Онзи ден търсели да си купят къщапланове за деца, кичест рододендрон на показс корените направо в общата им земяа днес се разделили и какво от тованима е странно първо приятелите ми се женехапосле се развеждахасега умират раждат се отново в чужди децапо волята на шеговитата природаили като стръкове лавандула, като пеперуди какво за любовта? нищоабсолютно…

10 минути преди полунощ запя славеятв тиса под прозорецарано е, въртя яйце в ръкаудивена от координацията на пръститеусета за прецизен натискръката е езикът на уматактилна радостпетнисто яйце, със смешни грешки в отлагането на калцийзатова – островимногобройни, с назъбена брегова линияатоли с плиткокоренна растителносткоралови рифове, нападнати от лакомия трънен венец гледан отгоре и извън времетоколко е…

Един силно общителен човекпонеже не познавам никогои обратното кръговете ми от хора, близки хора, хораса ситни сапунени мехурипродухани през тръбичка преобразуване на копнежаза близост във въглехидрати един силно общителен човеке дърво с пресни прорези в коратада сълзи сладко за радост на муха и пеперуда кленов сироп, брезов сок, смола, каучук потребен, понеже винаги надежденмълчалив –…

Високо върху скелет на дървоиз влажните поляни на Рейнжерав, виж, роши пера нататък, отвъд рекататромавите комини на химически заводбърват кръгли бели овце а зад тях надолу, надолу по водатадалеч от всеки погледе потеглил кораб с товаракъм целтапясък, ламарини, киселинаръжда и друго скрито безцелно имекато жерав и комин Петя Х.11.03“XXII“

Един кълвач усърдно оцелява в ясенацял ден повтаря ударите по коратазелен корем, проблясва сабяпонякога успява, по-често непо-често непо-често не тогавакое държи равновесието на нещатаживотът смъртта в засадасмъртта живота за насладаяйцето заради континуитетатишината преди за първи път гладарадостта от някаква прашинка вяразащо мечтая ако изобщо има равновесиеако няма създавам го понеиз ясена с митологична яснотас ударите…

Ледена вода тече върху ръцете миизвиква внeзапно усещане за близостреално като времето в часовникасякаш си зад гърба ми и те познавамледена вода тече върху ръцете миизвръщам се и ти се усмихвамтъкмо да кажа: „красива неделя, нали пъстърви скачат в реката“, но тогавасе излива потокът на световната катастрофа ледена вода тече върху ръцете мивойна, война, война, война, войнаи…

Кога загубих навика да държа раменете си изправенипод товара на дете липо дължината на една алея липо невниманиенарочно не, аз не съм нито тези рамене са моитепредставлявам само онова, което исками със силата на тази живянасъзнателно свободамога да изправя всичко –жълтурче в тревата, стрелканищо Петя Х.03.03.“XXII“

В стаите блъсва аромат на ягодитова е заради топлата светлинакоято обичакакто обичабез да се съобразява, сърцевидно, аграрно, сегасветлината би трябвало да чака в ъгъла по-добри временаили да е политическа по волята на деняда постъпва морално вместо естетически(тази дилема е затрила не един смелчагаще затрие и светлинатаедва ли не)дай ѝ пространство и я остави да строида…

Това е нашата мечта, че нещо толкова чудесно ще се случи, че трябва да се случиУ. Х. Хауге Дълбока оран браздите – кервани камилинякои с още свежа трева върху гърбицитеполюшвана от вятър или поглед коя емечтата, която носим в коремите сисити от зима, гладни за слънце? че нещо толкова чудесно ще се случи ли? че неизбежно ще се случи? че семе и…

Приближаването е грешкавинаги е било, от първа глътка въздухблизост до храна, човек, потребност от защита погледнеш насрещния в очите и вече си предаден ела мой счупен език, моя мравчице поезиядопълзи, неприютена и мрачнанека да полегна на твърдия ти гръбсамо колкото да събера силада подредя кубчетата на малкото съмнение върху голямата вярабезнадеждното в сърцето на надежднотонека…

Когато ножицата се разтворивече е срязановъздухът, фолио, вяратапъпната връв на съня, значи –мечтаното, значи –контролът на ставатада не забравяме – ножицатая движи ръкапръстно движение около дланкоято отхвърля Петя Х.26.02“XXII“

