Наскоро Тея (Доротея Василева) ми прати въпроси, застягащи поезията, литературата, София и всичко останало, от които впоследствие се получи това в „Програмата.бг“. Разговорът се оказа обаче по-обемист, ето го в суров вид. Здрасти, Петя! Как си напоследък? Какво занимава ума ти? Здравей! Дали ще повярваш – пиша този път проза. Зарязах колата на поезията насред…

„Рейнски песни“, поезияe-книгаизд. Норгет, 144 стр.ISBN 978-3-00-074816-5 Точно 77 бройки от е-книгата „Рейнски песни“ ще бъдат пуснати и разпратени на 77 човека, пожелали да притежават копие от най-новата ми книга. Всяко копие е номерирано и лично адресирано – на последната страница се намира стихотворение, шега или закачка към получателя. Всяка книга е лична и различна.…

Издърпах ръкавите на ризата върху пръститеза да хвана през двойната тъканна маншетитегорещия съд от фурната бял, бухнал, пушиобърнах го върху дъската за рязаневсе така в защитата на ризата трябва да съм бързада хърля огнената формав студена вода после дълго маншетите отдаватгорещина в подножието на киткитесякаш са обхванати от топлитеръце на любим нека изстива този хляб…

Веднъж попаднах в къщас всекидневна, в коятостърчеше старинен часовников шкафвисок, с врата от изрисувано дърво с божурии циферблат като лицестрелките, спрели в едно безцелновреме – неподвижни веждимакар че времето е винаги безцелнодоколкото не съществува ни една причина лятото да свършва лято бешев черешата на двора соларният фенерлюлееше по тъмно нежна светлинаще мине вълк, ще светне…

на Нели Станева Лято е на моретои нося найлонова риба с медокото ѝ е подвиженмехур въздух, слиза в опашката зариваме се в пясъкаимаме тънки плиткис електрикови ластици банските в цвят бордос геометрични едри фигуриобиците пластмасови капки вечер от небето падатсребристи космонавти плажната дискотека върти хитовеот пакетирана нежна вечноствятър върти ядрени рози на клечка и пясъкът…

От рамото до киткатаръцете са еленидланите и пръстите – рога когато двама сплитат пръстиелените се блъскат звънков спор или игра размяна на еленирога в рога до разклонениекаквото се прошепне из ухотоостава хванато в слуха опреш ли чело в чело, окото е еднои общо става сляпото петнотогава някой стреля… и не успя елените навиват въздуха с…

Веднъж се озовах в чужд съннаоколо всички носеха в ръцете сипо един бял заекзайците се отваряха по коремитес бляскави ципове, бяха живи чантивсеки съдържаше инструкция на животаза онзи, който го носи но аз не притежавах заекзатова хукнах да живея по принципи тичайки през смях, стигнахкрая на съня, където се пада тогава някой тикна в ръцете…

В тялото живее лятоа в лятото – каменистапровансалска градинанощем над нея Персеидитеденем оси в дивото ѝ гроздеголемите черни червеинедостигнали водоемамрат сухи на припек, искам но желанието, както жаждатае празнина, сняг върхуслънчевия чадър, съборениплътни думи, с кухините нагореи тялото, натежало с южни вълцисе изправя, защотолятото не търпито настоява от горещината, коятони държеше нощем буднида направим нещо…

Почти полунощ, бързотолкова многопропуснахме да си кажем в студените градинисветлината на уличните лампиизобретява бъбрив животот сенките на буци пръст сякаш за да предотвратя загубатаотправям празно съобщениеотворено в долната частпри иметокато обърната с гърлото към земята бутилка земята е жадна, но историята ние бедна на думи Петя Х.30.12.22“Рейнски песни“

В ядрото на смеха си пожелахменещо да се счупизъб от гребенакукичка на обицапълна чаша нужно емалко произшествиеда отложи голямото неизбежно смехъткато песента и вървенеторони от времетои му връща обратнопрозрачни водни кончетаи черни квадрати кораби и монолити Петя Х.26.12.22„Рейнски песни“

На Валентин Калинов чаплата си отива на селотова е същото като весело, само че без вено и чаплата е като жерава, подобнабез нито една обща съгласна между тях ще ѝ заколят прасе, което тя не ядеще ѝ на наточат зелев сок, какъвто не пиеще ѝ подарят ботуши, с които не може да лети скованото безразличие,…

Как да минем през игленото ухо на най-кратките днис толкова едро желание, подуто и воднистоспоменът е пресен мехур от прогорена кожа внимвай с тези кибрити, казвам сино кой, сръчен в желанията си, можебез пораженияда запали един фенер Петя Х.15.12.22„Рейнски песни“

