Гледах норвежкия филм Hoggeren (Дървосекачи, 2017). Филмът е великолепно скучен, доста неразбираем и свършва в нищото. Дори такава заклета в скуката зрителка и изпитателка като мен ме зашемети и остави с купища въпроси. Накратко – уморен от градския живот неуспял писател се връща в родната си къща на село, в горите, да сече дърва и…

Курсистки на кьолнското велосипедно училище от 1895. Карането на колело е било разрешено само след като се вземе книжка. Велосипедите са били луксозен предмет, стрували са между 500 и 1000 марки. Една годишна работничесна заплата е била 650 марки. Карането на велосипед е било разрешено от 13-годишна възраст. Молба за вадене на книжка за жена…

Стари велосипеди, но цялата исторя на велосипедността е толкова млада. Вчера е било. Когато карам колелото си с тези лекота и усет, които ми се струват еволюционно предадени, сякаш животът се е зародил на велосипед, трудно ми е да си представя, че велосипедът като устройство се е появил едва преди две-три поколения. Гледам старите велосипеди…

Снощи една приятелка, която идваше от среща на литературния си клуб, сподели, че са обсъждали много скучна книга, адски скучна, направо нечетивна. Кой е авторът, питам. Японец. Искам веднага да я прочета, казвам и тя вади книгата от чантата, подава ми я и допълва, оставям ти книгоразделителя там, докъдето успях да издържа. Фушимори Накамура (1977,…

Всички магазини затварят, само в цветарницата на Поли още свети, вратите широко отворени, свиват коледни венци и се вижда как хем са под напрежение, хем им е весело. Три са вътре – Поли, която носи през летните месеци сабо на цветчета, огромната жена мъж с късата коса като слънце и огромните бели зъби като на…

Гледах „24 Frames“ (2017), филм на Abbas Kiarostami, появил се посмъртно. Киаростами умира година преди това. Филмът обединява 24 кратки гледки, предимно природа – гарвани, вълци, крави, сняг, всяка в една неподвижна своя рамка и в леко изменяща се среда. Филмът си е чиста естетика и дали поради моментните ми интереси съм с изострени сетива…

Сънувах, че гледам 7-часов филм за осъждането на борец от някаква съпротива в Канада на смърт. Осъденият е славен майстор лютиер. Голяма част от филма се състоеше от детайлно описание на времето преди да го екзекутират. Той и съдията палач, който иска от него да подпише някакъв документ, с който признава вината си и тогава…

„Всичко стана вероятно и възможно след това„, пише Архилох, разкривайки чудото на една внезапно спуснала се нощ по пладне. За нас, лирическите поети, Архилох стои в началото и всичко тръгва от него – личното малко в голямата история, негероичното, любовната неосъщественост, останала като завинаги откъснато парче копнеж „По ръката Необуле да докоснех аз веднъж“, ироничното,…

… Освен че надниннах в блога си и видях как съм го занемарила. Имам извинение – пиша във фб, свила съм достъпността на изказванията си там до група от двайсетина най-близки хора и на доказани почтени познати. По две основни причини: – Завист. Да, завист! Усещам я, отправена към мен. Бяха ми обърнали внимание преди…

Следващия път, когато някой ме срита обидно, ще си припомня пак колко просторен е светът, колко много видях и преживях през тази благодатна година; неизброими места, решения, различни видове делници, от най-високата сграда на света до най-затънтените гори, минах под мостове през морето, гледах как в Осло се къпят красиви и свободно разголени хора в…

За сборника с разкази „Бразилски храст“ на Велина Минкова Лятото едва ли е сезонът на носталгиите, но единадесетте разказа на Велина Минкова имат потенциала да внесат една приятна и елегантна синя нота в това безвремие от слънце и нищо. Написани образцово по правилата на добрия разказ, в стабилна и изпробвана форма и отработен стил, в…