Масовото измиране на динозавритеи другитепреди 66 милиона годинисе е случило през пролетта значилюбовни викове, яйцаопашки стройни в младото зеленоцветя с гигантски плодници и сигурно роса и сигурно усещане за сигурностзащото небето е така красивокогато в него светят огнени кълба и после всичко се е свилогигантски писък – в графит и диамантпод кора от лава и…

В чашката на онова, което имам да кажае любопитна мишка, спира, тръгвамие мустацизнае както само сивото знаенаблюдава през лупата и преоразмеряваот една страна – каква теснота на движениеот друга – какъв простора отвън се е люшнало едното нищокато житата, до които никога не се достигано знанието стига Петя Х.23.02“XXII“

Шлепове по реката, с контейнери, или с бели пирамиди от сол, или с черни пирамиди от чакъл Придошла река, наводнени поляни, дърветата с вдигна и ръце, потопени до гърдите Узряло сирене от нидерланските натюрморти на 17 век; също чаша за вино от зелено стъкло, чаша за общо пиене на бира, разграфена, бели дълги костни лулички…

Малка синя совамежду веждите ти кацаноси сън и сън отнасясиньото яйце си снасяи в гнездото на умасини всичките децасини човки, синя песенвръз синчец в дома занесентръскаш сънени ушиперлите ще проглушишсовата се полюлявавеждите ти овладявасиня клетва се явяваптичата уста я давано с глава и не помръдванокти сигурно забивамига кръгло и не мигабди, решава, траес мишка вечност…

В ОЧАКВАНЕ НА УРАГАНАне предприемаме нищоще мине, ще преобърне каквото още не е обърнатои толкова, готово с всичкотои друг път е вяло със 120 км. ч., че и с повечена сутринта лежат ясен и череша върху изрядната градинакато палени кибритени клечки върху масата в стаяталалетата и вътре, и вън – без промянавиждала съм отнесен като…

Дали имаме нещо против Зефиркойто преобръща саксиите с тежките зюмбюлибезобразничи в кофите с пръст, в тяхпрезимувалите сиви треви, без втори животхвърля пръст и шишарки по стъклатамъти съняи се държи самоуверено като младостта всяка ранна годинас вярвата само в себе си и новоткритите си ланшни истинипод формата на напористи луковици и мустачки какво можем да имаме…

И тя го хвана за ръкаи го завлачи в горатадо бездъх и му се смеешекак се спъва в издути корени и падавдигаше го с устнихвърляше му мъх по главата и изобщо безобразнотанцуваше от различни посокии се криеше зад сребърната нишка на паяка гризяха шишарки и пиеха от вдлъбнати кории небето спускаше елени, угаснали преди времетои…

С едри щастливи буквивърху зида пишеше нещо, в което не вярвампокрай него вървяха хора и го потвърждаваханепрестанно всички са заети да се изразяват(дай им писменост и ги остави)да надписват битието с бързите си етикетипо реката мина шлепът MUROимето, отказвам да го разчета, значистена, ограждениеPlatja de Muro, o. Maйоркамрачен, морена, мавърнатоварен до небето с контейнеритежък, незаинтересуван…

Наш и насъщен разговор, онзис размяната на ябълки вместо фразинито знаем какво казваменито какво се чувапредполагаме винаги грешнотознаем какво иначе значивсичко на кръглото и цялото се залагатам спорни ръбове нямакато при думите с лесната им делимост щом видя стрелки, ги обръщамда сочат в други посокисветофарът – очи на слепокависоко – мълчанието, ниско — богътоткакто вървя…

Или другия път, когатоиз рододендроните се лутат светулкивинаги по това времеминавам с колелото сипо алеята покрай храститебутам го бавно и вървя до негоприятел до най-добрия приятелда не разбудя нещо, което не списъс страха на платнените обувки тихо стъпвами нищо не значи нищои аз не очаквам отговори отговорът идва в ясна формакато цифри в числа, букви…

