Момиченцето на съседите се упражнява от няколко години да свири на пиано. Отскоро е толкова виртуозна! Направила е голям скок. Ако ухото ми не познаваше историята в детайл, щях да си направя погрешните изводи – че човек постига нещо изведнъж, нали така изглежда на пръв поглед. Но не е – изведнъж се постига нещо, което…

Гледах „На Западния фронт нищо ново“ – Оскар за най-добър филм през 1930. Разтърсващо антивоенно послание. На мен романът не ми е любим. И филмът не ми стана любим също. Но и двете ме зашлевяват по крайно жесток начин. Сякаш изпитвам вина, а не мога да поема вина за войните – това би било нелепо.…

За ваксина. Лекарят ми задава стандартните въпроси относно здравето и жизнените ми навици и накрая ме пита дали работя с отрови. Аз се замислям кратко и отвръщам: „Да, с литературни отрови, но не знам дали се броят в случая.“ Поразвеселих го, беше доста посърнал сред върволица от понеделнишки грип и чума.

Какво интересно преживяване! Влизам тази вечер с приятели в един ресторант, в който съм била само веднъж преди около година, и то със съвсем други хора. Сервитьорката ме поглежда и ми казва: „О, добре дошла отново, даже и приятели водите“. И докато се чудя дали наистина ме помни и какво ли помни, тя посочва масата…

The Third Man (1949), британски трилър или може би film noir. 10 от 10 точки: филмова класика завинаги! Действието се развива с следвоенна Виена, разделена на четири сектора. Сред трафиканти, измамници, международна полиция ставаме свидетели на мистериозно убийство. Патетични кулиси на разрушения след войната град. Върховно филмово удоволствие.

Когато някой каже „колко ти завиждам“, според вас това положителна или отрицателна емоция изразява? Чувала съм го и винаги ми е било странно, че някой го казва ей така, а друг го приема също без протест. Как можеш да завиждаш някому за нещо – та нали всичко е постигнато с цената на друго? Все едно…

Снощи на опашката пред гардероба в операта имах интересно наблюдение – не един, а много на брой възрастни мъже безцеремонно ме предредира, даже леко ме изблъскаха и се бореха диво да защитят завоюваната си привилегия да си грабнат палтата пред мен, 30 секунди преди мен, след като 6 часа бяха гледали божествената безпардонност на бог…

„Остенде 1936. Лятото на едно приятелство“ от Фолкер Вайдерман е малък плажен роман за онези сериозни читатели, бягащи от непоносимата сезонна лекота „Отново е юли, едно ново лято в Остенде“. Града като от 1936 няма да откриете днес, ако тръгнете да обхождате крайбрежния булевард на белгийския курорт. Не е останало пощадено от бомбардировките през Втората…

Много беше смешен този сън, в който някой ми разказа сензационното откритие, че ако сложиш метла в кокошарник, никога няма да можеш да си я вземеш обратно, защото петелът развива тотална зависимост към метлата, няма предмет, който да обича повече, и е готов да ти изкълве очите, но метлата не дава, даже и да е…

Близки срещи от третия вид, филм, Спилбърг, 1977, 5 от 10 точки – каква приятна боза, пълна със смахнати ефекти на база ток и лампи, нелогични диалози и чалнати земляни, които от сърце мечтаят да бъдат отвлечени в космоса. На какво се дължи тази седемдесетарска ескейпистка мечта? – Студената война? Иначе техниката, показана във филма,…

An American in Paris (film, 1951), 8 от 10. Ако успеем да се отстраним от тъповатата невинност на отношенията от 50-те години и преглътнем смешноватото запознаване на прарижани с американския начин на живот, филмът може да бъде голямо удоволстивие. Ненадмината за всички времена е 17-минутната сцена накрая на филма с балета по едноименната симфоническа поема…

Вдъхновението е щастието на духа.