Обитавам сърцевината на загубататя е монета в музейна витринане се мърда в метал, отвътре не свети монетата, създадена да се търкаляе хваната в клетката от внимателни карфицизад ламинирано стъклокоето при удар запазва целостта сипод паяжината на агресията стойността на загубата е символичнапричината за ареста ѝ е, че е изровена от земятаот побъркани златотърсачимузеите са пълни…

Тези приятелстваприличат на арматурни железастърчащи от занемарен строеж късно е късен следобед, винаги студеностроителят, седнал на ръба на плочатавсе по-високобавно развива опакован сандвич и когато свърши с яденетозагледан в ръцете си, които свиватхартията с трохите на топчеще осъзнаече и собствените му костистърчат, особено пръстите ще хвърли топчето през непреградената терасаи ще се захване да довърши…

Вече сме в пролеттаа е едва декемвризащо е тази бързинас която снежинкитесе топят, падналите въздухът носикристално известиетруден фрагментнеразчетим докрай понеже светлината не стигада извади телатана буквите от мрака само дългата сянкана дълго отлагано имесе извива към отсъстващотослънце – какъв самонадеян кълн Петя Х.6.12.22

Да припомним отново – дали едно стихотворение е красиво или грозно, дали ни вълнува или изобщо не ни вълнува – това не е признак нито за добра, нито за лоша поезия. Просто по този признак нищо не може да се оцени. За да е добро стихотворението, то трябва да носи нещо – да има откритие…

Очакването поезията да бъдеобщественозначима екато очакването любовтада носи деца наоколо се разхождат каузипод ръка с истинизадължително са обещани, шумни и палятили имат спешни намерения да скрепятнамеренията си в плодовит съюзпреди каузите да са срещналинови истини, или обратното само че нито поезията, нито любовтасе разхождат по тази планетакато хората – те са безнадеждността и отсъствиетоглада и…

В мазетата на Цар Освободител 17впо-дълбоко от коренасе намира влажна лабораторияв която от косъм или зъбвъзстановяват миналите хора може и от ребро и изникват из разкривените плочи в дворатела с дробове и изпъкнали вени под кожатавсе едно преди малко са слезли долуза буркан, ръждива кирка или кофа с гасена вар нито помнят ближния, нито дома…

В полунощ градинатанай-после приличаше на себе сив меката светлина на лампитеи полуобезлистените дърветас филигранните алеи и целуващите се по пейкитевече няколко поколения цареше онази „бяла тишина“съществуваща само в този градили може би само у нас, временномакар и без да е валял сняг в кабинката пазачът четеше книгавсичко бе вътрешност на другои мракът – най-добрият ни…

Познавам горчивия вкус на тази воданито го обичам, нито не водата, за първи път го мисля, енеподвижна форма в подвижността гризала съм тръбите ѝнося в тялото си металинаслоени одеялца върху дремеща паметбистро стъкло и вкусово сини цветчета от мухълмалката грубост, сурово месо сякаш Върбанка отваря в кухнята врататакъм мръсното стълбищеи там лежи в саждинякакъв смахнат…

Позирах, обичамнад главата ми пишеше МЕЧКАа се състоях единствено от роза и смях зад мен прошумя найлоновият пликв кофата за боклукнякой изхвърляше тежкои непотребно: празно шишепамет, привързаност, книга не се обърнах, защотов очите на фотографа прочетохкак и това най-посленяма значение Петя Х.18.11.22 Софийска22карантия

В eдна ямка в подножието на алпинеумавидяхсе беше свил на охлювклан, клан, недокланбелееха рога, копита, костивадеше си, както някога, отпод мишницата тънички чревца едва не пропаднах в черупестата му квартираедва не го прегазихкакто се прегазва паметта и го попитах:откога лежишзащо не станане пораснане постигнане умря а той, погълнал не едно детеотвърна:не виждаш лизает съм да…

Обичамлъча и острието:летище София, Цариградско шосе, Орлов мост, Цар Освободител единственото възможно пристиганеединственото заминаванебез отклонение, без назрял разговор как се срутват и растат нови сградиот двете страни на пътните лентихора и техните хлебаркив същия танц по панелитепо вената на детството микато наказание зима е билона спирката на Окръжна болницас подгизнали обувкичакам, и аз не знам…

Вечер в ресторанта на партераизключваха бумтящата вентилационна система от тръби и остатъчната миризма на пържено проникваше през пролукизнайни само за едрите паяци на югав жилището под тавана настъпваше търпеливата тишина на яйцетоточно в полунощ се излюпваха коткитеи веднага се захващаха със зверските си удоволствиялетяха с бакърени крясъци през луната, падаха прострелянив шипката на вътрешния двор, кършеха…

Разкодиране на банален спомен На Климент Охридскиот прозореца на първия етажедна възрастна дама изпращашепоздрави на прабабапреди половин век а знаете ли коя съм, добавяшезнаете ли името на улицата, номера стърчеше като каменен бюств рамкатасъс софийската сивота на страничните улицис кафеникаво около устата сякаш яде дроб ето го прозорецът днеспо числата на животатази жена е мъртвастаята…

