Последният сборник с кратки текстове, пътни бележки, фрагменти поетизирана проза и стихове на Петя Хайнрих представлява (и не) продължение на поредицата Лимне. Уточнението в скоби се дължи на впечатлението, че последното томче от тази линия хем се вписва в тоналността и динамиката на предшестващите го две издания, хем с някакво вътрешно отрицание се отмества от него.…

В тихата вода до кеякарминовият планктоне ритмично повдигащи се гърди, спадащицяла неделя някой е дълбал дървени лодки ивърху гърдите са паднали мирни слънчеви трескии той, морска трева, ги носидали с радост, дали защото Петя Х.12.06.22

Преминал дъжд по лавандулатаи лавандулата не знаено тя е, тя езаявката на вечносттав случайна капчица сегатя е обема на алеятатеб, славей и артерияи се изпълва бавно сфератас уханно виолетово желенебето – стъклено въжеда го катери всеки смел езиктакава тежка лекота!и за човек, и за осаземята – майка на смърттаобърнала е гръб и се преструваче щом…

Толкова малко неща вече имат значениекрай рекатапо залезвсичко значеше нещо преди –дали водите ще довлекат мъртъв плъхи ще ми го хвърлят в краката като трофейкорабите, именатаниватакой минава покрай мен и какво казва делникът на другите е показно щастливпоезията изтича, кръгли камъни на двата бряга – домове и караванирозите им – безобидни рани корабите отнасят баласта…

Закъснял съм, казва възрастният господин в хлебарницата, останало е само едно сърце, а винаги купувам две. Усмихвам му се, невинна съм, не съм аз, аз купих само хляб и ягоди, отвръщам преди да успее да ме обвини. Невинна, ама само едно сърце. И какво да взема тогава в замяна, кажете, пита той и погледът му…

Видях те в окото на гарвана –когато зеницата проблясва като стъкълце, тогава ме гледа… добреако имах право на едно желание, тоби било: да държим височинатавинаги на горните клони, над нещатанад последната шишаркатам, където слънцето оставаи след видимия залеззащото светлината си търси домв свещ, лампион или малко стихотворениекато поздрав, уж без значение, стъкълце и приглади най-после…

Полегнали в шезлонги с лице към Матерхорнслънчеви очила над зачервените носоведумите отправени към върхазащото само отсъствието на очен контактсвидетелства за доверие и близост или със сирене, хляб и диня в жълта августовска тревавърху покривката да лази мравка със слънчеви очилана кораб в някакво морев рудникв сърцевината на плод, в жива костсоларна клетка или като два…

Преди бурята стихна градинатасамо едно бавно такси мина по алеята под липитеи докара гостенката на най-възрастния съсед тъкмо навреме в слънчеви дниброкерите на недвижими имоти обикалят като хиеникъщата му с провисналите, но гордидървени кепенцидали не е умрял, дали няма да продавадали още става от леглото си да отваря гостенката на най-възрастния съсед е копие на…

В центъра на радосттакато жълтък – топче мазнаслънчева тъга щом я изядешставаш пиле и растеш равновесие, преградни ципи, същинамайка ти е външна на светаа баща ти е с брадабаби, дядовци – река черупката – безкраен пътдай причина да троша колко счупени яйца не, не ми е нужна и една –аз строшихаз лeтяаз тъга Петя Х.19.05“XXII“

Не знаемникога не знаем, но е вярно звънецът на портала къмлятната родина е повреден някой все звъни – не се отварянякой вътре чака – не пристига никой „все пак, не е ли градина“, питаш„не“, отвръщам Петя Х.18.05“XXII“

Прането ми връща вярата във всичкоизречено без лъжа и сметкаотпуснати тъкани, отказали да бъдат красивибезформени, с гънки и пречупени линииираними, понеже мокри как падат платната върху ръкатастудени и ласкавибели дори когато са чернискърцащи на слънце, увивни по въжетоароматни – ванилия и море, частица сяракак насекомите кацати пият последните капки от кръстовете на тъкантас доверие и…

REINHEITSGEBOT Сипе се слънце, ритнато, счупеноситно горчиво, бухнало звуковопяна и бръмбар, кристална частицавърху жълтурчета и маргариткивърху градина на чужди усмивки понеже е истина, истини прави потта да ухае на тънка ванилиязад ушите да шушнат сините лилиилиани да слизат в слуха като жицищом някой ги чуе, да го отрича да отрича градината, месеца, силатахмела, малца, маята…

