Днес беше 16 градуса, слънчево, природата е избухнала в живот, птиците са се завърнали и любовните им песни надвишават дори самолетния рев от близкото летище. Минзухари, кокичета по зелените ивици между тротоара и пътното платно. Плочките обсипани със захвърлена зимна перушина, някой би си помислил, че ангели са се боричкали. Мухи, мушици, оси, дори вече…

От бюрото за недвижими имоти изскочи червената шапчица с кошница дългостеблени брандирани рози и ми подари една. Усещам се ухажвана поне колкото за покупката на порутена плевня от отдалечен регион в подножието на затворен рудник.

Две снимки от Абсурдисткото парти на НОП от 12 март 2016. Ако погледнем стенния часовник, бихме си помислили, че е минало полунощ, а не че часовникът е бил спрял. На масичката до микрофона, изтупан и с театрална важност – маестро Бальозов, стискащ шапка и бастун, представляващ своя далечен роднина Найден Коев. 🍷 Добре поне, че…

Всеки, който има комшия поет, ще бъде поет!

Снимка: Цочо Бояджиев Ще събера текстовете, езиковите експерименти, визуалната поезия и фрагментите от Найден Коев в една обща цялост. Под този псевдоним пишеше за списание НО ПОЕЗИЯ маестро Румен Бальозов. Ако някой притежава и други негови литературни текстове и би искал да ги предостави, моля да се свърже с мен: petja.heinrich@googlemail.com

Едно непубликувано в НОП8 стихотворение от Найден Коев.

В „Против изкуството“ на Томас Еспедал, по памет: Когато си се отрекъл от любовта е толкова лесно да обичаш всекиго. А преди това, десетки страници преди това, в частта „Септември“: Есента прелетува в хола. Прелетува! Каква великолепна дума! Как казва всичко за непоносимата безметежност на лятото.

От известно време гравитирам около тази книга. Ако някога съм чувала за Агустин Фернандес Майо, то сигурно съм го забравила веднага. Понеже имам усещането, че винаги съм знаела, че трябва да има таква фигура с такава концепция точно в тази испаноезична културна традиция. Неизбежна е. Много бих искала да можех да прочета есето му за…

Фрагментите на Архилох може да си ги четете или да драскате най-неприличните от тях върху валентинки 🤭, това ми е все тая. Обаче прочетете, моля, как се става поет – нищо друго не му трябва на човек, освен една крава и дълъг път. Новият в-к „К“ като култура е продължител на традиционния в-к „Култура“. Марин…

Книгата няма никаква литературна стойност, затова няма да я назова. Четох я внимателно заради фактологията, свързана със семейната ми история. И оцених ползата да се четат чат-пат наистина слаби романи. Така човек си сверява мерника, а освен това и в най-слабия роман има изблици на чиста светлина като таза забавна случка. Действието се развива малко…

Част от текста. Страница от „Лимне 2“.

Толкова съм свикнала да се тревожа дали всички са се върнали от дневните си задължения, че гледам тази сутрин – върху снега на терасата няма пресни следи от белката, която живее под керемидите, и казвам, не се е прибирала, нито е излизала тази нощ, може някой да я е изял в гората.

Есетата на Теджу Коул (Teju Cole) са чудесни за начинаещи и хора, които се учат да пишат за литература по изящен начин и повече от само добре; образцови са, като учебник са; не са сложни, но и не подценяват читателя, имат ясна структура и лек език. Дейвид Фостър Уолис (David Foster Wallace) пише божествен есета,…

Гледах пак „Роки“. Адски вълнуващо! Първо, заради носталгията по онези издрани ленти от първите видеокасети, кой не е гледал Роки на някаква тракаща касетка, презаписвана сто пъти. И после, осъзнах, че никога не бях виждала Роки без всичките онези естествени за нескопосаните ни презаписи завлачвания на кадъра, цапане, протъркване, които днес с шикозен жест поставяме…

Понеже адски се гнуся от опетнени книги, винаги отбелязвам естеството на петното, което съм оставила върху страниците. Не знам кога е започнало това физическо отвращение от мръсни страници, но помня ясно как като дете баба ми ми даде „Дванайсетте стола“ на Илф и Петров, книга, която тогава ме зашемети, направо полетях от радост, беше среща…

Снощи гледах пак „Телевизонни мрежи“ (film, Network, 1976, USA).