С поета Тома Марков обсъждамесъздаването на флорилегийпонеже и двамата ненавиждаме алманаха между страниците на флорилегиясе разполагат лютичета, розицъфнали праскови, розовторен червей, който държи пръстта рохка но ние още сме цветя на слънцетозатова поезията ни прилича на фотониили иначе казано: енергийни пакети от електромагнитни вълни това, което за мен е овца, за негое коткатой – водка,…

Представям си какна мястото на Софийския университетсе е появил кратерв който времето оголваиз месо, кожа и люспикостите на динозаврислед удара на метеорит жалко за Евлоги и ХристоГеоргиевичиито бронзови телав класическия им manspreadingса претопени от горещината при сблъсъкас космическото тялои превърнати в абстрактна статуяна българската наука за тази фантазия не е пострадалнито един студентметеоритът е паднал…

Надолу към Перловска рекапо Оборище бавно минавахастадо бели биволи беше рано, във Flip Flop бяха измили пода с белинаи санитарната миризма изпълваше кьошетата като мъглицамашината за кафе произвеждаше първите три еспресоза мен и моите невидими приятели обичам сутрините на Оборищетам винаги някого чакампълна със съмнения, преливаща от радостмуша се между биволите, шляпамги нежно по здравите…

На мястото на чешмичкатасрещу Шипка 6, в градинката зад Библиотекатастърчи бетонен паралелепипед около който деца с жълти жилеткихрупат пясък и си губят винаги само единия чорап около вира в дъното на градинатае кацнала летящата чиния нанай-ненужното заведение на земята –„Имало едно време“ с унилите кранчета и неговата приказка някога ще свърши пожелаваме си торнадо като…

Имам среща с декана в 13:15, но той закъснавапоради служебни задължениякакво благо ниско слънце, колко много за откриване по Кракра през ноември Резиденцията на турския посланикИнститутът за изследване на изкустватаЧешкият клуб-ресторантЦентралният дом на архитектаДокторската градина, карала съм колелото на три гумиАнглийската гимназия, там съм училаОптиката… в оптиката съм си правила преди няколко десетилетия очиладнес бих…

Вървях по Шейново и се родих отновоне може да е спомен, защото споменът на бебето е огън под вода беше утро, а утрото е бременно с деняотсреща продаваха кафета и цветя през скрития портал влизаха, излизаха родилкиразнасяха тъгата на плода, с дълбоки сенки под очитетърпение, ще се родите! и послеще ви возят с кола да…

Както вървяхме през Докторскатас човека, с коготосме стигали върховете на смехаритнах зеленото кълбо на плодадив млечен портокал, Maclura pomifera прилича на мозъчна корада ти падне на главата е по-опасно от удар с кестен инвазивен вид, разнесен из Американския континент от ленивцив София дотигнал в началото на 20 векза радост на катерици, които са лудналида заравят…

От чакане по спирки се научавашда пишеш през телефона синужна е известна сръчност, но ръцете помнят и могатиначе на този свят нямаше да има дантели и остри мечове от другата страна на улицатастроежът е достигнал слънцетосамо още един етаж и вече нямада има залези крановете в почивните денпрекарват лилави облаци по раменете си преди у-банапод…

В нощта е паднала водасферична, езеро, окои е изтласкала съня по бреговете по миглитепо скулитепо ъгъла на усните телесността на някаква идеякоято може да кърви, но и да свети в нощта е паднала водаа с нея – нуждата отспешна лодка, смях и – нека! –красота Петя Х.27.10.22

Тамкъдето преди повече от десетилетиенастъпих мъртва мишкалежеше пак спаружено телце, кожухкрака в четирите посоки на света като поканада падна, да се погнуся, да ми треперистъпалото в обувката обичам, напразно е обичамда минавампо-високо Петя Х.25.10.22

Една къщаразградена, външнапобира сезоните, нодругите –отрязъка от поемите, блясъка на катарамитеза разкопчаванесърцето на совата, с очи назадкръвта на лавандулата, зад ушите колко сме смешни, имаме си къщаот съшити езици и даже грее слънцеот тавана, който е ямичкавърху пода, който е мравуняк подай ми и двете си ръце в миналия сезон, в следващияги оттегликакто вятърът се…

Дай да извършим отново една мъничка глупостнаречена крачкинапримераз съм владетелкано на чужда земяа ти си онзи, на когото се гневяс основание, с основаниемежду настежка люспеста опашка е сцепила земятаи както всяка рана, и тази плюе лава но аз съм и вълшебницавладея най-силното изкуство:направата на мостове от хартия Петя Х.17.10.22