Когато разговорът се изчерпасе загледахме напредкъм камъни и тревипо които някой вървешес увереността на тоталното познаниена магнита и въздушните теченияи ако грешеше, то беше заради насприродата е благосклонна към човешката слабостза собствено забавление тогаваоросени от новия смисъл за движениети или аз казах:бъбрицата на Ричард – ама че име за птица –има подчертано изправена походка Петя…

От всички ритуали на приятелствоединственият, който има значениее непрестанно потвърждаващиятверността към литературата обратно на течението затова реката и азв неравни отношениятя безразлична, аз също хлад минават шлеповете и отнасятжелезата и солта, отнасят скрити под повърхносттапространства празнина пространства празнинас красиви именаи прорезната рана на движениетобез белег се затваря пак с вода Петя Х.11.05“XXII“

Лишено от идеи, лятото все пак има мястов личната ни история на осъзнатата глупостзнаем го още отсега пръст и хаотични сигнали, в дрехи, понякога и голиуспехите при проникването в промисъла – разклатена конструкцияда кацне пчела и ще я преобърне после купчината сухи дъски пламвапри първи светкавичен удар в топла буряпожарът дали ни радва? изобщо медът…

Дървета в отсрещната горичка: един-два клена, няколко дъба, габър, няколко лешникови. И най-много ясени. Ясени! Fraxinus. Световното дърво, според Еда (нордическата митология), наречено Yggdrasill. Игдрасил е огромен ясен, който свързва трите свята – горе в короната боговете, средата – светът на хората, а корените са в подземния свят на смъртта. В горичката пред дома ми…

как просто ръмикато истинати не помниш, помнино не искашаз не помня, помнино не искам то отмива пръстта отскъпоценните бучкидрънка тъничков ситото фино исе избистря каквото научихмекаквото останакаквото бе тайнакаквото бе яма колко смешно, наистина! земята – бъбрива родиназлатни зъби изплював плодната ни градина и по мътните бързеисе било заговорило как свободни от всичкокоето ни свързвалоприласкани…

На закуска екранът в ъгъла предавана живо от гнездото на двойка морски орливеличествен любовен акт с трептящи във въздуха крилепосле мъжкият отлита за риба и се бавиа женската се взира в близките планинис гръб към камератанекинематографично дълго, но красивокато в истинския живот с часове не се случва нищоза което си струва да се пише:едно гнездо,…

Не идва в очаквания видне навреме ще го познаеш лище го приемеш лище го признаеш ли на колко грешни хода имаш правоколко са правилните отговорикак да зададеш въпроса питай, падай, нямайпак живинка си, не го можешвинаги си на празнопред страданието предпочиташ радосттапросто един домат и добре, че е такатози живот някой трябва да го носи…

Изпуснала си гов пряспа на върхаа дори не си се качвала толкова високо не познаваш нито форматанито тежесттане знаеш за какво служине и целта есинствено загубата гори вътребумти огънно не стопявадалечния сняг Петя Х.3.05“ХХII“

Какво причинява на кожата ви замърсената околна среда от провала и най-после окончателната невъзможност струи радострадост, защото нищо няма да върне пак росния въздух „красотата отминава, добродетелта остава“пишеше в книгата за гости в хотелското крило на манастираот горните арки прозорци лъчите падаха само върху високото на стенитедо позлатената костица от малкия пръст на светиятав една…

Черни кожени боти за всякакви поводи Обущарят се погрижи за подметкитепрецизно зачерни ръбоветесмени и износените стелкималко неща напомнят така отчетливо за загубатакакто чифт износени обувки далечен тропот в акустични подлезиполукръгове с върховете в пясъчна алея по време на разговорсвидетели на размянаот ръка в ръкаот устнинастъпателни, подпиращи тежки вратипреди краялявата е държала чаша с шампанскодясната е…

10 задължителни кафяви якета за новия сезонтръгнал да катери заснежената планинакогато се уморил, легнал в пряспа край едни селскостопански постройкис разперени ръце, очи към синия кристал на небетокъдето високи черни ангели въртеливо прииждали като буквивсе по-прозрачно дишането, все по-тежко тялото, все по-леки желанията, много за четеневсичко се топи в новата вечна жегапряспата се оказала лепкав…