Р. минава през стаята, поглежда ме и отбелязва: „Колко си филиганна!“ Може би искаше да каже „елегантна“. Отнасяше се за това как държа чашата с вино. (И аз често  наблюдавам как хората държат чашите си. Понякога ми се струва, че цели приятелства зависят от подобни провидно незначими неща. Не знам дали да се упражняшам в…

За стихосбирката на Катерина Стойкова, „Втора кожа“, поезия, ICU, София, 2018. „Добре дошъл, Ужас“ – заглавието на първото стихотворение. Рядко се появяват толкова безпощадни стихосбирки. Тази е безпощадна на три нива: един път, тя е радикална в социалното си послание като изобличителен документ на насилието над жени, на домашното насилие и изобщо на малтретиращата жестокост,…

Много кораби. Поне 4. В такъв величествено топъл, празничен ден (тук е празник) всички по реката изглеждат по-щастливи… от теб самия. Такива количества фланираща красота, че се чувстваш смазан като в катедрала. Не че не вярваш. Вярваш, но ти идва повече за обема на чашата, с която си дошъл.

Минава принцеса Амалия, цялата пременена в цветовете на La Boca. И я подминава малка турбо калия, и двете на север.

Консенсус пресече залеза // шлеповете лато оракул

Колкото и да ми хареса вчера инсценировката на Зигфрид в дюселдорфската опера, толкова и не ми хареса. Но точно ето тази – от операта във Валенсия – е велика! И е огромно удоволствие и за окото. Засега от „Пръстенът на нибелунга“ Зигфрид ми е любимата опера, но не съм гледала още „Залезът на боговете“.  …

Задава се Изкушение (Temptation) // имената на шлеповете като оракул  

Речен оракул – имената на преминаващите шлепове. EXELLENCE мина. Единственият недостатък на този метод е, че корабите носят само превъзходни имена.

Снощи гледах пак „Спартак“ – филма от 60-те на Кубрик с Кърк Дъглас, който освен че играе Спартак, също е и продуцент. Това веднага дава отговор на въпроса ми, защо Спартак е игран от актьор в презряла възраст 🤣 Не че не играе чудесно, но се чувствах малко като в операта, където поради липса на…

Замириса ми на жито и изведнъж си спомних как прабаба ми казваше, че питката трябвало първо да обиколи полето. 💚 Много ме объркваше това нещо. Как така ще ходи да се търкаля по пътя и да се върне мръсна, а не да си я хапнем чистичка от фурната. И май ме смущаваше идеята как няква…

Да си купя ли обявения за гениален, но напълно неразбираем роман на Joshua Cohen „Book of Numbers“ *ВЕДНАГА* в превод на немски и на висока цена, която силно ме спира, но и ме блазни, или да изчакам година, докато романът излезе с меки корици на приемлива цена. Или да я прочета веднага на английски, което…

„Омарът влюбен бе в лангуста, без отклик беше любовта, в неосъзнатото се спусна и стана устрем към смъртта“ Преразказвам останалото: Психологът се заел със случая, който изглеждал доста заплетен. Обаче омарът се уплашил от сметката и избягал. Психологът се ядосал, но си замълчал, продължил да мисли върху случая. Омарът се наслаждавал на живота и открил…

Sophie’s Choice (мелодрама, 1982), Мерил Стрийп е велика, защото успява да придаде дълбочина на образ в сюжет, който по характера си е трудбо поносима сълзлива история с уж исторически бекграунд (фашисти, концлагери). Най-непоносими ми бяха непрестанните шокиращи разкрития и обрати, има нещо така булевардно в този тип разказване. Мазна работа. 5 от 10.

