ЛАМА ХУАНАКО На воля някъдевъв висините на Перу живее лама.Не съм я виждала,но нейното изображение от бял кристал,което мой приятел ми донесе,настрои мислите ми за изначално родство с нея.Почти съм сигурна,една от моите сестри е тясред множеството на планетата Земя.Изчезващ вид, но благородството ѝ е нетленно.И ми е мъчно, че не ме познава,за да не…

Преди броени дни излезе от печат. Третата му стихосбирка с чисто Валери Валериевото, чудесно заглавие „Засечка“ (след „Факти“ и „Кражбите зачестиха“). Заглавията му са винаги сякаш нарочно постни и непоетични, в същото време точни, посочващи; и много тънко иронични, на ръба между малко и съвсем не.  Такава е и поезията на Валери Валериев, в нея…

казвамразличавай щурец от цикадащурец от скакалецбогомолка от скакалец молитва от желание луна от фенерсветулка от свещнощен молец от черна дупка роман от портокалиплетиво от поезиякомпот от калмари пчела от осаоса от стършелсирфидна муха от тигър сенонокосец от паяккомар от дългоножка копнеж от ситост коза от овцакозирог от козелелен от сърнаелен от лослос от солсол от сом…

Език под пара Хвърли се в собствения сиречеви потокслед като преди това с часове се навърташе около целта: неподвижни гледахме от брега – („хайде да се разбием в скалите…“) Дъжд, през слънце, срещастранично зеления мипрозорец, лицето. Следвамбез съпротива мамещиярог, прозвучал из дълбинитена една гора. Лабиринтътлюбов.Сляпо, ранена от ехо, вървя в кръг,удивена, загубена за света.Желанието ми…

Това е едно съкровища. Още по-ценно става то поради факта, че е останало досега незабелязано на родната литературна сцена. Даже ми се ще да я премълча тази книга, толкова ми е скъпа. Йосефине Клоугарт (Josefine Klougart) е чудото на съвременната датска литература. Нещо като Вирджиния Улф, казват. Склонна съм да се съглася отчасти. И като Ан…

снегорини, корабни сирени, бял стар фризер със снежна шапка, изхвърлен върху заледения тротоар – Рояци комарчета над царевицата с окаяния вид. Дрипава, със златни бучки в сухо лико; събират я в края на всички сезони, малко преди смъртта ѝ, с все стеблата и кочаните, за производството на биологични горива. От гледна точка на царицата, това…

Ver Sacrum свещена пролетвръщаща назадназад назадпреди дъждапреди земята предии мисълта за времев ядрото на ядратана слънцето лимон преди киселинатапреди горещия обстрелвърху веригите на тишината … върху дъската люлчинана неподвижността записани са всички имена Петя Хайнрихот „лимне“

На върха се извисявазамък в нощния покой;в долината саби блясват, звънкат тънко в див двубой. Двама братя са се вплели, разярени от вражда. Ти кажи, защо са взелите да съдят с меч в ръка? Хвърли им графиня Лаурас поглед жарката искра, лумна от любов пожарапо царкинята мома. Но на кой ли брат тогаватя сърцето да…

Да, Евгений Водолазкин е руският съвременен Умберто Еко, а романът, с който си заслужи това прозвище, е „Лавър“; чете се със същото изтръпване както преди време „Името на розата“. Какво да очакваме: плътен, стабилен роман; бих го нарекла успокоено постмодерен (или късно постмодерен) – сдържано ироничен, сдържано фрагментиран… Четем житието на средновековен човек в четири…

1 Размишлявайки къде да настаня евентуалните гости за Коледа — легла, дюшеци, кътове за рождественска нощувка из жилището — си спомних за някои от местата, на които съм заспивала като дете. Как обичах да заспивам в чуждо жилище, с домашната миризма на други хора, в тишината на тънкия прах, върху струпани одеяла на земята в…

Розе Ауслендер (1901 – 1988) е немскоезична поетеса, роден в Чернивци, областта Буковина, по онова време Австро-Унгария. След Втората световна война живее първо във Виена, после от края на 60-те г. на миналия век – в Дюследорф, където става част от поетическия живот на града. Оставя над 3000 стихотворения, пише също на английски. Музиката е…

Квазимодо ни отключва врата на църковната кула във Варен и с подканващ жест казва: „Заповядайте, много е лесно – нагоре по каменните вити стълби, после по металните, накрая са дървените. Може да отваряте прозорците горе, но не забравяйте да ги затворите преди да заслизате“. Качваме се, някъде по средата на пътя мирише на кокошарник, подът…

Charles Reznikoff (1894 – 1976) е американски поет, роден в Бруклин. Юрист, но рано се отказва от този професионален път. Публикувал сам книгите си, но не се грижел за тяхното разпространение, по-късно открит и получил признание. Автобиография: Ню Йорк, 2 Сам съм –и съм щастлив да бъда сам;не обичам хора, които се мотаят наоколотолкова късно;…

Над магистралата прелита морски орел, понесъл в кривите си нокти риба. Към млечното синьо, през млечното синьо минавам. Напредвам, с пера се покривам, изострям, блъскам рибата на историите си в жарката скала и със стъклените ножки на разбитото ѝ тяло бръсна слънцето. / Florida, West Coast – Вечерта е прогизнала в лека тропическа буря, която…

Докато се ровя в ботанически сайтове, научавам прекрасната дума лигула (езиче) – намира се на мястото, на което листът се допира до стеблото. И изведнъж ми се струва, че около този образ може да се изгради цял поетически цикъл. Понеже лигула е език, а поезията може да е мястото, където езикът се среща със стеблото…

Годината е тръгнала да чезне,но сламената шапка, сламените чехлиси нося както винаги.Bashô (1644 – 1694) И аз така.  Или за промяната. За несинхронните промени. Обикновено края на годината определяме за точка, спрямо която изследваме промените (равносметка) или правим планове. В действителност обаче нещата се случват по всяко време. Горното хайку казва също: светът се променя,…

Фридерике Майрьокер, това голямо изумление на езика и поезията, е едно достойно начало за коледния календар. Вече почти столетна, наскоро излезе от печат последната ѝ книга, последна във всички смисли, твърди самата тя, и след нея нямало да напише нищо друго. На 20 декември има рожден ден – да я четем още от днес! Фридерике…

Има такава легенда за Медея, една древна жена, хиляда години откакто на чуждия бряг тя дошла. Мъжът, който уж я обичал, довел я в свойта страна. И казал: Твой дом се нарича там, дето съм аз у дома.   Говорела с думи неясни, езикът ѝ явно бил друг. Хляб, любов или мляко се казвали иначе…

Тази нощ, в състояние на полусън, умът ми ми предложи следната история: История за най-великия художник на всички времена Тръгнал най-великият художник на всички времена да си купи ленено маслo за боите. Стигнал в масларницата, купил най-финото, така чудно миришело. Най-великият художник бил трескав в идеите си за най-великите картини, които ще нарисува, но и…

123 1 след.и там няма нищо, за което погледът да се закачи няма стени с пирони, дръжки на врати дърветата са смлени в бялото на сутринта ръцете са се всмукали във вътрешното оставяйки контур на празнота с формата на минали ръце на минали движения на минали… от сабичките на треви, които са били свалил в…