В Нюрнберг на площада има една златна халка. Когато си пожелаеш нещо и я завъртиш, желанието ти ще се сбъдне… казват. Това е моята ръка. Върху пръстена ми има горгона. Проблемът при такива бързи решения е,че като стигнеш до момента да вършиш халката, духът ти става алчен и си пожелава и това, и другото в…

Първо, много ми хареса тази статуя на висш духовник. После, когато застанах за снимка до нея, открих върху пиедестала ключ с плочка, на която имаше номер. И край!!! 🙂 не можах да се отърва от няколко десетки истории покрай това. Все пак, този епископ, не е ли вълнуващ в своята иронична острота. И кой забравя ключ върху пиедестал,…

Отдавана се забавлявам да снимам селско изкуство из австрийски странноприемници, заслони, скиорски колиби, селски домове. Какво ли точно ме впечатлява? Със сигурност не самите картини с ловните мотиви, мръсните цветове в кафяво-зеленикавата гама, мечтателността на селските момичета, излегнати върху скала и вперили поглед в долината… По-скоро ме впечатлява огромният труд на толкова много слаби художници…

Бира при августинските монаси в Залцбург. Без преувеличение, това е най-масовата бирария на този свят. Дали защото е Разпети петък, бяха надошли местни с баварските си носии, мъжете с къси кожени панталони и дълги чорапи. Заради постите нямаше ястия с месо, само риба. Хладно е, въздухът с алпийска бодлива кристалност. Диша се волно, чисто, планинско.…

От другата страна на улицата, срещу Дома на сецесиона, откъдето е правена тази снимка, си откъснах стрък млада лавандула, мокра от дъжда. Отсреща кацна гарван, точно върху пътния знак за посока Линц. Няколко преки по-надолу открих старомоднa книжарница с надпис… Как точно беше? – „Нашите книги не стоят по витрините“, или нещо подобно. Книжарите, мъж…

Koloman Moser е героят на деня ми. Не Климт, не Егон Шиле. Плюс книга за будизъм и психоанализа от книжарницата в дома на Фройд; нея пък я купих единствено защото беше на безкрайно висок рафт и ми се наложи да помоля един висок човек да ми я подаде, за да я разгледам 🙂 После някак ми стана…

Столът на Фройд, в който той обичал да чете в крайно неудобно положение — премятал крака през страничните облегалки, отпускал се назад и вдигал книгата високо над главата си. Всъщност, не виждам нищо странно в това. Мнозина четем в неудобна стойка, нали?   В кабинета на Фройд След посещение на кабинета на Фройд, Й. си…

Ето така, просто скачаме в първия трамвай, който мине, и пътуваме нанякъде. В пълно неведение. Оставяме се на случайността. Сменяме трамваите. После S-Bahn, U-Bahn. Докато ни омръзне играта. Това става само в градове, в които човек е нов – непознат на града (затова градът е снизходотелен към отсъстващото чувство за ориентиране и приятелски настроен) или…

Виена ми прилича на една по-добра версия на София, каквато тя някога е била. Казвам била, а не беше, защото искам да включа в изказването си и възможното изкривяване на действителността, което спомените носят. Не помня друг голям град, в който да съм се чувствала така у дома източноевропейски, и така у дома южноевропейски. Тук…

В романа „Старите майстори“ от Томас Бернхард се срещаме с възрастен господин, който прекарва всеки втори ден от десетки години в дълго съзерцание на картината „Белоград мъж“ от Тинторето, която се намира в Mузея на историята на изкуството във Виена. И днес аз заех мястото на стария човек на пейката в музея и по едно…

Днес научих, че отрязаната горна част на круша е символ на христовата вяра (по картина на Дюрер). Не разполовена, а срязвана горе, близо до дръжката. Страхотия! – Изведнъж крушата спира да бъде храна или плод, а става знак с величествена сдържаност. // А тази круша я снимах преди да науча това 🙂 явно ми е крушово.  