10 задължителни шапки срещу внезапен дъжд онази горска гъба от детствотопод която се намираше винаги мястоза поредния окъснял бръмбар без бомбезаставаха все по-близо, но кръгът растешеи на някои им се откъснаха крайниците от тялотов опит да държат целостта на принудителните приятелствапод психаделичния чадър аз, напротив, стоях винаги в скандинавския дъжд с гола главапо-ниска от ягодите,…

Докато наблюдавам цветчетата от прецъфтелите черешиполепнали по стъклата, изранени петънца, още влажни с животнай-после само безполезни, смущениена целостта и формата, кръгла шегапод езика на времето и книга си повтарям като заклинание:красива гледка, но аз не съм поетаз съм ръка, която плъзга витрина какво значение има поредната пролетвърху подвижни повърхностикоито удължават точките в криви Петя Х.

Параклис с черни паяжинии мраморният бюст на някойзаслужил паметта ниусмивката по вечната устабръшлян с отровните листатрептящи доверчиви длани на рамото като поканае кацнала саждива вранаи щом устата проговорииз мраморните си оковипорталът глух ще се отвори животът ще се преповторипод формата на кротка ранакато разкъсване, като лъжакато строшен гръбнаки вярата, че ще зарасне пак Петя Х.

Much Ado About Nothing (2012, film), шекспировата пиеса „Много шум за нищо“ във филмовата съвременна интерпретация на Joss Whedon (Джос Уидън). Мисля, че е прекрасна! Удоволствие от това как шексировите диалози лягат върху съвременните сцени, срещи и движения, като едновременно отстранено тържествено, а в същото време са вечни и човешки, и вълнуват, свързвайки ни с…

The French Dispatch (film, 2021, Wes Anderson), който най-после успях да гледам, е тaкова върховно кино. За мен това е най-добрият филм на и без това великия Wes Anderson, и изобщо веднага се нарежда в топ 10 на любимите ми филми за всички времена. В този филм има цитати на кино и литературни класики, любов…

Там, където свършва поезията, започва животът. Не е място, не е време, не е труд. То единствено, само, сърце с програма, ум с кислород. Цяло. И ход. Фрактална фигура, например броколи. Петя Х.2.04.22“Извор никъде“

Розата на вечерното заспиванее синият аромат на чисти студени завивкиборове, смола, суров дезифекциращ лъхнощната сплетена на хлабава плитка косадвете възглавници под прав ъгълпо-ниската за бебешка прегръдка и ти ли цениш съня като музика и сиренес мухъл, като дракон бързо трънче в малкия ляв пръстбезкрайните коридори на съня и мечтата да вървиш, да вървишблагост твоя, сам…

100-годишният купува книгаза рождения ден на внучетокупува книга и за рождения денна правнучето, купува книгаи за себе си, казва: то аздали ще я прочетатолкова рождени дни се събрахавсеки се ражда у нас през март ще я прочетана излизане му държа врата на книжарницатаотворена като книгагласът му е остарял в глас на женаносът му лисичи и…

Времената са отменениизобилни насекомисе блъскат в стъклатаповторението пораждаембрион времеи го отменя ние стоим в центърана липсата, на безнадеждатана отсъствието на колелакоито да търкулнат път какво слънцекаква жажда Петя Х.26.03“XXII“

Навън се състоиот гънки и тайни коридориза дом на земните пчелии техните стадастрели от светлина към щита на смеха навън е надиплено платнопросторно повече от зримия просторокото носи знание за тъмнинав която съхранява целостта навън прашец, навън моториз моята леха насочвам жадния хоботкъм лупата от гъст сироп навън е трудносттакрила ли нося, нося ли товарпо…

Всичките ничувствасъс странните имена и нюансис индивидуалните им пискюли и проявииздайното до дъното окотрепване на ръка, напрежение в лицев мускулруменина, пребледняване, крясъкбезизразно лице, скрило каквото и да билоширотата на някаква мечта в тясното на тялотозадънените изходи на ревност и завистсиньото, поезията, жълтото, яросттамълчанието и прекаленото говоренете, емоционалните гроздове, другитепо скалата от кич до възвишеноне ни…

Като гръм от ясно небезащо точно на негозащо точно сегазащо точно на мензащо не след две годининищо нямало вече смисъл всичко се срутило, битови подробностикартините още не са окачени на стенитекакво ще кажат съседите слушам траурния плач и противоречавсяко време е време и за смъртвсяка причина е причина и за смъртвсяка картина може да се…