От горе надолу са по реда на изтегляне — радости, власт, любов и пътешествия. Като се пресметне, че съм изяла 4 парчета баница, излиза, че дълготраенето на един късмет е 3 месеца. Реалностите показват, че пътешествията се осъществиха в първото тримесечие. Следователно, би трябвало да вървят от долу нагоре. Би трябвало да се навлезе в…

Оригинално публикувано в Литературен Вестник: бр. 15/2018 (откъси от „Медея“ на Еврипид) Рисунка: Дамян Дамянов, 2018 г.    Говори Медея – на хора от коринтските жени, на Язон, на себе си, на своето сърце. Откъсите са от новия превод на Еврипидовата трагедия, дело на Георги Гочев и Петя Хайнрих. Той е специално направен за представлението…

A през залеза минава шлепът Sunrise

Blade Runner (film, 1982), бъдещето, върху чиято панорама се развива действието, е догодина – 2019. В това бъдеще няма интернет, но има хвърчащи коли, AI, има все още хартиени вестници с всестранно приложение (като чадър над главата, когато вали, като параван за прикрито наблюдение, за разгръщане против скука), диско осветление, неонови тръби, улични телефони (но…

Жером Ферари. „Проповед за падането на Рим“. Превод от френски Александра Велева. Изд. „Факел Експрес“, 2018. Кратък, но плътен, суров и динамичен е романът „Проповед за падането на Рим“ – първият преведен на български литературен текст на Жерар Ферари. Появява се на книжния ни пазар с малко закъснение, след като още през 2012 година романът…

Добре, предавам се. Ще се надмогна и ще чета Кортасар. Защото, според Пабло Неруда – който не прочете тези разкази, той е загубен. Даже е описана точно бедата, която ще връхлети инатливия читател. Било същото като да не ядеш никога праскова – ставаш меланхоличен, блед, а накрая може и да ти опада косата Имам ли…

São as águas de março fechando o verão É a promessa de vida no teu coração Има елементарно гениална структура – изброява се това и онова: парче хляб, вятър, тръстика, жаба, къс сребро, дъното на кладенец… като посочване с пръст и бързо преминаване към друго се наслагват образите. При този тип чувствителност веднага си мисля…

Die Nibelungen (1924, Fritz Lang) е тотален кино шедьовър. Естетиката, геометричните елементи, контрастите – ненадминат. Бих стигнала дотам да твърдя, че естетиката на този филм има лечебна сила – пречиства наситеното на цветен кич и шум око днес. А самият сценарий е вълшебен по най-вълнуващ начин – буди носталгии по времена, в които е имало…

Балетът (танцът) е изкуство, при което тялото и духът застават най-близо и непрестанно се издават. Иначе в ежедневието се преструват, че не се познават, или че не обръщат внимание едно на друго, заети със своите си дела – тялото се стреми да се движи най-икономично в пространството, а духът – да му дава необходимата опора…

Снощи гледах за пореден път „Амадеус“ (1984, Милош Форман). За мен този филм никога не може да стои сам за себе си, защото е свързан с колективното ни бягство от час (какъв ти час – направо цял ден!) в подготвителен клас в Английската, за да го гледаме отсреща в кино Сердика. Класната ни, тогава незначително…

Франц Кафка Точно един век ни дели от написването на Цюрауските афоризми на Франц Кафка. 109-те фрагмента са създадени между септември 1917 и април 1918 г. в един отрязък от време, който Кафка по-късно определя като най-щастливия от живота му. В късното лято на 1917 г. той се разболява от туберкулоза, но вместо да се…

Тази сутрин под душа ме връхлита затънтен спомен от детството, явно горещите бодливи струи активират по смешен начин случайно затулени участъци от мозъка. Беше на посещение в училище Миряна Башева, а след разговора аз бях натоварена с огромен букет, който трябваше да пренеса през безкрайно дългата стая и да го поднеса на гостенката. Тръгнах аз,…

Как прашинките летят из въздуха в сноп светлина от прозореца.

Тялото ми толкова е зажадняло за светло след тази дълга и безслънчева зима, че като види слънчево петно, автоматични спира в него, изключва всякаква мисъл и стои като включено в контакт.