Открих Nicolò dell’Abbate, особено това (прикачен). Потвърдено възхищение от Кранах и любимия ми за всички времена Дюрер. Открих интереса си към Пармиджанино. И най-после разбрах защо е тази моя непоносимост към Брюгел. Разбира се и Тинторето, заради Бернхард, но това е друга история, ще разкажа по-късно. Вълнува ме и мисълта, че може би това дори…

Първо да си представим град с хората из улиците му. После, с щракване на пръстите, всеки човек от града да се сдобие с контрабас или виолончело, големи или малки инструменти, според ръста и уменията. Това е една мечта за всемирен бас. Тенорите се събуждат поне баритони. Коприната се събужда брокат. Лимонът се събужда мед. „I“…

Това знаете ли го – Платон пише, че веднъж Талес, както се разхождал, унесен в мислите си, паднал в кладенец. Покрай кладенеца минала тракийска девойка и му казала: „Все гледаш нагоре и виждаш далечните звезди по небосклона, а онова, пред кракатата си – пропускаш“. Оттук тръгват сноп поанти, ето няколко от тях: 1. Философията е…

Във филмите всичко изглежда вечно и трайно до момента, в който героят извади мобилен телефон или седне пред компютър. Тогава изведнъж цялата магия отива на кино и се настанява мисълта за точна година, марка на устройството и развитие на технологиите. Този номер става най-вече с мобилни телефони. С коли – не толкова. С мода –…

Когато полски гълъб кацне на комина и загука, движението в тръбата се обръща, тя става тромпет и в затворените помещения в къщата (да ги наречем с новото им име — акустични камери) се чува музика по средата на отсечката. Защото крайната цел на песента е долу, в земята.

Защо измитият и затворен празен буркан от кисели краставички продължава да мирише да кисели краставички? Доказателство за наличие на дух, виреещ (*витаещ) в троицата между метал, стъкло и гума?

На велоалеята по полския път корените на близките дървета са изгърбили асфалта, други са го разломили — ето прибоя, ето бавно море.

Сънувам, че от бакалия си купувам известната, станала вече култова стихосбирка на един наш конкретен поет, когото ще назова тук А. С мен е поетът, когото тук ще назова В. А и В не са в добри отношения. Култовата стихосбирка на А. представлява пакет ориз. Тук има и други култови стихосбирки – например стихосбирката „Локум“…

Долният текст е писан и забравен из архивите ми. Помня, че го нахвърлих за няколко часа в екстатично писане. Писах го за кеф. Писах го като отговор на имейл 🙂 Днес го открих и реших, че му е време да излезе на светло. Как двама режат майстора Фриц – онзи, с работилницата в Северната кула…

Всъщност днес трябваше да си отворя запазеното за излизането на Лима шампанско, но моят най-добър приятел в близките 2 км ни покани на дегустация на вина, които беше закупил от специална изба по Рейн миналата седмица. Похвалих му се за книгата, М. беше впечатлен, както винаги. После изпихме запасите, които може би беше предвидил за…

Днес точно в 4:55 един кос, кацнал ми над главата на покрива, изпия сложни арии за добро утро. Разбира се, че беше още тъмно като въглен навън. И си помислих в просъница как и Далай Лама беше казал, че става сутрин по това време, медитира до ранни зори и после се отдава на заниманията на…

Слушам един синхронизиращ се, гугукащ дует в дървото. Започнал е сезонът на гълъбовото ухажване. И въздухът е натежал от плодороден мирис. На тор.

