (Мюриц) и с подканващ жест казва: „Заповядайте, много е лесно – нагоре по каменните вити стълби, после по металните, накрая са дървените. Можете да отваряте прозорците горе, но не забравяйте да ги затворите преди да заслизате. Качваме се, някъде по средата на пътя мирише на кокошарник,…

Това, дами и господа, е кахелна печка в стил рококо — – hier: Mirow.

Ще правим рубрика „Ателие за сънища и случки“. Ако има други предложения за заглавие, моля, споделете ги тук. Всички пишещи и разказващи са добре дошли. Тъй като това ще е рубрика в блога ми, за който нося отговорност, запазвам си правото да не публикувам всичко. Желаещите да пишат в тази рубрика могат да ми пращат…

А ти къде си? (можете свободно да преработвате снимката и да отбелязвате острови, дракони и други ветрове) Петри в празния свят     Картата, допълнена с местонахожденията на министър Запрянов и Моника   От моя остров се вижда земята на Томас   Йенс сякаш отбеляза родното си място   Тъкмо се чудех дали някой няма…

Случи ми се! Случи ми се днес повторно стихотворението. Докато тичах привечер през полето: Полето е ожънато //// и ниско, така че виждам през него да се гонят два заека – Джон Ашбъри казва, че обича клишетата език, вършил добра работа на толкова много поколения в трудни моменти не вярвам на очите си мисля, че…

Сън от тази нощ: зашивам си третото око, онова – между веждите. Досега съм го крила под очилата, но те не го скриват изцяло. Зашито и замаскирано, третото око вече не е видимо на лицето ми. Сега имам две очи, като всички наоколо. Само един проблем се появява, който не съм предвидила – лицевата мускулатурата е…

В последния ден преди ученическата лятна ваканция наоколо се чистят коли, изтупват се стелките – вдига се прах. Лавиците в книжарницата – лятно поизпразнени. Сборник с разкази за южна Франция? В деня на големия мач много хора са отишли на работа с футболни фланелки, – готвачи футболисти, сладкари футболисти, зъболекарка футболистка, – аз видях семейство…

Спускането oт планината започва утре. Езикът на камбаната напуска центъра и навлиза в другата половина. Около този ден мравките поставят последното си бисерно яйце върху купчината, от която то ще се сурне, после друго. Зеницата се уголемява – стеснява се светлата ивица на ириса. Всеки лети. Обърнатите надолу глинени съдини. Ражда се и умира в…

Едър кълвач с гръб като мъх се е специализирал в претърсването на фугите между камъните на пътеката в градината. Открил мравуняк, дълго се задържа – яде мравки или може би яйцата им. Около него панически се щурат черни точки. Когато вятърът разклати единствената роза, кълвачът се стряска от движението й, отстъпва с разтреперани зелени крила, за…

Минавам по полския път и чувам как класовете пукат.

12:20, днес, една обикноена чинка (Fringilla coelebs) се блъсна в стъклото, кацна на терасата, загубила всякаква воля за свобода. Опитомена за миг. Гледаше като човек, а не като птица. Огледа се и се блъсна повторно, още по-настоятелно. Кацна пак, дълго стоя. Гледахме се през половин метър и един прозорец. Налях капачка вода, грабнах няколко семки…

След зловещата жега днес и после на терасата след чашка-две от това велико бяло вино с послевкус на бял касис, гледам отсреща младите орехчета на дървото и ми приличат на зелени смокини. И както ги виждам такива, така ми се появява вкус за същото. Бързолетите завиват спирали под облаците, над облаците към летните си спални…

Върху всичко птиците поставят ударение.

slznceto