Беше в тъмната отсечка на часоветекогато заваля с топли едри капкиобичам непредвидимостта под листатапод навеса беше твърде широко за звукаи изтичахме навънопитни в речта на природата телазатова мълчаливив непосилната теснота между струйките и струнитеи понеже дори фразитенямаха място да се разгърнат в широтата на своите значения и двусмислените си посокиостанаха единствено някакво звучно миили базисно…

Чиста нощ – отгоревиси недостъпнотожълто грозде на космосаизобилно, заради щедросттаузряло преди мисълта за лозница и за какво тази земна тъганали свети, нали паданали се разпадана кристал и вода аз земна лисичка с бърза лапааз осаконструираща ракети и възлинастоятеленизключително кратък въпрос въпрос на чиста нощ Петя Х.8.02.22

Нищо не пасва с друготов това се състои гордото разнообразиекриви със собствен ритъмлалета в различен вятърсрещу думата застава същатаи двете не си приличат по нищо другоосвен по буквите, но и това не е сигурно така, както използвам езикабезполезен и своеволен мойспособен да не разбиранесъгласен по правилоприлича на навес до спиркана която междуградският автобусспира от дъжд…

По естесвената логика на китоловаби трябвало с теб да делим къща на Марсзаради общата ни възхвала на вечната подстрижка киче и огледалната симетрия на сребърните мъже както знаеш, имало едно време, когато в южното полукълбоплодовит метеорит издълбал Аргировата долинатам се издига нашата къща на два етажа и поетична тераса, да се чуди човек за какво…

Във филмите с рицаривинаги някой ще кажеоткъсвайки син минзухар:пролетта носи надежда каква надежда, за какво? надеждата на тракторанадеждата на соватанадеждата на пазаритенадеждата на онези, коитосе разхождат по рекатаи изглеждат винаги по-щастливи от възможното обичам рицарските филмив тях винаги играя мъжката ролямога да пиша песни, които раняватблагородно пазя тайната нивладея изкуството на точния удар със сабявярвам…

Толкова много не харесвам,че светът ми се разкрива в цялата си честност. Размагьосан, оголен, първичен. Готов да изрича точно. Безезиков. Прилича на невинност, но е логика.Причича на Ницше, но е Рилке. Прилича на спектралната обич на лъча и призмата. И е точно това. Една окъсняла пчела,потърсила временен подслондо сутринта или до следващия сезонв ажура на…

С вишнев сок и дъх пристигапод листака в летните дворидо ракията и мандолинататънка песенчица ресница тиха като котешка лапакехлибарена на цвят, отвътре комарче да светикротка като буйната ти дъщеря, когато гушка кокошка за бавна снимкас резките извивки в чорапа на жена ти, от острата вълна, със стръкчета сенов памет на овцата и поляната– такава е…

Хоботът на пеперудатаувеличен 50 пътие лъскава змияувита на спирала така природатаспестява място и енергия и се забавлява подобно на градинския маркучприбран на колело в баракатада не препъне някояи някой винаги се спъваза радост на тревата и корията и ние го развиваме, развивамевъртим по кранове, потропвамепродухваме тромпети, топлим флейтиепруветки, колбички, системиот боровинките до жара на Венера…

В онзи хладен пансион на Мозел, до реката,някогашен манастир с дебели каменни стени,стъпалата дървено барабанят нагорекъм висока стая с изглед.В кулата на поетесата достига от мазето миризма на печено, белина и мая.Светът е свършил, в бившия параклиссе вдигат сватби и звънти кристалът на фирмени банкети,ангели висят по клоните на кестенитеи скучаят скуката на пясъка и…

Грабнах фенера и с кошница слязох до потокав плитчинатапривлечени от светлината, раците изскочиха от скривалищата си какво угощение би билос копър и бира, домашна майонеза и лимонщракане на ножици, стържене на кукии от щипките крехката розова плът, но милост към август и изобилиетомилост към строшените бронимилост към тайните съкровища на съняняма нужда от повече открития…

Тя е красива и едвам кретавъзрастта ѝ – тази на дърветатапод ръка – сестра болногледачкакъм залеза като на състезаниеоще малко и ще ѝ станеслънцето капачка на коляното януари е, среброто по полянитезабравили сме вкъщи ранитезахвърлили любимите в карфицитеприятели с пръстта и птицитеталантите заменяме за смисълденят е бърз като парите и зад завоя на плътта и…