Giant (филм, 1956, с Елизабет Тейлър и Джеймс Дийн). Нещо епохално като „Отнесени от вихъра“, но още по-зле. За първи път в историята на личното ми оценяване на филми ще дам минус 20 от плюс 10 точки. Елизабет Тейлър винаги ми е била отблъскваща, свързвам образа ѝ с онова подпухнало нейно лице, когато беше възрастна…

Сърце, ама като мускул. Устни. Ирис. Слънце. Какво ли не още се вижда. Maya Mate в слънчев зимен ден.

В излязло наскоро интервю за немското списание „Гео“ питат един от създателите на Скайп, естонеца Ян Талин, дали смята, че е възможно всички ние да сме просто част от една симулация, създадена от машини. Какъв, мислите, е неговият отговор? Сборникът с разкази „Клаустрофобии“ (изд. „Бегемот“, 2016) от Николай Грозни може да бъде разчетен и като колекция…

Романът „Моята лична борба“ и епичното разчистване на останките от постмодернизма Лавинообразно нарасналият интерес през последните години към шесттомната автофикционална поредица „Моята лична борба“ на норвежкия писател Карл Уве Кнаусгор изненадва дори самия писател. В интервюта той често определя романа си като спонтанен продукт на средната възраст, стилистично не чак толкова изкусен, бързо написан, бегло…

Дълго чакахме да се появи на български език роман от съвременния аржентински писател с култов статус Сесар Айра. Не просто да се появи, а да ни отвее. Отвяването си е така типичен похват в романите му – все се появява някоя вихрушка и отнася героя към поредното приключение. През 2016 година издателство „Агата А“ излезе…

Естеството на поезията е това, което Тя е. То остава непроменимо, променят се формите, под които Тя се проявява, появяват се нови жанрове според каналите. В една минималистична дефиниция като тази на Гелферт поезията е израз на съзнание чрез формализиран език. Социалните мрежи, като един от компонентите на web 2.0, тласкат развитието на дигиталната поезия,…

В детската ми стая през 80-те на стената висеше плакат на Sade. Тогава напълно непозната ми. Плакатът сигурно ми го е дал някой, който също не е искал да има нищо общо с този изваден от вътрешната страница на ценно списание образ. Гланцова тънка хартия. Може би заради ценността на хартията оставих плаката да виси…

Муза в Музея //Музей на Средиземноморието, Стокхолм, септ. 2017

Wer alles liest, hat nichts begriffen. (Thomas Bernhard, „Alte Meister“) Който чете всичко, нищо не е разбрал. (Томас Бернхард, „Старите майстори“) Това е мото за книжни инфлуенсъри 😀

jazz радио от Монтевидео, бордо, козе сирене, което си буча на ножа и гледам тази огромна шишарка на масата на светлината на една свещ. (От няколко дена мисля да напиша стихотворението: топлината на една свещ Забавлявам Й., като му разказвам истории, които измислям непрестанно. Той знае, че мога да разказвам поне до утре сутринта. Стига…

И защо беше необходим този откъс, който представлява нещо като пищни кадифени гънки и нищо друго:

Когато Рейн беше море, а кейовете се устремяваха към небето. Обширна, издута река. Разпиляна, изобилна, щедра. Разтроена – една централна и бърза, строга артерия, а от двете й страни – бавни, плитки… вени?

Исак от Остенде. Прасето е алегoрия на алчността. Животът е кратък и свършваш като животно. Пикочен мехур, пълен с въздух, да го подритват малките деца. Живот – нищо! – въздъх, ципа и месо. // Haarlem. NL

A на този натюрморт от Ян Ван де Велде чашата в дясно служи за общо пиене – подава се от един на друг. Затова са може би тези мерки – обръчи по височината ѝ, сякаш да отмерват дела на всеки от пиещите заедно. Какъв красив образ на приятелството и доверието! Но също и на края…

Клара Петерс е майсторка на холандски натюрморти от 17 в. Възхишавам се на тази жена. А точно тук, върху металната капачка на каната, е нарисувала в отражението свой автопортрет. И то така фино и прецизно, че дори бързото щракване на телефона ми го предава. Тази деликатна вечност! // Mauritshuis, Den Haag   Великолепната Клара Петерс,…