Вчера най-после се престраших да гледам филма „Who’s Afraid of Virginia Woolf?“ (1966) с чудовищно омразната ми Елизабет Тейлър. Имам толкова силна непоносимост към тази жена, която може и да е добра актриса, щом успява такава силна емоция да предизивиква постоянно през всички етапи от живота ми и във всички филмови етапи от нейния, като…

През нощта в полусън бях настигната от странен спомен. Как ми бяха капнали в очите течност за разширяване на зениците, не знам дали още се практикува. Първите ми очила, в четвърти клас. Разшираването на зениците беше сутринта, следобед бях на училище. С разширени зеници се вижда като през найлоново пликче, човек е доста безпомощен за…

Какво ми казаха литературните съмишленици, които прочетоха „Лимне 2“ предварително. Няколко, наред с поздравленията и любезното харесване, споделиха, че я четат бавно, макар да е джобна. Друг ми писа вчера: „Лимне 2 е умна, действително очарователна, сразяваща с редундантността си, но така точно сразяваща… Просто пленителна.“ Друг: „Еxquisite. И твоят глас е единствен по рода…

Гледах „Боклукчийският хеликоптер“ (Sophelikoptern, филм, Швеция, 2016). Думата Sophelikopter е от сюрреалистично стихотворение на Гунар Екельоф. Филмът е чиста поезия. Неосюрреалистичен. Трима шведски роми тръгват да занесат на баба си стария ѝ стенен часовник, който от една година е на поправка, той още не е поправен, чакат уж части от Германия. Бабата обаче вече се…

Гледах „Пътешествието на Хару“ (roadmovie, 2010, Япония) на режисьора Masahoro Kabayashi. Дядо и 19-годишната му внучка Хару, които живеят сами в бедна колиба, тръгват да посещават братята и сестрата на дядото. Той се нядява някой от роднините му да го приюти и да го гледа до смъртта му, за да може Хиру да отиде в…

Цес Нотебом за това как двама любими писатели на един читател може да се окаже, че не се понасят. И дава примера с Борхес и Гомбрович, двама от най-любимите му. По стечение на обстоятелсвата и двамата се оказват по време на Втората световна война в Буенос Айрес. Двама, които няма как да са по-различни. Борхес…

Преди години „101 Reykjavík“ (2000) ми беше станал любимият филм за всички времена. И си остана. През последните седмици гледах два нови исландски филма с очакването да се повтори чудото. Все пак онези хора, които тогава са били емблемата на исландското кино, трябва да са понапредлали, натрупали опит. Но не се повтори чудото, може да…

Когато бях мъничко детенце, имах специално отношение към всяка една от стъклените играчки за елха, които цяла година стояха в памук, а в памука имаше иглички от предишни елхи. Много обичах жълтите големи кръгли топки. Не обичачах играчки, които са като някакви малки хора или животни, не обичах онези топки, които имаха стържещ пояс от…

Гледах „Паула“ (филм, 2016) за живота на Паула Модерзон-Бекер, немска художничка, представителка на ранния експресионизъм. Нарисувала е онзи най-известен портрет на Рилке. Двамата се познават от времената, прекарани в началото на 20 век във Ворпсведе, в артистичната колония насред торфеното тресавище, близо до Бремен. Свързва ги близко приятелство. Според филма (май дори е исторически вярно)…

Открили са най-отдалеченото небесно тяло в Слънчевата система. На 18 милиарда километра от Слънцето. 500 кв. км. обиколката му. 1000 години му трябват да обиколи Слънцето. Планетата джудже, временно назована 2018VG18. Каква великолепна бавност, отдалеченост и малкост! Каква Коледна новина! 🙂

Така ли беше или паметта ме лъже – в края на 70-те, май по Втора програма, излъчваха телевизионни уроци по чужди езици. Урокът по френски беше придружен с образователно филмче, в което марсианци с коси до петите кацат на земята и учат какво е това и онова, естествено на френски 🙂 Така ли беше? Уроците…

Заради вчерашната „Соната за пиано в ла минор“ на Григ се задълбочих в размишения за… ла минор и други неща. Първо, самото название „ла минор“ на български съдържа само гласни и сонорни съгласни, което за мен го издига във висшата лига на лексиката. Сигурно знаете, че изпитвам звънка радост, не, повече от радост – възхита,…

Всички знаци го сочат – първите две десетилетия на 21 век ще бъдат определяни в бъдеще като времето на разцвета на немскоезичната лирическа поезия. Тогава ще ни питат, нас, читателите, какво всъщност е било онова време. Сигурно е било невероятно преживяване. Куриозното в цялата ситуация е, че на мнозина от нас ще се наложи да…