Една крава изпива около 30 литра вода на денказва фермерът с дългия враткестенът е изгърбил асфалта пред къщатас кореновата си система, колко ли влага поема човек пие един, два, най-много три литра на денкучета – паничка, двепчелата – капка, две всичко е заето с пиенето на водавсичко, което пие вода, знае да обичаспособно е да…

Японската лимонада, със стъкленото топчеслужещо за запушалкакоето се натиска в гърлото на шишето и остава вътре нека открия будисткото значениестъкло в стъкло, още сегасфера, по която се събират мехурчета въздух, още сегаподрънкването, щом се разклати шишето, още сеганевъзможността да се извади топчето, без да се счупи бутилкатажеланието да го имаш, да си го сложош в…

Върху въздуха е приложенфилтърът на мекота, как станазащо е въпросът, с който се търси причинатано причината ходи с такива кръгли невинни очиче е трудно да ѝ се вярвакато на последна орисницакоято замесва от смъртта вековен сън кръгло е, поддавакато в свят на Ханс Арпвърховете на царевицата в полето заобленислънцето – така или иначе пада кръглохалките…

Където зад редиците от бодлив джелв краката на бронзовия елене оставена полуизпита бутилка шампанско нощес в гърлото са падали септемврийски бръмбарис намерение да умрат в декадентно езеропосле са пълзели нагореа услието им в охра може да се проследи по стръмните следи върху стъклото летен песнопоен пух е падалобещание без покритиесемена падали са хора, ракети, метеорити…

Красотата влиза в тебкогато лежиш гол под слънцетонатежал от радост и тъгас длани, готови да танцуват бродира те иглас жълт до бяло копринен конецфиксира те върху пясъка и тревата остани! останиприкован в слъчевата свободас лазур в думитестани цвете и на цветето вернияприятел, бръмбар може биили шипче красотата не е хубост, не разкошкрасотата е безцелна храброст,…

Непрестанно някой се оплаква, че нещо му е отнето:славата на поет в частност, общо – свободаталюбовта, родината, месото несправедливостта е майка, баща – автомобил Тесла всеки ден отнема, така да се каже, младосттанекротка, вързана на каишка за водосточна тръба запушена, преливаща водохранилницаот ръжда и сухи листа напротив, дадено ми е всичкопонеже не очаквам нищосъстоя се…

С малката тъга, подхвърлена пред вратата микато дете, от което някой се е отказалне без угризения, не без болка в гърдитевървя под сводове от липа и дрян кой изобщо е твоят любимколко слоя отчуждениеколко кръстовища, докъде ръцете катерици с по-рунтави опашкизаравят в градината новите орехиводното конче краде съня на осите крили сме били и ние…

В задния двор Троянският кон, който никога не е влизал в действие потънал в пръстта, пуснал корен, вързал дренки под ушите като обицигрива от зелени клонкикрив, сочен, живако го одраскаш, ще кърви чудо ли е станало иличудото е самото търпениеотказ и бдение да не влизаш биткада не служишда порастеш от порязанотоненужен да попилееш труда на…

Затварят се слънчевите портиняма какво до отнесемот огнената вътрешност на мечтата въпреки че не се осланяме на мечтикогато видим хамак, завързан задва невъзможни дряналягаме, люлеем се, падаме звук по звук обелени илюзиитена светлона тъмнона светло топло, студеносухо, мокро грейнали дренки, недоразвити сърцасведени до същественото –захар и киселина ципа, костилкавътре в костилката –вкус на ванилияа под…

Сама съм, други нямавърша дребни човешки делаработя, мия домати, бръсна се под мишницатанищо велико не ми е свое ако се порежа, вадя си чревцадеца били питали дали и Господ е будителотговорът е „да“, доколкото Бог е всичкоотговорът е „не“, доколкото Той не се занимава с национална кинкалерия в дерето от грапаво яйце се излюпва змейразгъва…

Стоях в средата на нещокоето можеше да бъде езеро, престрелкаили дъното на яма няма ли веднъж и меннякой да ме спаси да дойде лодка, да настане миркорен да се спусне до подземното царство нищо повече но не бях нито гладна, нито жаднаслънцето – благоразположеноперспективата — сложнапък и от малка знаех, че неволята учи затова счупих…

Колко много пропилени приятелства!Онова лепило, което ни привързвашекогато бяхме децасе е втвърдило в тубатамакар че и в калъпа си на детеотхвърлях повечето хорапо стълбището надолу към училищния столили нагоре към залата със звънтящите триъгълницималцина можеха да говорят с жълтурче и жирафна един и същи езикна един и същи етаж(ще ви издам тайната – езикът на…

На всеки поет – по ракетаза старт към трънена планета а който иска тук да си останеда замени ракетата си за банани така за някои поетище имаме по две ракети за някои дори по трипри толкова ракети, иди че си реши към коя планета първо да летиши как на три да се делиш но и…

Най-после дъжддълъг, средноевропейски, монотонен, сив със златни жилкихладен, хладен, металеннай-после осите обърнаха гръб на изобилието вън исе вмъкнаха в хартиените си домовес пълните им складове с плячкосваното цял сезон месо и захарнай-после смисълът се утаи в съдините във всяка слива – благ червейно аз съм щастлива със знанието – никога не ги разполовявам Петя Х.7.09.22