Понеже това ме занимава в момента, отделих внимание на бароковите натюрморти, този от Ян Ливен ми стана любим. Натюрморт с книги, около 1627. На пръв поглед подредени скъпи предмети – лютня, дебели книги, хляб, ценна стъклена чаша. Но с какво ни занимава картината? Занимава ни с измамата на сетивата. И изведнъж виждаме, че не е…

Пак поезия, избрана на принципа на случайността и преведена за вас с кеф и малко мъки… Затова пък случайността е голяма работа! 🙂 Висенте Алейксандре (Vicente Aleixandre); 26.04.1898, Sevilla – 14.12.1984, Madrid; испански писател, Нобелова награда за литература (1977) Творчеството му обхваща три периода. Ранните му стихотворения са в стила на сюрреализма. Характерни при него…

Гледах снощи Wake of the Red Witch (филм с Джон Уейн, 1948). И днес си мисля за този тип мъже като Джон Уейн, как са е изместило отношението ни към тях. Напомня ми на покойния чичо Клаус, дори на външен вид. Това са мъже дръзки до агресия, с груб хумор, благородни самохвалковци. От тях се…

Данте, Вергилий и Стаций вървят през гората на земния рай, стигат Лете – реката на забравата. На отсрещния бряг ги посреща Матилда, беряща цветя, която обяснява природата на земния рай.

Това силно желание нищо повече да не правя, нищо да не чувствам, тази внезапна потребност да мълча и да се откъсна в Люксембургската градина, така тиха, пенсиониран сенатор, стареещ под тежестта на наградите си. И тогава нищо повече, нито децата, нито лодките им, още по-малко музиката, нищо няма да смущава лишената от илюзии, почти непоклатима…

Е, да, случва се човек да намери в чантичката си с размерите на обувката на Пепеляшка, чантичка, която поема само най-необходимото – връзка ключове, портмоне, телефон, пакетче кърпички, разпиляни монети, една визитна картичка, получена неочаквано, бързо и странно, както иначе само във филмите става, положила началото на чисто приятелство, по носталгични причини оставена завинаги в…

Признайте си, че често сте се питали, какво е отношението на Мишел Уелбек към българското вино? 🙂 Днес разтворих на произволна страница събраните му стихотворения (така ги прехвърлям, нямам в момента воля и желание да се задълбочавам в томчето) и попаднах на това, което не мога да не го разглася спешно сред гъста бг публика.…

Статията Любовна поезия без любов е интересен бърз поглед върху проблема за любовта, чието несбъдване окрилява любовната поезия… по принцип. Това, че Лиля Брик измъчвала Маяковски само за да пише той велики любовни стихотворения, звучи леко като страшна приказка. Дори и да е вярно, някак пак работите опират до премерен ход и по-скоро до липса…

И както вървя днес бавно през топлата декемврийска вечер и преживям емоционалната трева, както се шляя и се опитвам да премеля и отхвърля натрупаното едно по едно, вдигам глава и се разминавам с Оскар Уайлд, вдигнал яката на черното си палто, между пръстите с тънка бяла цигарка, която приближава към устните си.

Отдадеността, с която флейтистите изпратиха звуците си под купола на концертната зала, по нищо не се различаваше от примитивния вой на вълците към космоса. В основата си всички, от насекомото до човека, измолваме вселената за едно и също.

Adriaen van Utrecht, 1644. Tова е т. нар. pronkstilleven – вид пищен натюрморт, при който има живи и мъртви животни, предмети… Пълно изобилие. Нали си говорим за барок, тук всеки предмет е символ на нещо. Как от съвременната си позиция гледаме на този застинал живот, как го четем? Тук има всичко, само човека го няма…

Вчера, както се прибирам с колелото, спирам пред магазина за дрехи, от който никога нищо не си купувам, ама обичам да зяпам и да се възмущавам на тъпите неща, дето продават. И гледам – наредили цял щендер с изкуствени кожуси, от онези, дето приличат на драни от детски меченца играчки. Всъщност ме блазни идеята да…

Laurent de La Hyre, Алегория на музиката, 1649. Музикалният инструмент е теорба (басова разноводност на лютнята).