„Възхвала на велосипеда“ от френския антрополог Marc Augé e малко вече позавехнало четиво за… ами за градовете и велосипедите, за младите и старите на колело, за ренесанса на велосипеда (е, този ренесанс беше преди около 2 десетилетия)… Има приятни моменти, а на мен ми остава следното, което сякаш обобщава и моя опит: „Карането на велосипед…

Филми, които гледах напоследък и точките, които им давам: Moonlight – 5 от 10 La la land – 5 от 10 Children of Men (2006) – 8 от 10 Дзифт – 3 от 10 Jackie – 1 ot 10, при което едната точка е само и единствено заради Натали Портман Хубавите дни от Аранхуез (Вим…

756-ият километър на Рейн — днес пълноводен и потопил крайречните дървета. Дочувам детенце да казва с изненада на майка си: „Колко е широка реката!“. А тя отвръща: „Да, едно време римляните не са успели да я прекосят“.

На терасата два стола, леко обърнати един към друг, сближаващи се. Под високата пълна луна хвърлят раздалечаващи се сенки. Толкова е светло на терасата, че мога да чета в пълното отсъствие на изкуствена светлина. Гледам градината долу – толкова много изразителни сенки. На дървета, храсти,  камъни и парапети. На хранилката за птици и ветропоказателя. Непозната…

http://www.therestisnoise.com/2009/08/imaginary-concerts.html

Вчера се бях разровила в мислите си из фамилната ни история – опитвах се да си подредя назад във времето фамилните връзки, кой след кого идва, какъв ли е бил, как е живял… И снощи, както заспивах, реших да тръгна от мен назад във времето, да помисля за всеки родител на родител по една мисъл,…

Нощес около час кръжа хеликоптер над къщата и после над полето. Обезпокоително насред съня. След тридневния карнавал, от който бягам. „Тони Ердман“ е действително много немски филм – емоционален, дълбок, честен и с абсурдистки моменти. Според анкета на BBC – стотния от стоте най-добри филма на 21 век. Българската истерия около „Сляпата Вайша“ отново извади…

Сън наскоро. Ангела Меркел разглежда библиотеката ми. Иска да й препоръчам нещо за четене. Предлагам й два варианта. Единият е аз да й избера три книги, но тогава ще знам какво тя чете. Другият е да я оставя сама да си рови и да си избере и тогава няма да знам какво точно е избрала.…

R. ме поглежда, сбърчва вежди и казва: „С тези очила приличаш на библиотекарка“. Е, нямам нищо против. Пък и е истина донякъде. – Непременно да си набавя книги на Geoff Dyer.   Цяла вечер разказвам на Й. за Пруст, а той ме изпреварва и преди да съм му я споделила, той отгатва мечтата ми да…

Luis Felipe Edwards, Cabernet sauvignon 2014, Colchagua voller, 4 от 5, може би с лека нотка на маслини? При всички случаи ми напомня на миналогодишния рожден ден на М., същото ли вино беше… трябва да го питам. Тогава той ме спечели за чилийските вина. М. е може би най-добрият ми приятел в радиус на 3…

В обозримо бъдеще ще заменим етикета hand made с human made. Понеже и андроидите ще ги бива да се занимават със занаяти. Колко му е един хуманоид да създава с ръцете си глинени съдове, да кове подкови и саби, да замесва хляб, да бродира възглавници и да шие ботуши… Какво ли не, и то съвършено.…

Пруст. Имам нужда да прочета всичките части отново, но внимателно. По следите на… Както и да го наречем това прустово време. Чела съм го преди години, но тогава още нямах спокойствието, с което може да се движи човек из този свят. Този свят. Точно този. Който не ме изхвърля като непасваща част. И когато чета,…

Любими относително нови лица от киното: Reda Kateb (откакто гледах Die schönen Tage von Aranjuez) Adam Driver (откакто гледах Paterson – филм, който нарежсам сред любимите за всички времена)  

Интересни мои публикации напоследък: Одисеята на Карл Усе Кнаусгор, Култура, бр. 33, 14.10.2016 Сесар Айра – първа среща, Култура, бр. 43, 23.12.2016 „Клаустрофобии“ от Николай Грозни и разпукващата се кора на езика и мястото, в ЛВ, бр4, 2017, стр. 3 Цацата ви е готова, НО ПОЕЗИЯ, бр. 7, 12.2016, увод, стр. 7 За човек като…