Небето, както тялото, е неравно:вдлъбнатини и възвишения, чакългрешки, белези на времетонеспокойни и спокойни раменетрептене и угасване на световезъби, косми, жили, пот небето е тялото на нещо, коетоповтаря човешкото плюс своетоплюс другоперла върху политура, гурещер в улей по размерите на своята трагедия и обичто вероятнонадвишава онова, за което може някога да се говорис езика, комбиниращ до…

Върху знака за началото на алеятаподелена между велосипедисти и майки, хванали децата си за ръкае залепен стикер: „Alles aus Liebe“ – всичко от любовбез конкретика, без глагол денем под знака минават същомомчетата от училищния отбор по ръгби избягали кокошкистарци с ролаторитреньори по йога, учителят по латинскикуче, което се разхожда самичкомомичета с букети от хмел, баракудижокеи…

Вървях в градината на Вила Ефруси де Ротшилдв Кап Фера, на Côte d’Azurсъщинският макет на рая(защо ли съществува?защо земятас изначалната си грубост не го опровергава?) вървях и бях щастлива, щастлива с щастието на цветята – без време, без посока, без желаниес вода и тичинки, разбрала, че ние повечето няма никога… няма да постигнем никогаразкоша на…

Легнах в тревата на септемврисред гущерите, мравките и скакалците какво небе!, което се забавлявада разхожда погледа върху бели кълба всяка осъществена нежност ни разрушавано неосъществената нежност същоне ни щади сред гущерите, мравките и скакалците тревата, върху която е лежаноотново се изправя, без следи Петя Х.3.09.22

В пясъка между преплетените следи от хора и птицив края на сезона – ухо дали има нещо зарито дълбокотяло, структура, коренили някой е бързал да приключитук и сега с изкуствотои е изхвърлил слуха между криминалния сюжет и Ерос, унил от скукаизбирам тихия жест насвалянето на обица Петя Х.1.09.2022

на Тома Марков Италианските летовници горе на балконаза какво си говорятза bellissimaза amorе, яснопонякога плавно минават на френски за храната и le châteauпонякога казват нещо за gelatoи за някаква хърватка, ако правилно разбирамнякой вика баща си с уважение в гласа: papa, papaи добавя нещо за familiаи нещо на españolНамирам се в клише на Лазурния бряги…

При най-слаб полъхнеулучена, мишената, закрепенавърху ствола на безплодна маслинападнасякаш тук никога не е минавал вятър объркани, насекомите потъват в небетоотнесени от топла хала в крилата на комаритеса впити раздробените части на стъклени обещанияизтеглени от кръвта ни, случайни ти ме обиди, аз те обидихбезобидни стрелички, отклонени, без целпосле дълго се смяхме понеже само радостта е причинаа…

Събуждайки се тази сутринслед неспокоен сън в някогашна кошара, под нажажения покрив, по който цяла нощсе боричкаха и пищяха дребни хищници, слезлиот стръмната маслинова горичка зад къщата,установих, че съм загубила вярата си в поезията за пореден път през нощта виеха вълци и разлайваха изнервените селски кучета на Воклюз не се бях преобразила в насекомо, а…

Отдалечаванетона вълк от лавандула но в дъното на обичтакоято е чаша или котловинасе утаява същото общослънце, бодливов юга на август, сигурнов края си, безразличнокъм изкуството, месото и целулозата кипарисите, строениот двете страни на алеятапо която само нажажената пепелноси име на охра и оцелявавъртят стрелките на сенкитесамо около себе си и те като вълк и лавандуланатежали…

Катерейки стръмнинатадалеч от ниското и още по-далеч от висотатанасреща ми довява тържествен вятърмирис на тамян и песен средата на средата – катедралатакамбаните, камбанките, тревителюшнатите във възхвала везнесе се, възнесе се, възнесе се на изходите ѝ, по стъпалатанасядалите с важни рани по рамене, по колена,отхвърлените, гълъбите и сърцата от хартияс кухи костибез подслон на майките децата…

Когато спреш да искаш, вече имашвсеки ден е точно толкова значимколкото първиякогато замени пъпната връв за аза един ден ще замениш аза за земяи земята ще си и ти, и ази в теб ще снасят бръмбарите яйца аз не искам справедливост, край навойните и любов за пренебрегнатия, хлябсамо тихо вървя, с ясен ход, вярвампоследователно пера,…

Щастливи с чистото щастие на начинаещияберачите на боровинки се завръщат в чифликаза обяд има топла кремсупа с хлябот кухнята дими, кутиите са пълни двама се спират под офикатаотрупана с карминени топчетав набъбналия плоден въздух това, което си казваме в края на сезонанеобратимо причинява климатичните промениоблагодетелстващи множенетона болестоносни тропически комарирезистентни кърлежи с дебели кожии хора без…

Толкова дълго живеязагледана в камънитече съм свидетел на движението има те на моя покой (сбор от човешкитрептения – ход, колело, поезия)общото ни мълчание изравнявастраните в уравнението роза след роза отмята градинатаи ни брои нося в джоба си шепа жививодни кончета – всяко по едно желание струва си да измоля всичко илинай-ценното но аз не желая…

шумът на улучните лампи нощемно не и светлината покоят след призната невъзможност ипротестът на сърцата възелче, енигма, маловажен капилярна пустошта си господар Петя Х.03.08.22

лято евъв всички други сезонино не и в своя топлината, която помними нямамеиграта под чисто небев която друг път непобеждаваме от долината се надигат птицис пъстри панделкине били птици, а знаменанечия победа, чужд провал ябълките са събрани на сухо и скритос клечка стържа калта от дълбоките грайфери мини наблизо, не минавайаз няма да се извърналято…

Излитащ под навесажеравът от пушексвидетелства, четам се готви някой подновил екеремидите, ламарината елъскава гледано от разстояниетялото до печкатаможе да е моето мехури волио, набъбващотесто, до златно обръщаненазадобратно жеравът отсрещакацна в ожънатата ниваплашило, страх когато тръгванакуцвапушекът Петя Х.21.07.22

мушица, по-дребна от семчица на глухарчелази по бялата ми риза, запетая с криланека остане, нека бъда неин островкак да съдя за важността на животаспоред теглото или масата на плъттаможе би в тази среща се решаваможе би това е най-добрият ми приятелнай-после без лъжа и изгодасамо топлината на едно тялотрепет, едва уловим с човешко окодоверието в…

„В една любовповечето хора търсятвечна родина. Други,но те са малцинство – вечното пътешествие.“ размяната на цитати устройва нежни засадииграта навлезе в задънена улицас кръгово движение в края ѝ но кой не е изкушен да кара в кръг няколко пътиили дори вечнос усещането, че печели времеи удължава, за какво ли, пътякрепи движението като огънче да се…

отминаваха риби, кораби и събитияот ляво надяснокато в книга не съм говорила с никого от днии започвам се съмнявам в гласа сизатова понякога се прокашлямзвукът от гърлото, все така ясенлъснато до блясък пиринчено копче откъснато, паднало върху плочите глас, носил мълчание, е гранит повторението на еднакви елементиправи, с нарове в коремитенегативите от въздух, които изрязватвсеки…

Моето владение е поезиятатам съм господар и робобщирни земите, небето високосамотата – сух клон в ясена но самотата не е част от пейзажатя е част от самата себе сивъншност във вътрешносттаобградена от живи листа защото в самодостатъчната градинана масата има плодове и сиренеи никакви хора около нея защото от рожедние до краймежду мен и прозорецасъществува…

„Да си щастлив в един лош свят“изписано върху корицата на летния брой насписание за философия на витрината по температурната скала ли се разполага отговорътили върху една от страните на монетаили едновременно върху двете едно момче скачав топлите прегръдки на водемс огрян в мека светлина гръбвъв всички времена, неизвестно къде естетиката на корицата отвръща с ДАно…

В опасна близост до магистралатанощес застрелялиизбягало от клетката сибяло кенгуру, не било ангел разсъмвало се, трафикът зачестявалсветлините обърквали нощните насекоми и те снасяли направо върху фароветев движение кенгуруто скачало през фосфоресциращата непрекъсната линиявърху асфалта и обратно в треватамежду стреснати мишки и хладнокръвни сови горе, коитоне гледат наникъдеготово на всякаква глупост в името на свободатакъдето и…

Захладня в юли, природата няма тема за мечтанито за съгласие, нито за мирв коремите на лястовиците – комари и мухис ограбено бъдеще изливам остатъка от винотов който се дави мушица с голямо рубинено оков сухата пръст на саксия, нека пръстта решив нея няма да поникнат отново лютичета тъгата ми е тази на мравкатакоято може да…

Единственото, което може да направим за поезията тук и сегае да странимот разговора, от амбицията, отпубликациите в литературен вестникот добрите погледи и приятелства лято е, както никогакакто винаги, бързолетите – толкова висококолкото няма да стигнемнито аз, нито тиоще по-малко някои със сборни усилия и това е добре – най-после свободно небе в празното от шум…

Посегнах да откъснаслънце от слънцатапораснало между уличните плочидо оградано ръката ми се спря над топлинатав уважителен отказкакто се гали огън по-скоро не защо не се поколебавам да набера жълтурче?живяното, сценарият са лични, значи – ничиипотъват в пясъкапрегръдката, на вятъраедна целувка, жълт полярен мак Петя Х.22.06.22

Колата навлиза в дългия тунелпод земята звукът е глътнатсветлината – бързи чертициаварийните изходи в червенопрез няколкостотин метраможе би неизползвани, с чисти сивистълби, санитарно осветенифлейти в каменната плътмотивът се повтарявсеки път повтаря пътяизгубен, гласът от навигационнотос уверена искреност съобщавапрекъсната си връзка с космоса:„неясно местоположение,търся сателита“ изгубени сме, колко смешно, в движениетокогато излезем отново на светлос такава…